Решение № 4397 от 25.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Свиленова, Д. Николова и Н. Димитрова и трите от [населено място], чрез адв. С. Григорова, срещу Решение 5683 от 11.10.2022г., постановено по адм. дело 972/2022г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед РНИ 22-РА50-5/05.01.2022г. на гл. архитект на район Нови Искър - СО. Претендират присъждане на направените разноски. Ответникът гл. архитект на район Нови Искър - СО, в съдебно заседание и в представен писмен отговор, чрез юриск.Еленкова-Докузова, оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Ответниците Т. Петкова, Ю. Петков и И. Петков, редовно призовани, се явяват лично и молят процесното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед РНИ 22-РА50-5/05.01.2022г. на гл. архитект на район Нови Искър СО, с която на основание Заповед СОА-21-РД09-455/22.03.2021г. на кмета на СО и в съответствие с т.3 от Протокол 43 от 22.12.2021г. на РЕСУТ, чл.135, ал.1, ал.3 и ал.4 във вр. с чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, е одобрен проект за: Изменение на действащия ПУП план за регулация /ПУП-ИПР/ в обхвата на УПИ IX-285 от кв.24, като вътрешните регулационни линии на УПИ IX-285 към контактни УПИ V-293, УПИ VI-294 и УПИ VIII-284 от кв.24 [населено място] се поставят в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатор 51250.5714.285, с което се образува нов УПИ IX-285 от кв. 24 по зелени линии, зачерквания, кръстчета, щрихи и надписи, съгласно приложения проект. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Свиленова, Д. Николова и Н. Димитрова срещу процесната заповед и същите са осъдени да заплатят разноските по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Излага съображения, че одобрената през 2012г. КК е основание за изменение на устройствения план (план за регулация) съгласно чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Приел за безспорно установено, че отразената нова регулационна граница на УПИ IX-285 към контактно УПИ VIII-284 е в съответствие с границите на ПИ с идентификатор 51250.5714.285 по документ за собственост НА 78 от 23.03.2017г., дело 10799/2017г. на Т. Петкова, Ю. Петков и И. Петков. С оспорената заповед регулационните граници са прокарани по кадастралните граници, установени с КК, одобрена през 2012г., което сочи на съответност на правното основание по чл.134, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ, визирано в заповедта, на фактическото изменение, визирано в графичната част. Процесното изменение е процедирано, за да се постигне съвпадение между регулационните и кадастрални граници, за което е приложима разпоредбата на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. В допълнение е посочил, че не е необходимо съгласието на жалбоподателите за одобряване на проект на процесното изменение на плана за регулация, тъй като се основава на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, където не се изисква съгласие на всички собственици на засегнатите УПИ, поради което липсата на съгласие на жалбоподателите за изменение на регулационна граница между техния имот и имота на заинтересованите страни не е основание за материална незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е отхвърлил жалбата, като е разгледал всички основания по чл.146 от АПК и е отговорил на поддържаните от жалбоподателите възражения. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е издадена от компетентен орган гл. архитект, на район Нови Искър СО, в рамките на предоставените му правомощия съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗУТ. Правомощията си по посочената разпоредба кметът на СО е предоставил на главния архитект на район Нови Искър СО със Заповед СОА-21-РД09-455/22.03.2021г. т. 6.10 от нея. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени фактическите и правните основания за издаването на акта, като мотиви се съдържат и в останалите документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Правилни са съжденията на съда за отсъствие но допуснати нарушения на материалния закон. Одобреното изменение на плана за регулация е извършено на изрично предвидено в закона правно основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, като не се установят допуснати съществени нарушения на приложимия материален закон. Съгласно тази норма - влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. С оглед факта, че процесното изменение е процедирано, за да се постигне съвпадение между регулационните и кадастрални граници, в този случай изменение на подробния устройствен план следва да бъде поискано именно по реда на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ едва след като се допълни, съответно поправи, кадастралният план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправи, кадастралната карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. От заключението на ВЛ се установява, че действащата кадастрална карта е одобрена със заповед РД 18-16 от 23.01.2012г. В одобрената КК са нанесени имоти с идентификатори 51250.5714.284 и 51250.5714.285, а границата между тях съответства на границата между имоти пл. 284 и 285 от кадастралната основа на регулационния план. Регулационният план за територията на [населено място], действащ и понастоящем е одобрен с Решение 34 по Протокол 32 от 01.12.2001г. на СОС. Кадастралната карта е одобрена впоследствие, след регулационния план за местността. Одобрената през 2012 .г. кадастрална карта е основание за изменение на устройствения план (план за регулация) съгласно чл. .134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Процесното изменение на ПУП-ИПР засяга вътрешните регулационни линии на УПИ IX-285 към контактни УПИ V-293, УПИ VI-294 и УПИ VIII-284 от кв.24 [населено място] които се поставят в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатор 51250.5714.285 с което се образува нов УПИ IX-285 от кв.24 по зелени линии, зачерквания, кръстчета, щрихи и надписи, съгласно приложения проект. В случая, изменението на действащия регулационен план, на вътрешната регулационна граница на УПИ IX-285 към контактно УПИ VIII-284 е в съответствие с границите на ПИ 51250.5714.285 по документ за собственост Нот.акт 78 от 23.03.2017г., дело 10799/2017г. на Т. Петкова, Ю. Петков и И. Петков. На Приложение 4 към заключението на СТЕ, се вижда разликата между регулационните граници по ПУП и кадастралната граница според одобрената КК. С процесната заповед тази разлика е преодоляна. Жалбоподателите съгласно представените нот.актове и съдебно решение не се легитимират за собственици върху частта/защрихована на скица-приложение 4/ от УПИ VIII-284 кв.24 по действащия регулационен план, попадаща в ПИ 51250.5714.285. Изменението на соченото основание по чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ изисква регулационните линии да съвпадат с имотните граници по одобрената КККР от 2012г. В КК границите между имоти 51250.5714.284 и 51250.5714.285 е нанесена в съответствие със заснетата имотна граница между имоти 284 и 285 от действащия кадастрален и регулационен план на [населено място]. Нанесената в КК граница е в съответствие и с документите за собственост легитимиращи както жалбоподателите, така и заинтересованите лица. Вещото лице е установило, че действащият регулационен план предвижда придаване на част от имот 285 за обособяването на УПИ VIII-284 кв.24, но същият не е приложен. Няма данни за проведена отчуждителна процедура за имоти 51250.5714.284 и 51250.5714.285. Относно границата между имотите няма непълноти и грешки в КК. Дори и евентуално да е имало някаква грешка /а такава в случая няма/ в кадастралната карта, административният орган е длъжен да съобрази имотната граница по влязлата в сила кадастрална карта и съобразно това да постанови и регулационната линия. Правилни са и изводите на съда, че в настоящия случай не е необходимо съгласието на жалбоподателите за одобряване проект на процесното изменение на плана за регулация, тъй като се основава на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, където не се изисква съгласие на всички собственици на засегнатите УПИ, поради което липсата на съгласие на жалбоподателите за изменение на регулационна граница между техния имот и имота на заинтересованите страни не е основание за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Касаторите са поискали от съда да назначи вещо лице, което да отговори на конкретно посочени въпроси. Настоящият съдебен състав счита, че съда правилно не е назначил повторна съдебна експертиза. Съгласно чл. 201от ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Видно от приетата по делото СТЕ, на вещото лице са поставени конкретни въпроси, които са обсъдени подробно, точно и на тях е отговорено обосновано. Не се и споделят доводите на касаторите, че първоинстанционният съд не е зачел правото на собственост притежавано от държавата в размер на 300 кв.м. Видно от отговора на ВЛ по т. 3.3 от СТЕ е, че част от УПИ IX-285 от кв. 24 на [населено място] в размер на 300 кв.м. не дьржавна собственост, предвид представените решение от 13.06.1991 г. на Втори районен съд, ІХ състав и Нот. акт за собственост на недвижим имот 78/07.02.1996г., том ХХХІІІ, рег. 15628, дело 10799/2017г., с който заинтересованите страни Т. Петкова, Ю. Петков и И. Петков са признати за собственици на ПИ с идентификатор 51250.5714.285, с площ 892 кв.м. С представената СТЕ е изяснен и въпроса за идентичността на двата имота. Отбелязано е и че в одобрените със Заповед РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри са нанесени имоти с идентификатори. 51250.5714.284 и 51250.5714.285, а границата между тях съответства на границата между имоти пл. 284 и пл. 285 от кадастралната основа на регулационния план. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,