Решение № 11043 от 1.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мириус 2013 ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]срещу Решение 577 от 26.04.2022 г. на Административен съд - Варна по адм. д. 2708/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РД-11-1474/19.11.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г., с което се отказва да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с референтен BG16 RFOP002-2.089-3831 по процедура за подбор на проекти BG16 RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 . Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на анализ на доказателствата в контекста на изложената релевантна нормативна уредба прави извод за свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) на Мириус 2013 ЕООД само с К. АД, но не и с останалите осем дружества, посочени в административния акт. Във връзка с приемането на заключението на вещото лице твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не само е пропуснал да се произнесе по предварително направеното искане за отвод на вещото лице и е сторил това едва след като заключението е прието, а и е отхвърлил неправилно искането за отвод. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени отказа и да изпрати преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Мириус 2013 ЕООД срещу Решение РД-11-1474/19.11.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г., с което е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с референтен BG16 RFOP002-2.089-383, подадено от Мириус 2013 ЕООД по процедура за подбор на проекти BG16 RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 . Отказът е издаден на основание чл. 38, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Според административния орган кандидатът не отговаря на критериите за допустим кандидат по т. 11.1.3 от Условията за кандидатстване, а именно да представлява малко предприятие съгласно ЗМСП и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (OB L 124, 20.5.2003 г., стр. 36). Този извод е мотивиран въз основа на данните за средносписъчния състав на персонала на кандидата и на още девет дружества, за които органът твърди, че са свързани лица с кандидата по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП. По отношение на дружеството К. АД органът е констатирал, че е свързано с дружеството кандидат, тъй като капиталът на дружеството кандидат се притежава 100 % от К. АД. По отношение на останалите осем дружества органът е констатирал, че 100 % от техния капитал също се притежава от К. АД, което ги прави свързани с дружеството кандидат. Отчитайки средносписъчния състав на посочените в обстоятелствената част на акта дружества, административният орган е приел, че той надвишава прага на средносписъчния състав на персонала за малко предприятие. Жалбоподателят не оспорва, че е свързано лице по смисъла на посочената разпоредба с едно от тях - К. АД, тъй като последното е едноличен собственик на капитала му. За останалите осем дружества ( Рея 21 ЕООД, Карме ЕООД, Пиринос ЕООД, Ремарк ЕООД, Пепет ЕООД, Топ капитал ЕООД, Билдринг ЕООД и Кармекс ЕООД) отрича да е налице свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП. В съдебното производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), съгласно което кандидатът не отговаря на изискванията на малко предприятие по смисъла на ЗМСП. Заключението се основава на дефиницията за свързани лица, дадена в чл. 4, ал. 8 ЗМСП, съгласно която предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. Мотивирано е с анализ на състава на съвета на директорите на дружеството едноличен собственик на капитала на дружеството-жалбоподател и на капитала на останалите осем дружества. Крайният извод на вещото лице е, че дружеството кандидат е свързано както с К. АД, така и с дъщерните дружества на К. АД. Въз основа на заключението на СИЕ съдът е приел, че се потвърждава констатацията на административния орган за свързаност на кандидата с останалите девет дружества, но на основание чл. 4, ал. 7 ЗМСП, като след калкулация на релевантните данни за кандидата и другите девет дружества се получава резултат, съгласно който кандидатът не попада в категорията малко предприятие . Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП, на която се основава изводът на административния орган за свързаност на Мириус 2013 ЕООД с К. АД и останалите осем дружества, предвижда, че свързани предприятия са предприятията, между които съществува следното отношение: едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие. В случая безспорно се установява, че по смисъла на цитираната разпоредба кандидатът е свързано лице само с К. АД, тъй като К. АД е едноличен собственик на капитала на Мириус 2013 ЕООД. Липсва свързаност в същия смисъл между Мириус 2013 ЕООД и останалите осем дружества, на чийто капитал се явява едноличен собственик отново К. АД. Налице е несъответствие между описаното в акта фактическо и правно основание, поради което съдът е следвало да отмени акта като материално незаконосъобразен и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне. Вместо това съдът е приел, че актът е издаден при липса на нарушения на материалния закон. За да обоснове решението си, съдът е кредитирал неправилно заключението на вещото лице в частта, в която е дало отговор на правен въпрос, при това на различно правно основание от посоченото в административния акт. По този начин първо вещото лице, а след това и съдът е подменил правната норма, цитирана в административния акт като негово правно основание. По горните съображения първоинстанционният съд е следвало да отмени отказа поради противоречие с материалноправните разпоредби и като не е сторил това, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, както основателно се твърди в касационната жалба касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Неоснователно е обаче оплакването на касационния жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно, че съдът не само не е отстранил от участие в производството назначеното вещо лице, но и се е произнесъл по искането за неговия отвод след като заключението му е прието. Действително искането за отвод е било направено преди приемането на заключението на вещото лице с твърдения за заинтересованост от изхода на делото поради членуване в една и съща партия с лицето, заемащо длъжността на ръководител на административната структура, към която принадлежи органът, издател на акта. Съдът е пропуснал да се произнесе по искането своевременно, като първо е приел заключението, а след това се е произнесъл по искането за отвод. По този начин съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, но това нарушение не е било съществено, тъй като съдът правилно и обосновано е отхвърлил искането на жалбоподателя за отвод на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 29.03.2022 г., като подробно е обсъдил относимите към искането за отвод доказателства и е аргументирал извода си за липса съмнение в безпристрастието на вещото лице. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Вместо него, при установена фактическа обстановка, следва да се постанови друго по същество, с което оспореният акт да се отмени и преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон съгласно изложеното в настоящите мотиви. С оглед разпоредбата на чл. 174 АПК съдът приема, че следва да определи срок на органа за произнасяне от един месец от датата на влизане на настоящото решение в сила. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на касационния жалбоподател разноските по водене на делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 100 лв., от които: 400 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 400 лв. държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение