Решение № 7041 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. М., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Г. Димитров против Решение 165 от 08.01.2025г., постановено по адм. дело 1147/2024г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Намира, че по отношение на кандидата за закрила са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на Р. С. М., срещу Решение 11993 от 18.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил, че с кандидата е проведено проведено интервю на 20.08.2024г., в хода на което не твърди в страната си на произход да е заплашвана лично, спрямо нея да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. В България е влязла незаконно на 20.06.2024г., но по пътя е задържана от полицията. Споделила, че не членува в политически партии,не била арестувана или осъждана, нямала проблеми и заради етническата си принадлежност или изповядваната от нея религия. Като причина за напускане на Сирия е посочила войната и тежките условия за живот- без електричество и вода, баща й трудно осигурявал издръжката на семейството. Първостепенният съд е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е извършил преценка на изложените от кандидата в административното и в съдебното производство причини за напускане на страната по произход. Счита, че не са налице данни обосноваващи страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца и малолетния му син, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е изложил мотиви, че не се установява по отношение на кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване в държавата му по произход, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не е била заплашвана и върху нея не е оказвано насилие, както и самата тя заявява в интервюто. Не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в Сирия. Лицето не твърди в страната си по произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресия. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Като се позовал на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, е изложил доводи, че по делото не се установяват и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Достигнал до извод, че в решението си административният орган е изследвал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец и е обсъдил актуалните данни за положението в страната на произход на молителя Сирия, отразени в справки изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС По тези съображения административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от Р. С. М. жалба срещу Решение 11993 от 18.11.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на кандидатите за международна закрила. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход. Не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците, както правилно е посочил и съдът. Р. С. М. не излага твърдения за основателен страх от преследване, нито информация да е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности, да е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, или да е била задържана. Чуждата гражданка не излага съображения за напускане на страната си по произход, които да са релевантни за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Напротив, самата тя посочва, че е напуснала страната по икономически причини. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ , доколкото данните, съдържащи се в проведените с нея интервюта формират именно извода, че липсват доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства , като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно, съдът е отчел разликата между чл. 9, т. 1 и 2 ЗУБ и чл.15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл. 9, т. 3 ЗУБ и чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. Неоснователно са и възраженията в касационната жалба, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно административният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗУБ, за всяка от които съдът е изложил подробни мотиви, които не следва да се повтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се препрати към тях. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира нейното семейство, тя би могла да води нормален начин на живот. Правилно съдът не е кредитирал представените от жалбоподателката в о.с.з. електронни извадки от електронни медии като е приел, че същите не са актуални към момента, но дори и да бяха , не опровергават извода на административния орган, че в държавата по произход на молителката е налице възможност за вътрешно разселване. Правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че в случая липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, или условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини, тъй като молителката не е заявила член на семейството й да е с предоставен хуманитарен статут и не се позовала на причини от хуманитарен характер. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение