Решение № 1181 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4938/2007 г.

Решение № 1181 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4938/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Т. З. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, 1 състав на ГК от 25.IV.2007 г. постановено по в. гр. д. № 1/2007 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. М. Р. М. от гр. С. е предявил иск с правно основание чл. 7 от Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) срещу С. Т. З. и П. Т. З. от гр. С. за обявяване на сключения между държавата и ответниците договор за продажба от 1.ХI.1966 г. и за възстановяване на правото му на собственост върху имота, предмет на тази продажба, представляващ апартамент от три стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, находящ се в сградата на ул. А. № 56 на втория етаж застроен на 126 кв. м. поради противоречие със закона - липса на утвърждаване на сделката от Министъра на финансите, вместо което тя била утвърдена от зам.министъра на архитектурата и благоустройството, липсващо съгласие на съквартирантите, липса на настанителни заповеди, липса на данни за извършена процедура по постановяване на решението за продажба на имота. Производството по делото е било прекратено по отношение на ответника П, тъй като той е бил починал 11 години преди завеждане на делото, като е отменено и определението за конституиране на неговите наследници поради изтекъл преклузивен срок за предявяване на претенцията по чл. 7 от ЗВСОНИ срещу тях. С решението на Софийския градски съд, ГК, I отделение, 12 състав от 23.Х.2006 г. по гр. д. № 861/2000 г. искът е уважен като договора е обявен за недействителен в неговата цялост, т.е. и в частта, с която купувач се явява починалия П. З., независимо от прекратяване на производството по делото по отношение на наследниците му. По въззивна жалба на С. З. Софийският апелативен съд, I състав на ГК с решението си от 25.IV.2007 г. по гр. д. № 1/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна. От фактическа страна е установено по делото, че по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС) от Ефросина Р. М. са одържавени 2/5 ид. части от недвижим имот в гр. С. представляващ триетажна жилищна сграда на ул. А. № 56 с акт № 2* за завземане на недвижим имот за държавен от 8.VI.1950 г. Ефросина М. е починала през 1963 г. и за свой единствен наследник е оставила своя брат М. Р. М. - ищец по делото. Процесният недвижим имот е бил собственост на Р. М. Р., починал през 1947 г. и оставил за свои наследници съпруга Р низходящи М. и Ефросина Р. М. . По гр. д. № 3061/1962 г. е извършена делба между Д и Р. М., като с решение от 24.II.1964 г. на Софийския районен съд, Б. район, I участък в дял на Р. и М. М. са били поставени дял I и дял II представляващ първи надпартерен етаж от сградата, а в дял на СГНС е поставен дял III от имота, представляващ трети полуетаж от сградата на посочения адрес, обособен като самостоятелно жилище, състоящо се от три стаи, кухня, хол, баня и зимнично помещение № 4 по скицата на вещото лице, ведно с 20.20% ид. части от общите части на сградата. С договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен на 1. ХI.1966 г. по реда на Наредбата за продажба на жилище от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети (Дв, бр. 39 от 14.V.1957 г., отменен Дв, бр. 6 от 20.I.1967 г.) - НПЖДЖФПНС, апартамента находящ се в сградата на ул. А. № 5* етаж, застроен на 126 кв. м.състоящ се от три стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с 20.20% ид.части от общите части на сградата и с отстъпване право на строеж върху мястото е продаден от Председателя на ИК на Б. райсъвет И. Т. на ответницата С. Т. З. и нейния брат П(производството по делото прекратено срещу него и наследниците му с влязло в сила определение) за сумата 6097.74 лв. Ответницата С. З. е била настанена с двучленното си семейство със заповед № 95/6.II.1964 г. на началника на службата за жилищно настаняване при ИК на СГНС, Б. район на основание чл. 7 и 13, ал. 2 от Закона за наемите (отм.) и чл. 9 и 17, ал. 3 от Правилника за приложението му в една стая и ползване на сервизни помещения на втория етаж на процесния адрес, освободена от М. Р. М., като в мотивите е посочено, че тя е имала настанителна заповед за една стая в партерния етаж от същата сграда. Следователно, тя е имала качество на заварен наемател към момента на продажбата на имота и за нея е приложим реда по чл. 5, ал. 2,3 и 4 от НПЖДЖФПНС. По гр. д. № 1337/1974 г. на Софийския районен съд, 18 състав е постигната спогодба на 28.II.1977 г. между П съпругата му Д. И. З. от една страна и от друга - С. Т. З., при която П. и Д. З. са получили в съпружеска имуществена общност новообразувания апартамент в лявото крило с площ от 61 кв. м., а за С. З. е останал дял втори - новообразувания апартамент в дясното крило със застроена площ 49 кв. м. Т.е. получения при продажбата от 1966 г. съсобствен апартамент е разделен реално през 1977 г. по спогодбата между С от една страна и от друга - съпрузите П. и Д. З. от друга. За правилното решаване на спора по чл. 7 от ЗВСОНИ между М. Р. М. и приобретателите по договора от 1. ХI.1966 г. брат и сестра З, сключен с Председателя на ИК на Благоевския РНС е необходимо да се изясни дали при осъществяване на продажбата са допуснати нарушения по НПЖДЖФПНС, водещи до нищожност на договора. Уважаването на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ според въззивния съд е обосновано от липсата на утвърждаване на договора от Министерство на финансите според изискванията на чл. 12 и 13 от тази наредба. Относно другите релевирани пороци на сделката правилно е прието от САС, че те не са налице, с оглед установеното от събраните по делото доказателства. Изводът за липса на утвърждаване обаче противоречи на изрично отразеното в договора за продажба от 1.ХI.1966 г., че решението за извършване на продажбата на ИК на БлРНС е одобрено от Министъра на финансите на 12.Х.1966 г. Противоположното становище на Софийския апелативен съд се основава на липсата на съставен документ от Министерство на финансите в преписката по извършената продажба, изпратена от Столична община, район "С" с писмо ДИ-11-12/30.V.2003 г. до СГС и на приложено писмо, подписано от Зам.министър, издадено от М-во на архитектурата и благоустройството № К* от 12.Х.1966 г. до Б. РНС с копие до СГНС, финансово счетоводен отдел на № П* от 27.VIII.1966 г. намиращо се на стр. 3 от тази преснимана преписка за продажба. В това писмо се вижда, че е извършен предвидения в Наредбата от 1957 г. контрол върху цената. Върховният касационен съд намира, че изводът на въззивната инстанция за допуснато нарушение по чл. 12 и 13 от НПЖДЖФПНС - липса на одобряване на договора за продажба от Министъра на финансите съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от тази наредба, е формиран при наличие на нарушение на процесуалните правила за преценка на събраните по делото доказателства. Наличието на изрично отразяване в договора за продажба на утвърждаването му от Министерство на финансите не може да се счита опровергано при пълно доказване от липсата на такъв документ в преписката по извършената продажба, изпратена към делото. В тази връзка подписването на писмото от 12.Х.1966 г. от заместник министър върху бланка на Министерство на архитектурата и благоустройството също не може да се счита като индиция за липсващо утвърждаване от органа, оторизиран от наредбата за това. Произнасянето на Софийския апелативен съд по посочения въпрос не кореспондира със значението на одобряването на продажбата от Министерството на финансите, визирано в ал. 3 на чл. 3 от НПЖДЖФПНС, конкретизиращо контрола на този орган "само по цената на сделката и спазването на останалите условия по наредбата". Неправилно съдът е уважил иска, признавайки изцяло договора за продажба за недействителен спрямо двамата купувачи, макар и само единият от тях - С. З., да е страна по настоящото дело. Спрямо вторият купувач и неговите наследници е прекратено производството по делото поради изтекъл преклузивен срок за завеждане на делото. Поради това и обемът на придобитите права от С. З. не е за целия етаж от къщата с площ от 126 кв. м., а евентуално до размер на 1/2 идеална част, респективно по отношение на апартамента от 49 кв. м. получен при делбата от 1977 г. между С, ако е спазено изискването на чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) за обособените дялове при тази делба да е налице одобрен архитектурен проект, за което не се съдържат данни в протокола за съдебна спогодба. И по този въпрос спорът е останал неизяснен от фактическа и правна страна, което налага отмяната на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Неоснователно е оплакването в касационната жалба досежно неучастието в процеса на Столична община к. продавач по атакуваната сделка, с оглед раздел В на Тълкувателно решение № 1/1995 г. на ОСГК на ВС на РБ. Допуснатите нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК от въззивната инстанция налагат отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС съгласно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение