Решение № 12725 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7849/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация /ГД ГВА/, чрез юрк. А. Семерджиев като процесуален представител, против решение 10709 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело 35/2024 г. по описа на Административен съд София град. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се като незаконосъобразен и недоказан решаващият извод на съда за неспазени изисквания за мотивиране на новото щатно разписание на дирекцията, предвидено в чл.14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ и квалифицирано като нарушение по чл.146, т.3 АПК. Поддържа се, че новата структура на администрацията е утвърдена с приетия Устройствен правилник на ГД ГВА, във връзка с който е изготвен доклад на заместник министъра на транспорта, което изключва необходимостта от писмен доклад по смисъла на цитираната нормативна разпоредба. Твърденията са за извършено реално съкращаване на процесната длъжност чрез намаляване броя на служителите, които я изпълняват, с цел оптимизиране на дейността по правно обслужване, обособена в дирекция към общата администрация на ГД ГВА, в съответствие с принципа по чл.6 АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед или да се върне делото за ново разглеждане. Претендират се разноски. В съдебно заседание, доводите и исканията в касационната жалба са поддържат от пълномощника на касатора юрк. Ц. Илиева, която представя и писмена защита. Ответникът М. Б. Б., лично и чрез пълномощника си адв. С. Николова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. По делото е предявена и частна жалба от главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация /ГД ГВА/, чрез пълномощника юрк. А. Семерджиев, против определение 14397 от 26.04.2025 г. по адм. дело 35/2024 г. на Административен съд София град, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт с искане да бъде отменен. В съдебно заседание, доводите и исканията в частната жалба са поддържат от пълномощника на касатора юрк. Ц. Илиева, която представя и писмена защита. Ответникът М. Б. Б., чрез пълномощника си адв. С. Николова, оспорва частната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: С оспореното решение, административният съд е отменил Заповед 45-55-117/18.12.2023 г. на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация /ГД ГВА/, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ - поради съкращаване на длъжността, и във връзка с чл.6, ал.3, т.6 от Устройствения правилник на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация , издаден от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ бр.104/15.12.2023 г. и утвърдено длъжностно щатно разписание в сила от 19.12.2023 г., е прекратено служебното правоотношение с М. Б. Б. за длъжността главен юрисконсулт в отдел Правно осигуряване , дирекция Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване , считано от 19.12.2023 г. За да постанови горния резултат решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод, че не е спазено императивното изискване на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ липсва мотивиран писмен доклад или друг документ, обосноваващ извършените промени в длъжностното разписание, с което е съкратена длъжността на оспорващата. Сочи се, че горното изискване не отпада в случаите на приемане на нов устройствен правилник на администрацията, както е в случая, тъй като с него се определят само структурните звена и общата численост на служителите в тях, но не се определят броя и вида на длъжностите в отделните структури, които се утвърждават с длъжностното разписание и въз основа на изготвен доклад, който да ги обосновава. В тази връзка съдът счита, че отсъствието на мотиви относно необходимостта от съкращаване на процесната длъжност и как това ще подобри работата и ще оптимизира организацията на дейността, съставлява съществено нарушение на процедурата при издаване на процесната заповед, с правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което обуславя нейната незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Във връзка с приложението на материалния закон, съдът е формирал доводи за недоказаност на основанието по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. като е приел, че съкратената длъжност главен юрисконсулт в отдел Правно осигуряване , дирекция Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване , продължава да съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения в новосъздадения отдел Правни дейности , дирекция Административни, правни и финансови дейности . Извън горното съдът е констатирал нарушение на принципа по чл.6, ал.1 АПК за упражняване на правомощията на административния орган добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел, тъй като извършеното съкращаване не цели подобряване изпълнението на функциите на дирекцията. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. От фактическа страна е установено по делото, че жалбоподателката към датата на издаване на оспорваната заповед 18.12.2023 г., е заемала длъжността "главен юрисконсулт в Отдел Правно осигуряване , дирекция Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване , която дирекция е към специализираната администрация на ГД ВГА , а отделът е с численост на персонала 7 щатни бройки, вкл. 1 бройка за длъжност "началник отдел", 4 бройки за длъжност "главен юрисконсулт и 2 бройки за старши юрисконсулт . С доклад от 12.12.2023 г. на заместник-министъра на транспорта и съобщенията, адресиран до министъра, във връзка с проект на нов Устройствен правилник на ГД ГВА, е предложено изменение на структурата на дирекцията, вкл. преместване на правните дейности в общата администрация съобразно изискванията на чл.5 и чл.7 от Закона за администрацията. С проекта се предвижда допълване и прецизиране на функции на отделни административни звена, но без да се изменя общата численост на персонала от 111 щатни бройки. С новия Устройствен правилник на ГД ГВА, издаден от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ бр.104/15.12.2023 г., е прието създаване на три дирекции, вкл. дирекция Административни, правни и финансови дейности , която е към общата администрация с 20 щатни бройки персонал /чл.7 и чл.12/. Със Заповед 45-01-598 от 18.12.2023 г. на главния директор на ГД ГВА е утвърдена структурата на ГД ГВА и длъжностно разписание, считано от 19.12.2023 г. Видно от разпоредителната й част, ГД ГВА е структурирана в обща и специализирана администрация, като отдел "Правни дейности , състоящ се от 7 щатни бройки, е част от дирекция Административни, правни и финансови дейности , която е от 20 щатни бройки и е към общата администрация. Според новото длъжностно разписание, в отдел "Правни дейности с численост на персонала от 7 щатни бройки, са предвидени за заемане по служебно правоотношение: 1 бройка за длъжност "началник отдел", 2 бройки за длъжност "главен юрисконсулт", 2 бройки за длъжност "старши юрисконсулт", 1 бройка за длъжност "главен експерт" и 1 бройка за длъжност "младши експерт". При горните обстоятелства, които не са спорни по делото, настоящият състав на касационната инстанция счита за правилен изводът на съда, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на писмен мотивиран доклад по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, въз основа на който да е утвърдено новото длъжностното разписание, обосноваващо прекратяването на служебното правоотношение със служителя. Липсата на мотивиран писмен доклад или друг документ за приемането на длъжностното разписание, съобразно което е съкратена длъжността на оспорващата, представлява съществено нарушение по см. на чл.146, т.3 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповед и за нейната отмяна. Следва да се посочи, че неизпълнението на нормативното изискване на чл. 14, ал. 1 от НПКДА, води и до невъзможност да се провери дали е налице някоя от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПКДА, съответно - дали съкращаването на длъжността на М. Б., извършено чрез премахване на 2 щатни бройки за главен юрисконсулт, е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и към по - добро изпълнение на функциите и целите на административните звена съобразно спецификата и обема на работа. Неоснователно, в тази връзка, е касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон от решаващия съд, който е отказал да приеме, че основание за издаване на процесната заповед е новоприетия Устройствен правилник на ГА ГВА и няма необходимост от доклад по чл.14, ал.1 НПКДА. От посоченото по-горе съдържание на Устройствения правилник е видно, че с него е определена структурата на ГД ГВА общата и специализирана администрация, организирана в три дирекции, като са утвърдени наименованията им и броя на служителите във всяка от тях. Противно на поддържаната от касатора теза, Устройственият правилник не съдържа регламентация на отделите и звената в дирекциите и на щатните бройки в тях, които са утвърдени със заповед 45-01-598/18.12.2023 г. на главния директор на ГД ГВА, ведно с новото щатно разписание. С цитираната заповед на органа е прието новото щатно разписание, което е основанието за съкращаване на длъжността на служителката. При това положение и при липсата на уредба в специалния нормативен акт, която да изключи приложението на чл. 14, ал. 1 НПКДА, намалението на бройките за длъжността "главен юрисконсулт" по новото длъжностно разписание и съкращаването на длъжността на Б. е следвало задължително да бъде подкрепено с писмен мотивиран доклад. Не следват обратни изводи от цитираната от жалбоподателя съдебна практика, която не е задължителна, а и касае различни от фактическа и правна страна случаи. Касационният жалбоподател сочи неоснователно, че докладът на заместник-министъра на транспорта и съобщенията има характеристиките и значението на доклад по см. на чл.14, ал.1 НПКДА. Същият е изготвен във връзка с проекта за нов Устройствен правилник на ГД ГВА, а и не съдържа мотиви за необходимостта, целта и вида на проектираните структурни промени, включително на предвидения щат. Противно на поддържаната теза, приемането на нов устройствен правилник не освобождава органа от задължението му да спази императивното изискване на чл. 14, ал. 1 от НПКДА, а кой е компетентният орган, който следва да изготви мотивиран доклад за промените в щата, респ. дали това трябва да е орган, различен от ръководителя на администрацията, е въпрос, предоставен на оперативната самостоятелност на органа, като няма пречки да бъде регламентиран и с нормативен акт, а способът за решаването му е без значение за правния спор по делото. Неотносими към същия са и изложените твърдения за подписани нови заповеди за назначаване на заетите в ГД ГВА държавни служители след приемането на новия Устройствен правилник. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че решението на органа, като взето в условията на оперативна самостоятелност, не подлежи на съдебен контрол. В негова тежест е да докаже и обоснове решението си за съкращаване на съответната длъжност, което е предпоставка за да се прецени дали органът е упражнил правата си добросъвестно. Именно с тази цел, законодателят е разписал нормата на чл. 14, ал. 1 от НПКДА - промените в длъжностното разписание да се предлагат само с писмен мотивиран доклад. Липсата на доказателства за обоснована необходимост от структурната промяна, води до извод за нарушена процедура при издаване на заповедта, което обуславя нейната незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 АПК и налага отмяната й, както правилно и в съответствие с материалния закон приема решаващият съд. За пълнота на настоящите мотиви и в отговор на наведените в касационната жалба оплаквания следва да се посочи, че изводът на съда, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., е неправилен. Безспорно е установено по делото, че с влизане в сила на новия Устройствен правилник на ГД ГВА и утвърденото ново длъжностно разписание, респ. с преструктурирането на дирекциите и отделите, щатните бройки за процесната длъжност главен юрисконсулт са намалени с две, което безспорно е една от формите на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, т.е. на съкращаване на длъжността по см. на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл., независимо, че последната продължава да съществува като система от функции, задачи и задължения в новосъздадения отдел. По изложените съображения във връзка с основанието за незаконосъобразност на процесната заповед по чл.146, т.3 АПК, касационната инстанция намира, че оспореното решение за отмяна на същата е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци по чл.209, т.3 АПК и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. По частната жалба: Настоящият състав на второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване е определение 14397 от 26.04.2025 г. по адм. дело 35/2024 г. на Административен съд София град, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските, като ГД ГВА е осъдена да заплати на М. Б. Б. разноски в общ размер от 1680,00лв., вместо присъдените с решението разноски в размер на 1010,00лв. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че претендираната и присъдена допълнително сума в размер на 670,00лв. - възнаграждение на вещо лице, е реално заплатена от М. Б. Б., видно от приложения платежен документи, но поради опущение не е присъдена с решението по делото. Определението е неправилно. С решението по делото, с оглед изхода по същото, ГД ГВА е осъдена да заплати на М. Б. Б. разноски в размер на 1010,00лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, включително сумата 10,00лв. за държавна такса по жалбата и 1000,00лв. адвокатско възнаграждение. Следва искане на страната по чл.248 ГПК, във връзка с което е постановено оспореното определение, за изменение на решението в частта за разноските със сумата 670,00лв. възнаграждение за вещото лице, което включва предварителен депозит от 300,00лв., платен от страната на 08.11.2024 г. и окончателно възнаграждение 670,00лв., платено на 28.02.2025 г. Видно е, че в съдебното заседание на 26.02.2025 г. са приключили устните състезания и е даден ход по същество на делото, като пълномощникът на М. Б. е представил списък на разноските /вж. л. 150 от делото/, в който не е включено възнаграждението на вещото лице, а заявената от същата претенция, обективирана в протокола, е за присъждане на разноски съгласно приложения списък. При изложените данни, настоящият състав на касационната инстанция счита за неправилно постановеното определение по чл.248 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, приложима по препращане с разпоредбата на чл. 144 АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От една страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. От друга страна, този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, т. е. в списъка, страната е длъжна да посочи всички претендирани от нея разноски. След като с решението по делото съдът е присъдил пълния размер на разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, то не е налице основание за изменение на техния размер посредством увеличаване. Съдът няма ангажимент да сумира разноските, а е длъжен да се съобрази със списъка, представен към момента на приключване на устните състезания в открито съдебно заседание. В този смисъл е приетото с т. 11 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГТК. Пропускът на страната да включи в списъка за разноски всички разноски, които претендира, не може да бъде вменен като пропуск на съда при присъждането им и води до неоснователност на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 176а АПК /нов, обн. ДВ бр. 63/2025 г., в сила от 05.08.2025 г./. Като го е уважил, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Дали действително са направени разноските, респ. дали са доказани, е обстоятелство, относимо към основателността на претенцията за присъждането им, но не и към съдържанието на списъка по чл.80 ГПК. Както правилно поддържа касационният жалбоподател, в случая страната е надлежно уведомена за задължението да заплати възнаграждение на вещото лице в общ размер на 670,00 лв., поради което не е съществувала пречка до приключване на устните състезания в откритото съдебно заседание по делото да представи актуален списък по чл.80 ГПК. Предвид изложеното, предявената частната жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а предявеното искане за изменение на решението в частта за разноски да се отхвърли. С оглед неоснователността на касационната жалба, претенцията на ответника за разноски е основателна, поради което съдът присъжда в полза на М. Б. Б., деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в доказания размер от 1500,00лв. съгласно приложен списък, платимо от ГД ГВА. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,