Решение № 9479 от 26.10.2022 г. на ВАС, VII о.

от 13.04.2018 г. на директора на Правни дейности и спорове към Патентно ведомство е оставено без движение искането за отстраняване на формални недостатъци. В тази връзка са подадени две молби 700 - 95 - 601 и 700 - 95 - 602 от 29.05.2018 г. на М. Мухиелдин, с която заявява за липсата на сключен лицензионен договор с Палмира 94 ООД, както и че поддържа искането си заличаване на марката единствено за стоките енергийни напитки, безалкохолни напитки, екстракти за приготвяне на напитки, минерална вода, изворна вода, трапезна вода, газирана вода от клас 32 на МКСУ. С Определение 7 от 20.06.2018 г. на председателя на Патентно ведомство е разделено административното производство по Искане, вх. 70-00-601 от 30.03.2018 г. за заличаване действието на международна регистрация на марка с peг. 1302773, като искането на Палмира 94 ООД е отделено, за което е образувано друго административно производство, а първоначално образуваното административно производство продължава по искането на М. Мухиелдин, основано на чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отменен). Със Заповед 459/13.09.2018 г. на председателя на Патентно ведомство е назначен състав по спорове за изготвяне на становище по Искането, вх. 70-00-601/30.03.2018 г. на М. Мухиелдин. Подадено е възражение от 21.09.2018 г. от представител на Мериден гида санайъ ве тиджарет лимитед сикрети , в което се оспорва наличието на сходство между класовете, за които са регистрирани двете марки, поради което се изразява становище, че не е възможно объркване на потребителите относно произхода на стоки, обозначени с тези марки. Пояснява се, че дружеството представлява голяма компания в Република Турция, която произвежда и продава енергийни напитки в различни страни. Акцентира се, че базовата регистрация на международната марка JUST POWER в Турция е с дата на регистрация 12.12.2014 г., което е преди датата на заявяване на марката с per. 94173. Допълва се, че М. Мухиелдин е действал недобросъвестно при подаване на заявката, тъй като е копирал опаковката на продуктите на турското дружество. Подаден е отговор на възражението, депозиран от представителя на М. Мухиелдин, с който оспорва наличието на конвенционален приоритет, тъй като датата на заявка за регистрация на марка в Република Турция няма отношение за срока на защита на международната марка на територията на Република България. Изразява несъгласие с твърденията за недобросъвестно поведение, тъй като на територията на Република България марката се свързва само и единствено с дейността на М. Мухиелдин и неговите делови партньори. Допълнително се развиват доводи за наличие на сходство в класовете, за които са регистрирани двете марки, водещо до объркване на потребителя за произхода на стоките. Изготвено е становище от състав по спорове, с което се предлага на административния орган да вземе решение за частично уважаване на искането на М. Мухиелдин. В тази връзка е постановено оспорваното Решение 261 от 10.08.2020 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО се заличава действието на международна регистрация на марка с 1302773 JUST POWER , комбинирана, за стоките енергийни напитки, безалкохолни напитки, екстракти за приготвяне на напитки от клас 32 на МКСУ. На основание чл. 76, ал. 7, т. 1 ЗМГО е оставено без уважение искането за заличаване на марката по за стоките минерална вода, изворна вода, трапезна вода, газирана вода от клас 32 на МКСУ. В решението е прието, че от библиографските справки се налага извод за наличието на възникнало по-ранно право върху марка в полза на М. Мухиелдин, тъй като противопоставената марка е с дата 28.05.2015 г., предхождаща дата на регистрация на атакуваната марка - 19.02.2016 г. В мотивите на акта са изложени подробни доводи за наличието на сходство между марките в конфликт, което се установявало от фонетичното, визуалното, смисловото впечатление, което създават в цялост. Развити са доводи за наличието на сходство между стоките кафе, чай, какао и заместители на кафе от клас 30 на МКСУ на по - ранната марка с peг. 94173 и стоките енергийни напитки, безалкохолни напитки, екстракти за приготвяне на напитки от клас на атакуваната международна регистрация на марка с peг. 1302773. При тези мотиви е издадено решението на председателя на Патентно ведомство в оспорената му пред АССГ част. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, но при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АССГ е приел, че административният орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като не е обсъдил всички възражения и доводи на страните и това е довело до неизясняване на относимите факти и обстоятелства. Според съда посоченото във възражението на турското дружество, че базовата регистрация на международната марка е от 12.12.2014 г. представлява по своя характер възражение за наличие на приоритет, което възражение не е обсъдено от административния орган. Така мотивиран съдът е отменил административния акт. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на председателя на Патентното ведомство. По делото липсват каквито и да е данни или твърдения за наличие на конвенционален приоритет на атакуваната марка. Обстоятелството, че същата е била регистрирана в турското Патентно ведомство през 2014 година, не може да се приеме за възражение или за твърдение за наличие на такъв приоритет. Следователно председателят на Патентното ведомство не е бил длъжен да обсъжда или да събира доказателства относно липсата или наличието на подобен приоритет. От друга страна съдът не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. А според чл.146 АПК основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. Съдът не е проверил дали оспореният пред него акт е постановен в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не изложил никакви съображения относно съответствието на административния акт с материалния закон - липсват мотиви относно липсата или наличието на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО . Така постановеното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК за мотивираност на съдебния акт. Липсата на мотиви, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК. Предвид изложените съображения касационните жалби са основателни, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да даде отговор на всички съществени за спора правни въпроси. Съдът следва въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.