Решение № 9714 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2021 г.

ВАСПърво отделение28.09.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 48/13.01.2021 г., постановено по адм. дело 1064/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Южна Морска гр. Бургас заличена страна и на нейно място е конституиран директорът на ТД Митница Бургас съгласно чл. 7 от новия Устройствен правилник на Агенция Митници, обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. чрез процесуалния си представител юриск. Л. Димитров срещу решение 48/13.01.2021 г., постановено по адм. дело 1064/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по жалба на ОЛИМП Предпазни екипировки ООД гр. София е отменено решение 32-140843/19.05.2020 г., издадено от посочения по-горе директор в частта за установена нова митническа стойност, като въз основа на нея са определени задължения за мито в размер на 3 520 лв. и ДДС - 9 579,48 лв. и в частта за определени за досъбиране вносно мито в размер на 824,15 лв. и ДДС 2225,20 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага оплакване, че е неправилен изводът на съда, че не е извършен от митническия орган анализ по посочените критерии за сходни стоки и процесния внос. Неправилно съдът бил приел и, че не са съпоставени характеристиките на стоките и условията на доставките, както и че не били отчетени договорените срокове и начин на плащане, разликата в договорените количества и не е изследвано как те се отразяват на цената на стоките при прилагане на метода по чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) 952/2013 г. Касаторът не е съгласен и с мотивите на решаващия съд, че не е събрана информация за сделки на същото търговско равнище, предмет на стоки от същата марка, със същото количество и същата репутация, както и че не било изпълнено изискването на чл. 141, параграф 1, изр. 2 от Регламента за изпълнение за коригиране на стойността при отчитане на разликите, дължащи се на търговското равнище. В тази връзка се сочи, че в съдебното решение не е обсъдено и преценено търговското равнище на доставките, качеството, репутацията и наличието на търговска марка, а данните, посочени от митническия орган са недостатъчни и не позволяват на съда да упражни възложения му контрол. В касационната жалба са изложени оплаквания, че в предоставената информация в митническото решение за сходните стоки се съдържат данни с подробно описание, код по КН, който най-специфично описва стоките съобразно техните обективни характеристики, съставни материали, количество брой, опаковки, държава на произход и изчислена цена за 1 кг., поради което е неоснователен изводът на съда, че посочените от митническите органи данни са недостатъчни. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са депозирани и писмени бележки от юриск. Л. Димитров. Ответникът по касационната жалба ОЛИМП Предпазни екипировки ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. В. Попов в представения по делото писмен отговор, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на решението в обжалваната му част и присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени частично цитираното по-горе решение за определена нова митническа стойност на внесени от Китай при режим допускане за свободно обращение на стока 6 трикотажни ръкавици с каучуково, латексово покритие, полиестерна основа 900 дузини; трикотажни ръкавици с каучук /нитрал/ покритие, ватирана подплата 3 000 дузини, съответстващи на позиции 1,2,3 и 4 от търговската фактура, съдът не е възприел констатираното от митническите органи, че стойността им е необичайно ниска (при декларирана стойност 6,74 лв. за 1 кг.), тъй като се различавала с повече от 50 % от определените справедливи цени от ОЛАФ в размер на 8,05 евро/кг., което поражда съмнения относно определената по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. стойност на същите. Съдът е приел, че при определянето на нова митническа стойност въз основа на сходни стоки вторичен метод по чл. 74, параграф 2, буква б) от посочения Регламент, митническите органи не са извършили анализ по посочените критерии на стоките, приети за сходни стоки и на стоките, предмет на вноса не са съпоставени техните характеристики и условията на доставките, не са отчетени договорените срокове и начин на плащане, разликата в договорените количества, както и че не било изследвано как те се отразяват на цените на стоките. Според съда не е събрана информация за сделки на същото търговско равнище, с предмет стоки от същата марка, със същото качество и репутация. В обжалваното решение се сочи, че не е изпълнено и изискването на чл. 141, параграф 1, изр. 2 от Регламента за изпълнение за коригиране на стойността при отчитане на разликите, дължащи се на търговското равнище на доставките, качеството, репутацията и наличието на търговска марка, както и, че данните в посочените от митническия орган декларации са недостатъчни и не позволяват на съда да упражни контрол за законосъобразност. В тази връзка съдът е приел, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за прилагане във връзка с чл. 74, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и затова в посочената част е прието, че решението на митническия орган е незаконосъобразно и е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото относно установените факти и обстоятелства и това изрично е заявено от касационния жалбоподател. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това за заплащане на мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение относно стока 6 - трикотажни ръкавици с каучуково, латексово покритие, полиестерна основа 900 дузини; трикотажни ръкавици с каучук /нитрал/ покритие, ватирана подплата 3 000 дузини, съответстващи на позиции 1,2,3 и 4 от търговската фактура. Установено е по делото, че с митническа декларация MRN 18BG001007H0001431/10.01.2018 г. от ОЛИМП Предпазни екипировки ЕООД са декларирани стоки от внос от Китай при режим допускане за свободно обращение, между които и описаните по-горе стоки в обжалваната част на решението. Съобразно тази декларация митническата стойност е определена по чл. 70, параграф 1 от посочения Регламент, а именно договорната стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. Декларираната стойност от вносителя е 6,74 лв./кг, а определената в обжалваното решение на митническия орган е 8,05 евро/кг. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че общият принцип, уреден в Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност това е договорната стойност, която е посочена в процесната митническа декларация. За определяне стойността на внесените стоки поради възникнали у митническите органи съмнения, са приложени вторичните методи идентични или сходни стоки, като в случая с оспореното пред първостепенния съд и отменено от него решение е приложен вторичният метод за сходни стоки съгласно по чл. 74, параграф 2, буква б) от посочения Регламент, според който това са стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Обосновано е прието в обжалваното решение, че митническите органи не са извършили проверка за търговското равнище на сходни стоки, същите количества, като внесените, подобните им характеристики, вкл.и съставните им материали и възможността да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение, а също и търговската им репутация. При неустановяване на тези важни характеристики на сходни стоки съмнението на митническите органи не е доказано. Не са отчетени и разликите съгласно чл. 141, параграф 1, изр. 2 от Регламента за изпълнение 2015/2447 на количеството стоки, наличието на търговска марка, търговско равнище, а също и репутацията, поради което и съдът не е могъл да извърши цялостна оценка/контрол за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Митническите органи при възникналото съмнение за декларираната договорна стойност на внесените стоки от Китай са се позовали на митническата база данни за сходни стоки относно декларации за допускане за свободно обращение по същото или приблизително време, т.е. продажбите да са извършени възможно най-близко до датата на поставяне под посочения режим. При липсата на доказателства от страна на митническите органи за сделки от същото търговско равнище и репутация, нейното качество, липсата на такава подробна информация и сравнението им с процесните, правилно съдът е приел, че не може да се докаже съмнението относно декларираната от вносителя договорна стойност на спорните стоки. Информацията, събрана от 3 бр. митнически декларации от 18.08.2017 г., 27.09.2017 г. и 22.11.2017 г. на работни ръкавици от безшевно плетено трико, топени в латекс не е достатъчна, за да се установи, че са сходни със спорните стоки. Дефинирането на понятието сходни стоки е в чл. 1, параграф 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, това са тези стоки, които макар да не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. В същата дефиниция изрично е посочено, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Оплакването в касационната жалба, че не е следвало съдът да приема, че не са съпоставени характеристиките на стоките и условията на доставките, отделните разлики в количествата на стоките и начините на плащане, е неоснователно, тъй като такава съпоставка не е доказано да е извършена от митническите органи. Установените от същите продажби на сходни стоки не са съпоставени с основните характеристики на процесните стоки, тяхното търговско равнище и репутация и др., посочени по-горе. Посочването само на 3 бр. митнически декларации не е достатъчно, да се приеме, че митническите органи са извършили необходимото сравнение между описаните в тях стоки и тези по митническата декларация на дружеството-вносител. Соченото в решението на митническия орган справедлива цена по ОЛАФ, като извършената съпоставка само въз основа на служебна справка в системата THESEUS по деклариран тарифен код е приета цена от 8,05 евро/кг., което е средностатистическа цена за месец януари 2018 г., но без необходимата съпоставка на отделните характеристики на стоките по 3 бр. митнически декларации, посочени от митническите органи и митническата декларация при процесния внос. Посочването от митническите органи, че процесните стоки и сходните стоки имат приблизително еднакъв състав и приблизително същото количество не представлява съпоставяне на стоките по техните основни характеристики и не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента по прилагане във връзка с чл. 74, параграф 2, буква б), както правилно е приел и решаващия съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ОЛИМП Предпазни екипировки ЕООД, разноски за касационната инстанция не се присъждат, тъй като няма данни такива да са направени. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не се присъждат, въпреки че такова искане е направено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение