Решение № 2256 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2018 г.

Решение № 2256 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Първа частна многопрофилна болница за активно лечение (ПЧМБАЛ) – Враца" ЕООД, [населено място] против решение № 15/12.01.2018 г. по адм. дело № 592/2017 г. на Административен съд – Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 б от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Враца не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 15/12.01.2018 г. по адм. дело № 592/2017 г. Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на "Първа частна многопрофилна болница за активно лечение – Враца" ЕООД, [населено място] срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29 – 02 – 637/10.08.2017 г. на директора на РЗОК – Враца. По делото е установено, че писмената покана е издадена след влизане в сила на заповед за налагане на санкции № РД – 09 – 573/24.07.2017 г. досежно процесните нарушения по КП № 78. 1 във връзка с ИЗ № 1490/2017 г. и по КП № 84 във връзка с ИЗ № 1209/2017 г. и ИЗ № 963/2017 г. Обосновано съдът е приел, че фактическите констатации и правните изводи за допуснати нарушения не са опровергани в производството по налагане на санкциите и следва да се приемат за надлежно установени. Опитът за преразглеждане на този въпрос в настоящото производство при условие, че заповедта за налагане на санкции не е била оспорена, би могъл да бъде осъществен единствено след успешно проведен инцидентен контрол по нейната валидност. Такъв не е реализиран от жалбоподателя и обосновано административният съд е съобразил правните последици на заповед за налагане на санкции № РД – 09 – 573/24.07.2017 г., имащи преюдициално значение за настоящия правен спор. Съгласно чл. 76 б ЗЗО когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Спазен е предвидения административнопроизводствен ред. Резултатите от извършената проверка са отразени в протокол, констатиращ нарушенията, издаден е и протокол за неоснователно получени суми. Законосъобразно административният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 76 б, ал. 2 ЗЗО и правилно е отхвърлил оспорването срещу индивидуалния административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение