Решение № 2077 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2019 г.

Решение № 2077 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Николова, против решение № 164 от 28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 246/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил/АС-Кюстендил/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- В. Коева, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмена защита. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на Е. Николова против решение № 55/24.01.2019 г., на КЗД- трети специализиран заседателен състав, по преписка № 323/2016 г., с което по оплаквания на Николова за дискриминация, осъществена на основата на признак "лично положение", КЗД: -установява, че В. Коева, в лично качество и като административен ръководител на Районен съд Благоевград, не е извършила нарушение на ЗЗДискр. по признак "лично положение" спрямо Е. Николова. -оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-4316/17.10.2016 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-4492/28.10.2016 г. и вх № 44-00-4542/2.11.2016 г., подадени от Е. Николова, като неоснователни и недоказани. Решението на Административен съд Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Споделя се заключението на съда, че оспорения акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила/като възражението на оспорващата за процесуално нарушение, във вр. с промяна на състава на КЗД не е възприето/, но по различни от изложените от АС-Кюстендил мотиви. В жалбата до първостепенния съд, Николова е навела довод, че не уведомена от КЗД за промяна в постоянния решаващ състав на КЗД по процесната преписка и включване в същия на С. Сапунджиева като докладчик. За да отхвърли този довод решаващия съд с лаконично изречение е посочил, че в закона не е заложено изискване за неизменност на състава на КЗД и задължения за уведомяване на страните. Приложимата правна уредба обаче съдържа изискване състава на КЗД да е постоянен, а промяна в този състав е допустима само при определени хипотези и при спазване установените правила. Съгласно чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията, а председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация. В чл. 11, ал. 1 от Глава трета "Заседателни състави" на Правила за производство пред Комисията за защита от дискриминация, е посочено, че Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в постоянни заседателни състави, определени от председателя на Комисията, като в ал. 4 на чл. 11 от Правилата е предвидена възможност за промяна на постоянните състави при необходимост, което се извършва с разпореждане от председателя на КЗД, който разполага и с правомощието да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc. В чл. 12, ал. 1 и ал. 2 на Правилата е посочено, че постоянните заседателни състави са в състав от трима членове на Комисията, освен в случаите на множествена дискриминация, които се разглеждат от разширен състав от петима членове, като поне един от членовете на заседателния състав трябва е с юридическо образование. Видно, е че промяна в опредения първоначално заседателен състав може да се извърши по изключение единствено от председателя на КЗД и то с нарочен акт/ аргумент и от чл. 9, т. 4 от Правилник за устройство и дейността на КЗД/. В процесния случай преписката в КЗД е образувана под № 322/2016 г. с разпореждане № 876/9.11.2016 г. на председателя на КЗД, която преписка е разпределена на трети специализиран постоянен заседателен състав/съобразно липсата в жалбата на посочени повече от повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр. /, състоящ се от членове на комисията И. Савов, А. Мусорлиев и С. Ахмедов. На заседание на този състав са определени за председател на състава С. Ахмедов и докладчик по преписката А. Мусорлиев. От приетите по делото доказателства се установява, че така определения състав е извършвал процесуални действия до месец 08.2017 г., след което по процесната преписка № 322/2016 г. започва да функционира нов заседателен състав-видно от протокол от заседание на същия вх. № 12-11-826/29.08.2017 г., с който за председател на състава е определен С. Йовчева, за докладчик С. Сапунджиев, а трети член на състава е Н. Атанасов. При извършената служебна проверка се установява, функционирането на новия заседателен състав е свързано с изтичане мандата на членовете на КЗД/чл. 41 ЗЗДискр. / и избиране нови такива с решения на Народното събрание от 28.07.2017 г. /обн. ДВ, бр. 62 от 1.08.2017 г. /. Независимо от горното в цитирания протокол от 29.08.2017 г. е посочено, че състава е определен с разпореждане № 876/9.11.2016 г. и на основание заповед № 146/10.08.2017 г. /непредставена по делото/. С цитираното разпореждане № 876 обаче преписката е разпредена на предишния постоянен заседателен състав/Савов, Мусорлиев, Ахмедов/, а по делото липсват доказателства за наличие на акт/разпореждане или др. / на председателя на КЗД за промяна в членовете на първоначално определения заседателен състав. При тези данни е видно, че в процесния случай е допусната промяна в опредения първоначално постоянен заседателен състав на КЗД /макар по посочените по-горе обективни причини/ в нарушение Правила за производство пред Комисията за защита от дискриминация/Приети с Решение от 11.10.2005 г. на Комисията за защита от дискриминация/, поради липса на нарочен акт на председателя на КЗД за промяна в членовете на определения заседателен състав, т. е. допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила в производството пред КЗД. Настоящият касационен състав приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, защото не е довело до нарушаване правата на касатора в качеството му на страна в административното производство. Не е налице визираното от касатора нарушение на чл. 62, ал. 3 ЗЗДискр. - Е. Николова е редовно призована да се яви на 23.11.2017 г. от 10. 00 ч. в насроченото открито заседание пред КЗД с получено на 1.11.2017 г. уведомление за призоваване изх. № 44-00-3365 от 31.10.2017 г., в което е посочено името на докладчика по преписката С. Сапунджиева. Николова не се е явила на насроченото заседание на КЗД, като е изпратила писмено становище от 21.11.2017 г. до КЗД, в което липсват наведени доводи и искане за отстраняване член на заседателния състав на някое от основанията, предвидени в чл. 22-24 ГПК вр. чл. 61, ал. 3 ЗЗДискр. Такива доводи не са наведени както в писмо на касатора до КЗД от 3.07.2018 г. /след спиране производството по преписка № 323 с протоколно решение № 397/23.11.2017 г. на КЗД/, така и в становище от 17.09.2018 г., а на проведеното заседание на КЗД на 18.09.2018 г., на което преписката е обявена за решаване, Николова/ред. уведомена/ не е присъствала. При осигурената възможност на касатора в административното производство в качеството му на страна да участва и съответно упражни правото си да поиска отстраняване член на заседателния състав по реда на чл. 61 ЗЗДискр., възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от КЗД е неоснователно. Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, като по отношение на Е. Николова не е осъществена от В. Коева дискриминация по признак "лично положение" под сочените от Николова форми. Николова е заявила пред КЗД оплаквания/уточнени с писма от 14.12.2016 г. и 28.09.2017 г. / за неравно третиране: -множествена дискриминация и преследване, респ. тормоз на работното място по см. на чл. 5, вр. чл. 4 и вр. § 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 11 ЗЗДискр., упражняван спрямо нея от страна на и. ф. председателя на РС Благоевград В. Коева, започнали от встъпването й в длъжностна 27.04.2016 г. до момента на подаване жалбата до КЗД. -пряка дискриминация и неравно третиране на личен признак по см. На чл. 4, вр. чл. 6, вр. чл. 8, вр. § 1, т. 7 и т. 8 ДР на ЗЗДискр., и такова по см. на чл. 14, ал. 3, вр. чл. 23 и вр. чл. 26 вр. § 1, т. 7 и т. 8 от ДР ЗЗДискр. -дискриминация по личен признак по чл. 4 и чл. 26 вр. § 1, т. 7 и т. 8 ЗЗДискр. Това неравно третиране според Николова се изразява в: -бездействие на В. Коева да определи и разпореди изплащането на допълнително трудово възнаграждение/ДТВ/ за 2014 г. спрямо Николова, след като такова е определено и заплатено на всички останали съдии в РС Благоевград, въпреки влезли в сила решения на ВАС на РБ. -организиране и провеждане на общо събрание на съдиите в РС Благоевград в отсъствие на Николова и по тема, която пряко я касае, с цел да бъде лишена от възможността и правото да участва в такова събрание по ЗСВ, да се защити и да изрази мнение по този случай. -преснимане и изпращане от В. Коева до СК на ВСС на материали срещу Николова, вкл. "наказателно дело от общ характер със задържан подсъдим, което било отложено към този момент за разглеждане, заради възражение на защитника на подсъдимото лице, че участва в ефективни стачни действия на АК-Благоевград". -укриване от страна на В. Коева след встъпването й в длъжност като и. ф. председател на РС Благоевград, и непредставяне на Е. Николова на служебна информация и документи, на които и като съдия и като адресат всеки от съдиите в БлРС има право както служебно така и по см. на чл. 42 КРБ. Съгласно § 1, т. 3 ЗЗДискр.: "Преследване" е: а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира. Макар в акта на КЗД и съответно в обжалваното решение на РС-Кюстендил да няма конкретно произнасяне по това оплакване, крайният извод за липса на тази форма на дискриминация по отношение на Николова, съдържащ се в обобщението за неизвършване нарушение на ЗЗДискр. от В. Коева спрямо Е. Николова, е правилен. Липсват каквито и да са данни по делото /а такива не са сочени от касатора както в производството пред КЗД така и в развилото се съдебно производство пред АС-Кюстендил/ Николова да е била по-неблагоприятно третирана по причина, че е предприела действия за защита от дискриминация /преди подаване процесната жалба до КЗД/ вр. § 1, т. 4 ДР ЗЗДискр., или по причина, че соченото за дискриминатор лице е предполагало, че Николова може да е предприела такива действия. Няма данни също така, че Николова е третирана по-благоприятно за това, че е отказала да дискриминира трето лице. На следващо място заявените оплаквания за пряка дискриминация и тормоз, са свързани от касатора с негово "лично качество" без уточнение или конкретизиране, с оглед преценка от КЗД на характеристика на лицето, защитима от антидискриминационното законодателство. В жалбата и становищата до КЗД, Николова е употребила изразите "личен признак", "дискриминация на лична основа", "лична и дискриминационна основа", "демонстративна дискриминация на лична основа". Изявленията на Николова са интерпретирани от КЗД като заявен признак "лично положение", който не е бил отречен или променен от жалбоподателката в хода на административното производство, и който защитен признак според КЗД не е наличен в Николова. В обжалваното решение АС-Кюстендил е приел, че наведения от жалбоподателката защитен признак е "лично положение" /факт- установен в административното производство и неопроверган в поведеното съдебно производство по оспорване акта на КЗД/, и отъждествяван от Николова с качеството й на съдия в РС-Благоевград, но според административния съд този признак не е доказан от жалбоподателката. Изводът на АС-Кюстендил е правилен. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Те винаги са елементи от действителността, които макар и свързвани с някакво отношение към лицето, следва да са качества, присъщи на това лице. Характеристиките "съдия в РС-Благоевград" или "досегашен ръководител на съда" обосновават принадлежност към категориите физически лица, заемащи тази длъжност, съответно към тези, които в предходен времеви момент са заемали длъжността "административен ръководител на РС-Благоевград", но не е качество или същностен белег на личността, и не попада в съдържанието на признака "лично положение", защото не разкрива характерни и съществени особености на тази личност, извън факта на принадлежност към визираните групи. Друг признак, предмет на защита не е установен в проведеното административно производство. Само на това основание жалбата на Е. Николова е следвало да бъде отхвърлена, защото наличието на защитен признак е елемент от фактическия състав на заявените пряката дискриминация/всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства- чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. / и тормоз/всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда- чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. /, който елемент от фактическия състав в настоящия казус липсва. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не е допуснато нарушение на правото на защита и принципа на равенство в процеса. Противно на изложеното от касатора, в решението на АС-Кюстендил са налице мотиви относно оплакванията наведени в жалбата. Административният съд не е въвел "нов предмет на неподадена от жалба" и не се е произнесъл със "свръхпетитум". В случая се касае за производство по обжалване на административен акт по реда на АПК, а не за гражданскоправен спор. В този смисъл АС-Кюстендил е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Касаторът е депозирал становище до АС-Кюстендил вх. № 3370/19.06.2019 г., към което е приложил писмени доказателства, и е направил искане за събиране на други писмени доказателства. Представените доказателства са приети от решаващия съд в проведеното ОСЗ по делото, като правилно не е уважено доказателственото искане на жалбоподателката за изискване от РС-Благоевград на официално заверени преписи от ежемесечни справки, с подпис на административен ръководител, изготвяни в РС-Благоевград за образувани и неприключили дела от преди 2008 г., генерирани в периода м. март 2013 г. - месец април 2015 г., тъй като същите са неотносими към предмета на делото. Ако касатора е смятал за необходимо събирането на други доказателства, същия е следвало да прояви необходимата процесуална активност. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение