Решение № 6995 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2009 г.

Решение № 6995 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1954/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Манол Божилов Златев от гр. София, срещу решение № 306/10.12.2008 г. по адм. дело № 436/2008 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-КН-22 от 14.08.2008 год. на Началника на РДНСК гр. Кюстендил, с разпоредено премахване на незаконен строеж - "лека ограда", изграден от касатора в ПИ 032200 по КВС на землището на гр. Сапарева баня. Обжалваното решение се счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, претендира се от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с отмяна на административния акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично от Златев, по изложените в нея и писмени бележки съображения. Ответните страни - Началник на РДНСК - Кюстендил, и Любомир Величков, редовно призовани, не се явяват и не изпраща представители, депозирали са подробни писмени възражения по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу горецитираната заповед на Началника на РДНСК - Кюстендил, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ . Като мотив в нея административният орган е изтъкнал, че строежът "лека ограда", с дължина 40 м., от метални тръби и оградна мрежа, е изпълнен без наличие на необходимите строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 147, ал. 2, чл. 169, ал. 1 и чл. 182, ал. 2 ЗУТ. Тази заповед първоинстанционният съд е преценил за законосъобразна, като е изложил подробни съображения, че е издадена от компетентен орган, при спазени процесуални правила и материален закон. Задълбочено са изследвани доказателствата по делото, за да се обоснове извода за наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване. Така постановеното решение е правилно и обосновано, касационни основания за отмяната му не са налице. Безспорно е, съгласно определеното в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ , оградата е строеж. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ определя, чрез изброяване, кръгът на преместваемите обекти (предвид доводите за саморъчното й, за няколко часа изграждане), оградата не е между посочените. т. е., дори да е възможен лесен демонтаж, това не елиминира характеристиката на обекта като "строеж" по смисъла на закона. Поради това, приетата за установена от съда фактическа констатация е правилна и се подкрепя от обсъдените доказателства. Строеж по смисъла на § 5, т. 38, вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ е всяко изграждане или съоръжение, което трайно променя субстанцията и използването на земя или сграда. Не се спори, че осъществената по гореописания начин ограда изпълнява предназначението си, разделяйки двата парцела, поради което законосъобразно е прието, че представлява строеж, компетентността за чието премахване, като незаконен, е на съответните органи на ДНСК. Тази компетентност, по защита законността в строителството (чл. 148, ал. 1 ЗУТ ), не се изключва, а съществува наред с компетентността на кмета на общината по чл. 195, ал. 5 и 6 ЗУТ (179, ал. 2 ЗУТ отм.) Това сочи на обоснованост на обжалваното решение, след като при доказания релевантен за спора факт - наличие за строеж, съдът правилно е приложил материалния закон, приемайки обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт. Касае се за обект, изграден без разрешение за строеж и становище на инженер конструктор, с указание за изпълнение, изискуемо съгласно чл. 146, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ . Като предвиден в хипотезиса на цитираната правна норма, при установеното му наличие, този факт води до възприетата правната последица на премахването на строежа, което именно е разпоредено с атакуваната, правилно оставена в сила заповед. В случая е от значение имал ли е жалбоподателят строителни книжа за изграждането на оградата, а точното й местоположение не влияе на законосъобразността и валидността на процесния акт. Явно е, че жалбоподателят не разграничава отделните и различни по характер производства, които определят и различни правомощия на административните органи и съда. Фактът, че с решение на КОС от 2007 год. е била отменена като незаконосъобразна заповед № 477/18.12.2006 год. на кмета на община Сапарева баня за премахване на същия обект, е ирелевантен за настоящето производство, в което предмет на контрол е административен акт, издаден от друг орган и на друго правно основание. Актът на кмета, (по отношение на оградата), е бил издаден с мотива за неподходящото й местоположение, като навлизаща в съседния парцел, затова разположението й в това производство е било от значение, но не и в настоящето, за което е релевантно само наличието, или липсата на строителни книжа. В тази връзка, по делото няма каквото и да било начало на писмено доказателство, че жалбоподателят е декларирал в шест месечния срок този незаконен строеж, че е искал неговото узаконяване, мълчаливият отказ по което отдавна е влязъл в сила. Поради това и доводите досежно правното значение на нотариално заверената декларация от жалбоподателя за годината на поставяне на оградата е правноирелевантен, а разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ е неприложима, като относима за строежи, осъществени преди 1987 год. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото, като правилно и обосновано, ще следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК,