Решение № 263 от 26.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002102460/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез юрк. В. Т., на въззивно решение № 20/23.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 373/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е обезсилено решение № 260018/08.07.2022 г. по гр. д. № 21/2019 г. на Окръжен съд - Русе, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ предявени от Д. Д. И. и П. Б. И. срещу Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата на Република България, за солидарно заплащане по 40 000 лв. за всеки от тях, представляващо обезщетение за неимуществени вреди от претърсване и изземване на 23/24.06.2014 г. в дома им в [населено място], [улица] делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.270, ал.3, предл.3 ГПК относно правомощията /служебната компетентност/ на въззивния съд при констатация за дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на спорното право. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум, постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението /постановяването му в нарушение на материалния закон/, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото, т.е. да разреши материалноправния спор по същество.Обезсилването на неправилно първоинстанционно решение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на въззивното решение. В този смисъл - решение по гр. д. № 138/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. д. № 738/2009 г., ІV г.о.; решение по гр. д. № 673/2010 г., IV г.о.; решение по гр. д. № 1484/2009 г., IV-то г.о.; решение по гр.д.№ 127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение по гр.д.№ 117/2012г, ІVг.о., гр.д.№ 155/2012г., ІІІг.о. и множесто други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По касационните основания В касационната жалба и в открито съдебно заседание се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че допуснатият порок при определяне на правната квалификация на иска обуславя неправилност на решението, без да влияе върху допустимостта му, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе по съществото на спорното право.Претендират се разноски – юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответната страна Прокуратура на РБ поддържа в открито съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като в условията на солидарност за двата процесуални субституента на държавата, новото решение на въззивния съд ще го ползва, въпреки, че не се е присъединил към касационната жалба на МВР. Въззивният съд е обезсилил решението на Окръжен съд - Русе, с което е бил разгледан иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че правната квалификация на исковете е определена от първоинстанционния съд, без да се съобразят изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция. В нито една от уточняващите молби ищците не са твърдели нарушения, попадащи под приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай погрешно поставената правна квалификация е довела до крайния резултат съдът да се произнесе извън обхвата на търсената защита, без да са обсъдени фактите и обстоятелствата, на които ищците се позовават, т. е. съдът е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, последица от което е недопустимост на постановеното решение, като постановено по непредявен иск. Изложените от ищците твърдения касаят нарушения при проведените претърсване и изземване в дома на ищците, при които процесуално-следствени действия поведението на полицаите било агресивно, нечовешко и унизително. Тези твърдения се подвеждат под правната квалификация на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 3 ЕКПЧОС. Законодателят с изменението на ЗОДОВ с ДВ бр. 94/29.11.2019 г. е приел изрично възможността за ангажиране отговорността на държавата при причиняване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз /чл. 2в ЗОДОВ/, но доколкото исковата молба е подадена преди влизането в сила на този закон, по правилото на пар. 6, ал. 1 ЗИД ЗОДОВ отговорността на ответниците в настоящия случай следва да се реализира по общия ред. Едновременно с това, съблюдавайки принципите на равностойност /процесуалните средства за защита срещу нарушаване правото на Европейския съюз да бъдат равностойни на тези, предвидени за нарушаване на националното право/ и на ефективност /националните процесуални правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС/, както и общата разпоредба на чл. 7 от Конституцията, при разглеждане на делото следва да се приложат процесуалните правила на ЗОДОВ относно определянето на ответника, дължимите държавни такси, изборната подсъдност. Релевираните касационните оплаквания са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 270, ал.3 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд е обезсилил валидно и допустимо първоинстанционно решение при констатация за порок, сочещ за постановяването му в нарушение на материалния закон. При условията на чл. 271, ал.1 ГПК, при определяне на различна правна квалификация, въззивният съд е следвало да отмени решението на Русенски окръжен съд и да определи сам точната квалификация, произнасяйки се по съществото на предявения иск. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спорното материално субективно право, при спазване правилото на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК и чл. 294, ал. 2 ГПК относно присъждане на разноските пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение