Решение № 6174 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2016 г.

Решение № 6174 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 188 от 17.06.2016 г., постановено от Административен съд С. по адм. д. № 84/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Р. А. Ибишев, представляван от адв. Василев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 01-6500/10578 от 29.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2011 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Оспореният отказ е постановен на основание чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.), тъй като жалбоподателят е декларирал по-малък брой животни от одобрените и не е предоставил в Д. фонд "Земеделие" никакви документи съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., които да удостоверяват причината за липсата на животните. Съдът е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът приема, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията за форма на административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - актът не съдържа фактически основания, при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 35 от АПК и чл. 65, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. и акта е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като посоченото правно основание чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 11/2009 г. не е приложима норма за кампания 2011 г. След анализ на доказателствата по административната преписка, съдът приема, че в оспореното писмо не се сочат конкретни факти, обосноваващи оспорения отказ от финансово подпомагане - не е посочен конкретен брой на заявените за подпомагане животни, не е посочено какъв е броя на установените животни за релевантната кампания, поради което неясни са мотивите на административния орган за постановяване на оспорения акт. На следващо място съдът приема, че в нарушение на административнопроизводствените правила органът не е дал възможност на бенефициента да даде обяснения, да представи възражения и доказателства по отношение на установените нередности, с което органът не е изпълнил задължението си по общата разпоредба на чл. 35 от АПК и на предвидените специални правило по чл. 65, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Съдът приема, че посоченото правно основание не е приложимо за релевантната кампания, тъй като нормата на чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 11/2009 г. е нова и е в сила от м. март 2012 г. По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за постановяване на нов акт, съобразен с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя констатираните от първоинстанционния съд пороци на акта, изразяващи се в липса на излагане на фактически основания за издаване на оспореното уведомително писмо. Административният орган е следвало да впише общият брой заявени животни за участие, броя на установените животни, броят на животните с нередности, броят на животните с предоставена документация за загуба или брак, процентът на наддеклариране, броят на санкционираните животни, броят на оторизираните животни и т. н. Следвало е да впише по какъв начин е приложил изискванията на чл. 16 от Наредба 11/2009 г. и съответно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражняваният от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Наредба № 11/2009 г., се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. Правилни са изводите на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В оспорения акт е вписано, че констатациите за нередности са в резултата на извършена административна проверка по чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Съгласно цитираната правна норма одобряването, намаляването или отказа от финансова помощ по заявената мярка се постановява след извършване на административна проверка и проверка на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Двата вида проверки са предвидени при условията на кумулативност. В случая не са представени доказателства за извършена проверка на място на стопанството за релевантната 2011 г. Представен е протокол и контролен лист за извършена проверка на място за кампания 2010 г., но дължимата проверка на място за кампания 2011 г. не е извършена, поради което посоченото в уведомителното писмо обстоятелство за отказ от финансово подпомагане не може да бъде установено и от приложени по преписката документи. При извършване на проверка на място органа следва да уведоми земеделския стопанин, да осигури възможност да участва при извършване на проверката и при установени несъответствия да му даде възможност да даде обяснения и да представи доказателства. След като не е извършена задължителната проверка на място земеделския стопанин напълно е лишен от възможност да вземе отношение по нередности, които евентуално са дали основание за постановяване на пълен отказ от финансово подпомагане. Обоснован е правният извод на решаващия съд за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Като правно основание е посочена разпоредба, която не е приложима за релевантната година. Заявлението за подпомагане е подадено на 11.05.2011 г. и е за подпомагане втората година по поет агроекологичен ангажимент за кампания 2011 г. Цитираната като правно основание материална норма е в сила от 20.03.2012 г. и е приложима за кампания 2012 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че липсват конкретни указания при разпореденото връщане на преписката за ново разглеждане. Съдът не може да даде указание за съдържанието на акта, който органът ще постанови след връщане на преписката. Указанията на съда се ограничават до тълкуването и прилагането на закона и именно с тази указания следва да се съобрази административния орган при новото произнасяне. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК Д. фонд "Земеделие" следва да заплати на ответника Р. А. И. разноски по делото в доказания размер 680 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, тъй като платения хонорар не е прекомерен с оглед предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и фактическата и правна сложност на спора. С оглед изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение