Решение № 12285 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15938/2011 г.

Решение № 12285 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15938/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Тотю Манолов Лулов, действащ като ЕТ "Мони- Тотю Лулов" против решение № 1537/10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1408/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 261004731/22.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 418/25.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено процесуално нарушение - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1537/10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1408/2011 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на Тотю Манолов Лулов, действащ като ЕТ "Мони- Тотю Лулов" против РА № 261004731/22.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 418/25.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са му определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2008 и 2009 г. в размер на 858.97 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 245.88 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5353.98 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1863.99 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1492.03 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 294.42 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1423.94 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 119.98 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС-Пловдив е обосновал изводите си като е приел за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства, доколкото в съдебното производство допълнително такива не са били ангажирани, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на ЕТ за ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на ревизираното лице, че неправилно определянето на данъчните задължения е станало по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, защото не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Данъчните органи са извършили констатации за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, за което са уведомили ревизираното лице, включително и относно преминаване към процедура по определяне на данъчната основа за облагането му по особения ред, изискани са му и декларации по чл. 124 от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 3 от ДОПК ревизионният доклад съдържа обосноваване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, поради което не са налице процесуални нарушения. Допълнително органите по приходите са приели за установено наличието и на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, което също е мотивирано и подкрепено с доказателства, събрани в ревизионното производство. За преминаване към облагане по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е достатъчно да бъде установено наличието на някое от обстоятелствата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Предпоставките, изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са кумулативни и всяка една от тях е достатъчна за определяне на данъчната основа по този ред. В конкретния случай са доказани две от обстоятелствата, поради което касационната инстанция намира, че АС-Пловдив не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В касационната жалба се изложени идентични фактически твърдения и правни доводи с тези, поддържани пред административния съд, които последният много задълбочено и последователно е обсъдил, поради което, с оглед характера на настоящото производство и като не намери допуснати нарушения при анализа на доказателствата, установяване на фактите и правните изводи, касационната инстанция намира, че не следва да бъдат повтаряни. Неоснователно е оплакването, че АС-Пловдив е направил невярна констатация, че възражението на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения в хода на ревизията не се подкрепя от данните по административната преписка. Съдът е съобразил възражението на лицето, че ревизията не е извършена в законните срокове, както и това за некомпетентност на ревизиращите органи и вярно е отчел, че ревизията е била недлежно удължавана и е приключила в предвидените от закона срокове, които правилно са проследени и конкретизирани от съда. Вярна е и констатацията, че в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е издаден и ревизионния доклад- 17.01.2011 г., както и тази, че е спазен срока по издаването на РА с дата 22.02.2011 г., съгласно изискването на чл. 119, ал. 3, т. 1 ДОПК, т. е. след връчването на ревизионния доклад на 2.2.11 г. на упълномощеното лице, съгласно представените по делото пълномощни, и при липса на направени възражения по него в 14- дневен срок от връчването му (чл. 117, ал. 5 ДОПК). Правилен е и изводът на първостепенния съд, че всички ЗВР, ревизионния доклад и РА са връчени лично на жалбоподателя, понастоящем касатор, или на упълномощено лице, което той е посочил и за което има данни по делото. Направените в касационната жалба оплаквания в обратната насока са несъстоятелни. От друга страна, всички ЗВР, ЗОКО, РД и РА са издадени от оправомощени за това лица, доказателствата за компетентност се намират по делото, визирани са в мотивите на съдебното решение и изградените въз основа на тях изводи се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че неправилно не са ценени доказателствата за предоставяне на заеми от физическите лица Манол Тотев Лулов- син на жалбоподателя, Теодора Валкова Лулова- майка на ревизираното лице и Екатерина Борисова- съпруга на лицето. Наистина няма задължение за нотариална заверка на датата на частните диспозитивни документи, установяващи даването и получаването на заем, но в интерес на касатора е било да докаже, че наистина тези суми са му предоставени в заем на посочените в разписките дати с оглед обстоятелството, че договорът за заем като такъв е неформален, но е реален. Липсата на писмени доказателства е само едно от основанията за този извод, но в конкретния случай липсват твърдения кога, къде и по какъв начин са предоставени сумите. Не се установява и наличието на финансова възможност у заемодателите за предоставяне на тези суми. Не се установява, поради липса на конкретизация на твърдението, на какви вноски са предоставени сумите, не са представени и доказателства за плащането на уговорената като дължима лихва, нито на част от главницата, съобразно уговореното в тях. В подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, съдът е посочил и защо приема за недоказан произхода на сумите, дадени в заем на жалбоподателя. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение