Решение № 14836 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2017 г.

Решение № 14836 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на М. Х. И. и кмета на О. М. против решение № 6 от 16.01.2017 г., постановено по адм. д. № 378/2016 г. по описа на Административен съд гр. М. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалвано решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК на допустимостта на обжалваното решение Върховният административен съд намира същото за недопустимо, като съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 700/04.05.2015 г. на кмета на О. М., с която е наредено на Т. К. И. да премахне незаконен строеж "ограда", находящ се в ПИ с идентификатор 48489.9.385 по кадастралната карта на гр. М. - УПИ ХI, кв. 339 по плана на гр. М. и да почисти строителната площадка от строителни отпадъци. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същата е обжалвана от адресата й - Т. И. като с влязло в сила решение на 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 269/2015 г. по описа на Административен съд гр. М. жалбата е отхвърлена. Жалбоподател пред първоинстанционния съд по делото, чието решение е предмет на настоящия касационен контрол е М. Х. И., която оспорва същата заповед с твърдения, че починалият й съпруг В. К. А. е участвал в строителството на процесната ограда заедно с брат си Т. К. И. В подкрепа на тези твърдения по делото е представен договор за учредяване право на строеж върху държавна земя и удостоверение за наследници. Видно от събраните по делото доказателства е, че от компетентните органи е издаден констативен акт, в който е описан незаконния строеж като изрично е посочено, че извършител е Т. И., на който констативния акт е връчен, като в законоустановения срок същият не прави възражения. Приложена е и декларация от Т. К. И. от 19.12.2014 г., с която декларира, че строежът - ограда към уличната регулация е построен през 2000 г. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи, че съпругът на жалбоподателката М. И. е участвал в строителството на оградата и на каква част от нея - цялата или само на част. Твърдения за съвместно строителство са направени от Т. И., конституиран като заинтересувана страна, в хода по същество и същите не са доказателства, а подлежат на доказване по предвидения за това в закона ред. Следователно по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи, че праводателят на жалбоподателката е участвал в строителството на незаконния строеж, за да е извършител и съответно адресат на оспорената заповед. Ето защо за жалбоподателката не е налице пряк правен интерес от оспорването, поради което образуваното съдебно производство е недопустимо, което обосновава и недопустимост на постановеното по делото решение. Д. В. административен съд отменя определението, с което производството по делото е прекратено, но дава указания при преценка на допустимостта на оспорването съдът да обсъди приложените по делото доказателства, съответно да направи извод дали същите легитимират или не жалбоподателката като съсобственик на незаконния строеж, което не е сторено. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,