Решение № 13610 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9653/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. П. Георгиева, срещу решение 7471/04.06.2024 г., постановено по адм. дело 2228/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 7-ми състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С молба, депозирана на 19.11.2024г. се поддържат доводите в касационната жалба, отново се прави искане за рисъждане на разноски и се противопоставя възражение за прекомерност на претендираните радноски от ответната страна при уславията на евентуалност. Ответната страна Напоителни системи ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Г. Гълъбова, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. В открито съдебно заседание отправя искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски за касационното производство, по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Напоителни системи ЕАД срещу решение 03-РД/5870/70.12.2023 г. за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което по т. І е съгласувана частично проведена обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения собственост на Напоителни системи ЕАД по подмярка 4.3. от мярка 4 Инвестиции в материални активи по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2021 г. в частта й по обособена позиция /ОП/ 17 с избран изпълнител Люник ЕООД, по административен договор РД50-240/24.11.2023 г. за отпускане на финансова помощ, сключен между министерство на земеделието и храните, ДФЗ и Напоителни системи ЕАД, а по т. ІІ на основание чл. 3, ал. 2 и чл. 7 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентите показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/, за установени от административния орган три нарушения при възлагането на обществената поръчка по ОП 17, на Напоителни системи ЕАД е определена финансова корекция в размер на 25% от разходите, които са поискани от бенефициера за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка на стойност 9 339 986.59 лв. без ДДС. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, включително всички документи по провеждане на възлагателната процедура, в това число одобрената от изпълнителния директор на Напоителни системи ЕАД, в качеството му на възложител, документация за участие. С атакуваното решение процесният акт за частично съгласуване на обществената поръчка в частта й по ОП 17 и за определяне на финансова корекция, е отменен като незаконосъобразен и ДФЗ е осъден да заплати на Напоителни системи ЕАД сумата от 87 000 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови посочения правен резултат, въз основа на фактическите си установявания относно съдържанието на утвърдената с документацията на обществената поръчка, методика за оценка на офертите, в частност по техническия показател, административният съд достига до извода, че методиката е съответна на разпоредбите на чл. 70, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. В касационната жалба са развити доводи, че съдът не е дал отговор на въпроса, касаещ констатираната неяснота в първото надграждащо обстоятелство на одобрената от възложителя методика, както и че е формирал изводите си без да посочи обективните критерии, въз основа на които е стигнал до тях по отношение на останалите две надграждащи обстоятелства. Настоящият съдебен състав не споделя така развитите доводи, защото съдът е изложил подробни съображения по съществото на спора, въз основа на които е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен. Обобщено доводите на касатора преповтарят аргументите в оспорения административен акт, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и е наложена финансова корекция. Настоящата касационна инстанция намира за верен извода на първостепенния съд, че възложителят не е извършил нарушение на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, утвърждавайки методика, която не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като едновременно с това предоставя прекомерна свобода на помощната комисия на възложителя при присъждането на точки и създава предпоставки за субективизъм. В таблица 2 възложителят е описал три надграждащи обстоятелства, подробно разгледани от първоинстанционния съдебен състав, като в пояснение е дал и определение за следните понятия: задача , конкретно , приложимо , формално разгледан елемент на програмата , специфика или особености на предмета на обществената поръчката. Обосновано съдът е преценил, че определените от възложителя надграждащите условия са свързани с предмета на поръчката, като с тях се цели да бъде проверено как участникът ще ги разработи съобразно специфичния предмет на поръчката и как ще гарантира изпълнението над минимално предвиденото в базовите изисквания. Административният орган неправилно е приел, че след като не е определил кои са ключовите моменти от изпълнението на поръчката, възложителят не е дал възможност за съпоставка на различните технически предложения. Първото надграждащо обстоятелство не касае ключовите моменти от изпълнението на поръчката, а видно от формулировката му, същото се отнася за ключови моменти, но при изпълнението на всяка задача, като обособена част от дефинираната дейност, която може да бъде възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. да има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати. От така използваната от възложителя формулировка е видно, че ако участникът е дефинирал ключови моменти от изпълнението на всяка задача, той ще е изпълнил поставеното от възложителя условие. Възложителят не е въвел изискване помощния му орган да определи дали изпълнението на поръчката е ефективно или не, а дали участникът е посочил кои са факторите за навременното и ефективно изпълнение на поръчката по отношение на конкретната задача. Основателно в тази връзка съдът е счел, че наличието на определени ключови моменти е допълнителна гаранция за възложителя, че участникът е подготвен за нейното ефективно изпълнение, осигурявайки необходимите материално- технически и човешки ресурси, както и експертен персонал с ясно дефинирани задължения и отговорности по отношение на всяка задача, формираща предмета на поръчката, както и относно организиране на работата по осигуряване на ресурсите. За второто надграждащо условие от методиката за оценка следва да се приеме, че касае обстоятелството дали съответният участник предвижда мерки за вътрешен контрол или не предвижда такива, както и в какво се изразяват тези мерки. Възложителят ясно и точно е посочил какви са мерките, които имат отношение към това надграждащо условие, а именно мерките, които осигуряват вътрешния контрол на участника в две насоки- качественото и своевременно изпълнение на предмета на поръчката. Изборът на конкретните мерки и техният брой възложителят е оставил на свободната преценка на участника съобразно натрупания от него опит, като е поставил изискването описаната последователност от конкретни мерки, действия и задължения на отговорните експерти да обосновава повишаване на ефективността при изпълнението на поръчката. Неоснователно административният орган е приел, че в описанието на третото надграждащо обстоятелство понятието допълнителни мерки не е било разяснено от страна на възложителя, не е ясно и на какви конкретни изисквания следва да отговарят визираните допълнителни мерки , като съответно не е направена и разлика с какво се отличават от общите мерки. Установеното от органа се опровергава от съдържанието на базовите мерки /минимални изисквания/, описани в таблица 1 и това, че в таблица 2 изрично е посочено, че се касае за допълнителни мерки, извън изчерпателно посочените базови екологични мерки. Вярно е, че надграждащото обстоятелство е свързано с базовите критерии, но предвидените допълнителни мерки са обвързани със спецификата на обществената поръчка по начин, по който дават търсената от възложителя добавена стойност в техническите предложения на участниците. Освен това възложителят е определил и конкретни изисквания към тези допълнителни мерки - те трябва не само да са относими към предмета на поръчката, но да имат и определено съдържание. Спорните критерии, описани като надграждащи обстоятелства на подпоказателя Подход за изпълнение на предмета на поръчката (ТПп), не трябва да бъдат детайлизирани в по-голяма от необходимата степен, защото тези стъпки за оценяване ще бъдат изпълнени с конкретно съдържание едва когато помощната комисия на възложителя разгледа индивидуалните предложения на участниците и изложи относими мотиви по всяко едно от тях, въз основа на които ще постави и съответната оценка. Ето защо касационната инстанция намира, че посочените правила са ясни и точни, а смисълът на част от използваните от възложителя понятия е изрично уточнен от него за целите на настоящата методика . В съответствие с изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП, в методиката подробно са описани подлежащите на оценка елементи от предложението за изпълнение на поръчката на всеки участник, посочен е максималният брой точки за всеки един от тях, както и съответната им тежест при формирането на оценката по техническия показател. Както обосновано е преценил и първоинстанционният съд показателите на методиката са обвързани с предмета, респ. спецификите, характеристиките и обема на поръчката, заложени в документацията. Поради това не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, което обосновава липсата на елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, сочещ, че предоставената по линия на европейските фондове за споделено управление /ЕФСУ/ финансова подкрепа може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършването на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Като е отменил оспореното решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. В аналогичен смисъл е и постановеното решение 11917/06.11.2024 г. по адм. дело 7099/2024 г., решение 13143/04.12.2024 г. по адм. дело 8068/2024 г., решение 12899/27.11.2024 г. по адм. дело 7008/2024 г., решение 12127/12.11.2024 г. по адм. дело 8071/2024 г. и 5961/2024 г. по адм. дело 5961/2024 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид направеното от касатора възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 72 000 лв. следва да бъде редуцирано до размера от 10 000 лева. При определяне на възнаграждението съдът съобрази решението на СЕС по дело С-438/2022 г. и възможността да присъди възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Този размер е обоснован и с оглед обстоятелството, че в производството пред първата инстанция спорът е бил както по фактите, така и по правото, а пред настоящата инстанция спорът е само по правото и касае единствено правилността на решението на първостепенния съд, без да се оспорва установеното от фактическа страна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,