Решение № 2083 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2010 г.

Решение № 2083 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на "Мраз" АД, гр. София подадена чрез изпълнителния директор Контилски, за отмяна на влязлото в сила решение от 5.01.2010 г., постановено по адм. дело № 8566/2009 г. на Административен съд - София-град, с което са отменени действията на съдебния изпълнител по връчване на покана за доброволно изпълнение и връчените запорни съобщения до всички банки, въпреки че обезщетението за отчуждения имот не е изплатено. След постановяване на решението научили, че през месец ноември 2009 г. Столична община е изплатила наведнъж обезщетението на друг отчужден собственик - Елена Христова, чийто имот е отчужден за същото мероприятие на държавата. Твърди се, че изплащането на обезщетението е ново обстоятелство, указващо че СО разполага с парични средства за провеждане на мероприятието и това е ново обстоятелство. Към искането за отмяна като приложение в подкрепа на твърденията са приложени - писмо № 4336817 от 13.01.2010 г. на Столична община, протокол Рд-50-09-232 от 4.07.1990 г. и скица към него. Заявява, е те представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, тъй като са се намирали в Столична община. Ответникът - Кмета на Столична община поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Представя препис от платежно нареждане от 6.10.2010 г. за изплатено по банков път обезщетение за отчужден имот на молителя. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадена от надлежна страна - участник в производството по адм. д. № 984/2007 г., определението по което се иска да бъде отменено, като същото е влязло в сила и е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. д. № 8566/2009 г. е било образувано по жалба на Столична община по чл. 297 от АПК за обжалване действията на частен съдебен изпълнител по образуване на изпълнително дело, покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения до всички банки. Административен съд - София-град е уважил жалбата като е отменил действията на съдебния изпълнител, а в частта относно събиране на присъдените разноски е изпратил делото на СГС по подсъдност. Приел е, че съдебното решение с което с изменя размера на определеното обезщетение за отчужден имот за държавна нужда не е изпълнителен титул. Тълкувал е разпоредбата на чл. 29, ал. 6 от ЗОС според която ако не се плати обезщетението в срок от 6 месеца отчуждаването губи своето действие. Решението като необжалваемо, е влязло в сила. Правно основание в молбата е посочен чл. 239, т. 1 от АПК. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решение по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 АПК отменителни основания. В искането за отмяна, по която е образувано настоящото производство се поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, в който е предвидено, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Представените от заявителя писмени доказателства - писмо на столична община до молителя и до Общинската банка, протокол от 1990 г. и скица във връзка с за поправки в регулационен и кадастрален план не представляват нови доказателства, които биха имали съществено значение за решаването на правния спор. Не е ново обстоятелство и твърдения факт, че междувременно е изплатено обезщетението на отчужден съседен имот за същото мероприятие, те не водят съда до друг извод относно основателността на жалбата срещу действията на частен съдебен изпълнител. Ето защо, дори да са новооткрити, те нямат съществено значение за спора по адм. д. № 8566/2009 г. и не могат да послужат като основание за отмяна на решението по делото. С искането за отмяна са развити и подробни доводи относно нищожност на решението на Административен съд - София-град, чиято отвяна се иска по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. Тези доводи обаче биха могли да се разглеждат в касационно производство, но не и в производство по извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Не подлежат на отмяна по реда на глава ХIV от АПК нищожните съдебни актове, тяхната нищожност може да бъде разкрита по реда на чл. 209, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната по своя характер е изключение от стабилитета на акта. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 44 от 5.01.2010 г., постановено по адм. дело № 8566/2009 г. на Административен съд - София-град, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,