Решение № 10033 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2021 г.

Производството е касационно. Образувано е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК) по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Ловеч ( ОД на МВР - Ловеч), против решение 253/23.12.2020г., постановено от Административен съд Ловеч по адм.д. 425/17 година, в частта, в която съдът признава за установено по отношение на ОД на МВР-Ловеч, че по отношение на покойната дъщеря на ищците И. Славчева е налице бездействие, нарушаващо правото й на живот съгласно чл.2 от ЕКПЧОС, изразяващо се в занижен контрол в периода от 04.06.2001 до 15.09.2012г., върху служителя на ОДМР гр.Ловеч И. Маринов и неизвършване на адекватни психиатрични проверки на състоянието на този служител за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, довело до убийството й от същия служител на 15.09.2012 година и в частта, в която ОД на МВР- Ловеч е осъдено да заплати на Г. Славчев и Р. Славчева сумата от 1010 лева разноски по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Конкретните оплаквания са, че: ОДМВР-Ловеч не е законодателен орган, поради което не е надлежен ответник за отговорността по чл.2 ЕКПЧ; ОДМВР-Ловеч не може да отговаря за липсата на адекватна нормативна уредба за носенето на оръжие, както и няма законово правомощие да създава национални мерки за адекватни психиатрични проверки на състоянието на служителя и годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони; ОДМВР-Ловеч няма задължения да прави психологически изследвания, а само изпраща служителите си на такива изследвания; изводите на съда противоречат на доказателствата по делото; съдът неправилно обръща фактите, твърдейки, че по време на службата му са били налице основания за отстраняването на Маринов от служба; ръководителите на ОД на МВР нямат знанията и уменията на психолози и психиатри; неправилно съдът възприема като доказани факти и обстоятелства по показания на свидетели неочевидци; съдът не посочва конкретни сигнали и жалби срещу Маринов; необоснован е изводът на съда за бездействие и занижен контрол; съдът не е обосновал извода си за занижен контрол и какво влага в това понятие. От оплакванията в касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при оценката на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.

Ответниците в касационното производство Р. и Г. Славчеви чрез своя процесуален представител адв. Георгиев оспорват жалбата. Искат отхвърляне на касационната жалба.

Върховната административна прокуртура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу частта от съдебното решение, която е неблагоприятна за касатора. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд прeценява следното:

Производството пред Административния съд Ловеч е образувано след изпращане на делото от Окръжния съд Ловеч, пред когото е подадена исковата молба.

Исковата молба е подадена от Г. Славчев и Р. Славчева срещу ОД на МВР Ловеч и Министерството на вътрешните работи, и се иска след като се установи, че ответниците са нарушили чл.2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ( ЕКПЧ) да се осъдят ответниците за солидарното заплащане на сумата от по 50 000 лева, претърпени от ищците неимуществени вреди болки, скръб, страдания от загубата на единственото им дете. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че служителят И. Маринов на първия ответник със служебното му оръжие, но не през работното му време, е убил дъщеря им. Твърди се, че ответниците са бездействали въпреки неопровержими факти за поведението и психическото състояние на това лице, които са били в остър разрез с изискванията за личностни и професионални качества за един полицейски служител. Ответниците са били длъжни да вземат необходимите мерки, за да предотвратят случилото се, тъй като са били налице данни, че това лице нарушава, както служебната дисциплина, така и изискванията за носене на оръжие, а и моралните норми за поведение в обществото. Ищците твърдят, че това дългогодишно и системно неглижиращо отношение спрямо проблемното поведение и състояние на Маринов от страна на служителите на първия ответник ( преки негови началници и други), а и липсата на нормативен контрол от страна на втория ответник, е довело до създаване на едно чувство на превъзходство, самоувереност и безнаказаност у извършителя, което като краен резултат е обективирано в извършеното убийство.

По отношение на втория ответник, ищците твърдят, че Чрез подходящи подзаконови нормативни актове( както и заповеди, инструкции и т.н.) е можело да се уреди по-строг контрол относно носенето на огнестрелно оръжие, като такова се връчва след много по-добра проверка на психическите качества на служителите, както и ако службата им задължително го изисква. Твърди се, че в резултат на горепосоченото бездействие на ответниците, ищците са изгубили по един тежък, трагичен и неочакван насилствен начин единственото си дете.

След изпращане на делото, образувано по горепосочената искова молба пред Окръжен съд - Ловеч, на АС-Ловеч, то е образувано под 425/17г. по описа на АС-Ловеч.

Административният съд преценява исковата молба като нередовна и дава указания с определение от 11.12.2017г., в което наред с друго сочи, че съдът бил сезиран на осн. чл.204, ал.2 АПК със съединени жалби срещу незаконосъобразни бездействия и иск за неимуществени вреди, като нямало формулиран петитум по чл.204, ал.4 АПК; в исковата молба не било конкретизирано от какво произтича претенцията за вреда; според чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установявала от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, в случая искът бил предявен , без да е налице изрично направено искане за отмяна на бездействията на административния орган като незаконосъобразни по реда на чл.204, ал.4 АПК; в случая липсвала яснота в предмета на делото- обстоятелствата, на които се основава претенцията и петитума на установителния иск.; ищците да посочели претендираното от тях бездействие в какво точно се изразява и от къде произтича задължението.

Във връзка с това определение на АС-Ловеч, ищците, чрез процесуалния им представител подават молба за отстраняване на нередовности, постъпила по делото на 29.12.17г., в която на първо място се възразява по подведомствеността на делото на административния съд. В условията на евентуалност на това възражение, ищците сочат, че бездействието на Държавата в лицето на ответниците е нарушила международни стандарти, обективирани в Основните принципи на ООН при употреба на сила и огнестрелни оръжия от правоприлагащите органи, и в изпълнение на указанията на съда формират следния петитум на иска си по чл.204, ал.4 АПК:

Моля да признаете за незаконосъобразни и респективно да отмените бездействията на ответниците, с които последните са нарушили разпоредбите на Основните принципи на ООН при употреба на сила и огнестрелни оръжия от правоприлагащите органи и Европейския кодекс на полицейската етика, които бездействия се изразяват в липсата на адекватен подбор и проверка на професионалните качества, които като полицейски служител е следвало да притежава техният служител И. Маринов, както и липсата на адекватен контрол по отношение на издаването, държането и носенето на огнестрелно оръжие на техния служител И. Маринов и от които бездействия са ни причинили неимуществени вреди смъртта на единствената ни дъщеря И. Славчев. Уточнява се и периода на вредите от 15.09.12г. ( денят на убийството), а като краен момент краен момент няма. Или приемете, че и към датата на подаване на исковата молба, а и към днешна дата изпитваме горепосочените вреди болка, скръб и страдание.

След уточнителната молба, с определение 4/02.01.2018г. АС-Ловеч повдига спор за подсъдност за разглеждане на исковата молба.

С определение 56/06.06.2018г. смесен петчленен състав от съдии във ВАС и ВКС, постановено по адм.д.2/18г. по описа на ВАС, определя като компетентен да разгледа исковата молба АС-Ловеч и му изпраща делото.

След връщане на делото на АС-Ловеч, последният го насрочва в открито съдебно заседание, в което прави доклад, като посочва, че С исковата молба и уточнението е предявен иск за установяване незаконосъобразност на бездействия ответниците, съединен с иска за присъждане на обезщетение.В същото съдебно заседание, пълномощникът на ищците, конкретизира, че предявява три иска:

1. По първи иск претендираме вреди от незаконосъобразен административен акт( АА). Посочваме, че това е Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавни служители на Министерство на вътрешните работи Iз-37 от 12.01.12г....", който е насочен срещу МВР, размерът му е общо 50 000 лева, съответно по 25 000 лева за всеки от ищците, с период от 12.01.12г.( датата на обнародване на Инструкцията) до датата на смъртта на И. Славчева- 15.09.12г. Иска се признаване незаконосъобразността на инструкцията и осъждане на МВР за заплащане на обезщетението за претендирания период.

1. По втория иск претендираме установяване на незаконосъобразни бездействия на ответника ОДМВР-Ловеч, които фактически бездействия се изразяват в неизвършването на проверки по спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция Iз-37 от 12.01.12г.... В резултат на тези бездействия е допуснато да бъде занижен контрол върху служителя И. Маринов" Искането е след като се признае незаконосъобразността на бездействието на ОДМВР-Ловеч, да се заплати на ищците обезщетение в размер общо на 50 000 лева, за периода от момента на назначаване на служителя И. Маринов до 15.09.12 година.

1. По третия иск претендираме установяване на незаконосъобразни фактически бездействия на ответника ОДМВР Ловеч, който не е извършвал адекватни психиатрични проверки на състоянието на служителя И. Маринов за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, съответно довело до убийството на И. Славчева Искането е да се признае за незаконосъобразно бездействието на ОДМВР-Ловеч и последният да се осъди за обезщетение в размер общо на 50 000 лева, за периода от назначаването за служител на ОДМВР-Ловеч на И. Маринов до 15.09.12 година.

Адвокатът уточнява, че общият размер на исковата претенция е 150 000 лева.

В същото съдебно заседание Административният съд Ловеч излага съображения, че на осн. чл.206, ал.2 АПК следва да отдели осъдителните искове, формулирани като втори и трети в това заседание от процесуалните представители на ищците, от установителните, с които са съединени, тъй като разглеждането им ще затрудни производството по оспорване незаконосъобразността на бездействията по двете претенции, които оставали предмет на разглеждане в производството пред него, а в частта на предявените осъдителни искове, формулирани като втори и трети, следвало делото да се докладва на председателя на административния съд за разпределяне по общия ред. По тези изложени съображения, административният съд ОТДЕЛЯ от производството по делото, иск срещу ОДМВР-Ловеч за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 50000 лева, претърпени от незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в неспазване и неизвършване на проверка по спазването на чл.6 и чл.1 от Инструкцията, както и иска, предявен срещу същия ответник за заплащане на обезщетение от общо 50 000 лева за причинени неимуществени вреди от бездействия за извършване на психиатрични проверки за състоянието на И. Маринов и годността му да носи огнестрелно оръжие с бойно патрони, като Съдът е разпоредил прекратяване на делото в тази част и докладването му в същата част на председателя на АС-Ловеч за образуването му в отделно производство.

Пред себе си( в производството по адм.д. 425/17г.) административният съд оставил за разглеждане: иск за установяване незаконосъобразността на Инструкцията в частта по чл.1 , чл.2 и чл.6 от нея срещу МВР, съединен с иска за заплащане на обезщетение в общ размер от 50 000 лева; иск срещу ОДМВР-Ловеч за установяване незаконосъобразни бездействия на този ответник за извършване на проверки на И. Маринов по спазване на Инструкцията и по-конкретно чл.6 и чл.1 от нея, както и иск срещу ОДМВР за установяване незаконосъобразните фактически бездействия за извършване на адекватни психиатрични проверки на състоянието на същия служител.

По-късно, с определение 647/28.09.18г., постановено в закрито съдебно заседание , АС Ловеч преценява, че първият иск, който е оставил за разглеждане в производството пред него, не му е подсъден, поради което прекратява производството в тази част и изпраща на Върховния административен съд за разглеждане иска за установяване незаконосъобразността на Инструкцията в частта по чл.1 , чл.2 и чл.6 от нея срещу МВР, съединен с иска за заплащане на обезщетение в общ размер от 50 000 лева.

След служебна проверка в информационната деловодна система на ВАС, извършена от настоящия касационен състав, се установи, че във връзка с горепосоченото определение на АС-Ловеч, пред ВАС е образувано адм.д. 12903/18г. по описа на Шесто отделение. С определение от 08.11.2018г. по адм.д. 12903/18, ВАС разделя производството, като оставя за разглеждане по адм.д.12903/18г. жалбата на Г. и Р. Славчеви срещу разпоредбите от Инструкцията, а делото в частта на предявения иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ изпраща на Председателя на трето отделение на ВАС по компетентност. Във връзка с определението на Шесто отделение на ВАС, пред Трето отделение на ВАС е образувано адм.д. 13993/18г., по което производството е прекратено с влязло в сила определение 1101/28.01.19 година.

С протоколно определение от 04.04.19г. административният съдът спира производството по адм.д 425/17г. по описа на АС-Ловеч до постановяване на влязъл в сила краен акт на ВАС по адм.д. 12903/18 година.

С определение от 28.01.2019г., постановено по адм.д. 12903/18г. жалбата на Г. и Р. Славчеви срещу чл.1, чл.2 и чл.6 от Инструкцията е оставена без разглеждане и производството е прекратено.

С определение от 23.01.20г. АС-Ловеч възобновява производството по адм.д. 425/17 година

С решението, постановено по горепосоченото дело, част от което е предмет на обжалване пред касационния състав, АС-Ловеч приема за безспорно, че ищците са родители и законни наследници на покойната И. Славчева, която е починала, след като е била застреляна на 15.09.12г. от И. Маринов, тогава служител на ОД на МВР- Ловеч, със служебно зачисленото му на 25.03.02г. оръжие Макаров с номер ВД221809.

Установено е, че за деянието е образувано НОХД 268/13г. пред Окръжен съд Ловеч, приключило с осъдителна присъда, с която Маринов е признат за виновен за умишлено умъртвяване на И. Славчева, като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина и с особена жестокост. От служебната справка, съдът е приел за установено, че Маринов е назначен в системата на МВР на 04.01.2001г., като към 15.09.12г. е заемал длъжността - полицай в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към РУП-Ловеч при ОД на МВР-Ловеч, на която длъжност е преназначен със заповед от 03.05.210г. Не е награждаван, но са му налагани дисциплинарни наказания порицание и уволнение, след извършено престъпление.

Въз основа на свидетелства и заключения, изготвени от специалисти в МИ на МВР, съдът е установил, че заключенията в тях са били че Маринов е здрав и годен за работа в МВР.

Въз основа на резултат от психологическо изследване от 22.05.2001г. на ИП на МВР, лаборатория Плевен на Маринов, съдът е установил, че в него е записано, че данните били благоприятни за сержант вътрешна сигурност.

Установено е, че Маринов е преминал практическо обучени за първоначална професионална подготовка на полицай по охрана на обществения ред.

Установено е, че през 2004г. е подаден рапорт от специалист психолог от Човешки ресурси, РДВР Ловеч, че работата в екипност на двамата служители Маринов и Димитров би била предпоставка за възможни бъдещи инциденти и професионална неефективност.

Установено е, че според карта за оценка на личностните качества, социалните и комуникативните умения и интегритета за постъпване на държавна служба в МВР, МЗ К-1045/02.02.2011г. за психична регулация на дейността е дадена оценка 2, със съответната обосновка от експерта, която е възпроизведена от съда в решението.