Решение № 13382 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9218/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 2631 от 05.07.2024 г. по адм. д. 815/2023 г., Административен съд - Пазарджик (АС-Пазарджик) е отхвърлил жалбата на "Еколес 83" ЕООД, ЕИК 202419967, гр. Белово, представлявано от управителя С. Д., против ревизионен акт (РА) Р-16001622003932-091-001/13.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 254/12.07.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на "Еколес 83" ЕООД за данъчния период 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. са установени допълнително задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 79 498 лв. главница и 26 481, 42 лв. лихви; както и корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер на 4 028,12 лв. и лихви 966,16 лв. Срещу решението на АС-Пазарджик е подадена касационна жалба от "Еколес 83" ЕООД, представлявано от управителя С. Д., чрез адв. И. Бобев от АК-Варна. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Янев, взима писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предметът на ревизия на "Еколес 83" ЕООД обхваща задължения за корпоративен данък от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и ДДС за данъчни периоди от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., от 01.04.2020 г. до 30.11.2020 г., от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. С процесния РА на "Еколес 83" ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 79 498 лв. главница и 26 481, 42 лв. лихви; както и корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер на 4 028,12 лв. и лихви 966,16 лв. Установените задължения произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000000196/20.12.2018 г., издадена от "Варко груп" ЕООД за доставка на дървен материал дърва за огрев и дървесина, както и по фактури 100000007/28.08.2020 г. и 0100000012/30.09.2020 г., издадени от същия доставчик за доставка на ДМА. Ревизиращите органи са приели наличието на хипотезата чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 и чл. 9 от същия закон. По отношение на задълженията за корпоративен данък за процесния данъчен период, ревизиращите органи са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат с приходите от лихви по реда на чл. 78 ЗКПО, като е прието, че "Еколес 83" ЕООД не е начислявал приходи нито от месечни (0, 5%), нито от годишни (12*0, 5%=6%) лихви върху невърнатия остатък по сключен договор за паричен заем между търговеца и Върбица лес груп ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По материалната законосъобразност на оспорения РА, решаващият съд е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите на "Варко груп" ЕООД, поради липса на реално осъществени доставки. Административен съд Пазарджик след анализ на събраните по делото доказателства, както и въз основа на приетото заключение по допуснатата СИЕ, е споделил заключението на ревизиращия екип, че фактурираните доставки не са реално извършени, като в случая липсват доказателства за реално осъществени доставки на стоки, използвайки право на приспадане на данъчен кредит по фактури, които не са обвързани с реални стопански операции от посочения в тях доставчик, като ревизираното лице фактически участва в сделки, свързани с данъчна злоупотреба. Според АС-Пазарджик в процесния случай ревизираното лице няма как да не е знаело, че участва в привидни доставки, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. чл. 6, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 7 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС и законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на определения корпоративен данък, решаващият съд е възпроизвел констатациите на данъчните органи, че съгласно сключен договор от 08.03.2017 г. "Хидройоникс" ЕООД предоставя на "Еколес 83" ЕООД заем за сумата от 380 000 лв. по банков път, на три вноски, с уговорен лихвен процент в размер на 0, 5% от заемната сума месечно, за срок до 90 дни от получаването й, както и договор за кредит за оборотни средства ДК-096-014360-341/10.12.2018 г. между "Интернешънъл асет банк" АД и "Еколес 83" ЕООД, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит за оборотни средства във връзка с търговската му дейност в размер на 200 000 лв., със срок 36 месеца, като по данни от банката за периода на кредита 10.12.2018 г. 10.12.2021 г. годишната лихва е в размер на 5%. С договор за паричен заем от 08.03.2017 г. "Еколес 83" ЕООД, в качеството му на заемодател, предоставя на "Върбица лес груп" ЕООД (заемател) заем за сумата от 380 000 лв., с лихва от 0, 5% и срок от 90 дни от получаването й. Въпреки, че са договорени лихви от 0, 5%, за ревизираните години не са били начислявани приходи от лихви върху невърнатия остатък от предоставените парични средства. Първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно на основание чл. 78 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във вр. § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и на база сключените договори за получени заеми е определена пазарна лихва от 5%, като са изчислени полагащите се приходи от лихви по 6 500 лв. на година, които не са били отчетени през ревизирания период. Въз основа на горното е прието от АС-Пазарджик, че констатацията на данъчната администрация за отказан данъчен кредит, както и за приложението на ЗКПО, е законосъобразна, поради което и РА е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на относимите ЗДДС и ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всяка една от отделните доставки АС-Пазарджик е съобразил всички събрани по делото доказателства, като не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че съществуват документи, доказващи реалността на доставките. Правилно е прието, че представените фактури по фактури 0000000196/20.12.2018 г., 100000007/28.08.2020 г. и 0100000012/30.09.2020 г. издадени от "Варко груп" ЕООД сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие и е необходимо установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество. В случая, както въз основа на доказателствата по делото, така и въз основа на заключението на вещото лице по назначената и приета СИЕ, правилно АС-Пазарджик е приел, че не са представени документи доказващи реалното извършване на фактурираните стоки - не са налице приемо-предавателни протоколи, няма транспортни документи, нито превозни билети, които са задължителен съпътстващ документ при превоз на дървен материал, както и не са представени протоколи за приемане и предаване на въпросните ДМА, не са представени обяснения за местонахождението на машините, нито към датите на издаване на фактурите, нито към момента на извършване на ревизията, липсват доказателства за транспорт. От фактическите установявания на първоинстанционния съд е видно, че при извършената насрещна проверка управителят на "Варко груп" ЕООД е заявил, че не са издавани кредитни известия към фактура 0000000196/20.12.2018 г. и че плащането е извършено по банков път. В представените счетоводни справки за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е установено, че фактурата не е налична по счетоводните данни в "Еколес 83" ЕООД, а от хронологичен регистър на сметка 302/41 "Материали", аналитичност дървен материал, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е видно, че на 01.01.2020 г. материалите (дървен материал) са отписани срещу дебитиране на сметка 404 "Доставчици по доставки при определени условия". В писмени обяснения "Еколес 83" ЕООД е посочило, че на тази дата е извършено коригиране на грешно осчетоводяване през 2018 г., като е взета следната счетоводна статия: дебит сметка 404 "Доставчици по доставка при определени условия" срещу кредитиране на сметка 302/41 "Материали" 166 600 лв., партньор "Варко груп" ЕООД. Правилно АС-Пазарджик приема, че издадената фактура от "Варко груп" ЕООД на "Еколес 83" ЕООД не отразява действителни стопански операции и ДДС е начислен без основание, тъй като не са представени доказателства, които да удостоверят, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Същото е относимо и към доставката на ДМА по фактури 100000007/28.08.2020 г. и 0100000012/30.09.2020 г., издадени от "Варко груп" ЕООД. И двете фактури са осчетоводени по дебитна сметка 411 "Клиенти" "Еколес 83" ЕООД, срещу кредит сметка 705 "Приходи от продажба на ДМА, Белово" със съответните стойности: 75 000 лв. с начислен ДДС 15 000 лв. (по сметка 45321) и 155 890 лв. с начислен ДДС (по сметка 45321) 31 178 лв. Не са представени протоколи за приемане и предаване на въпросните ДМА, не са представени обяснения за местонахождението на машините, нито към датите на издаване на фактурите, нито към момента на извършване на ревизията. Правилен е изводът на решаващия съд, че при условие, че са издадени фактури и е начислен данък без да е налице фактически извършена стопанска операция от лицето, вписано като доставчик, няма основание за ползване на данъчен кредит от получателя, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Въз основа на извършения съвкупен анализ на събраните доказателства правилно АС-Пазарджик е приел липсата на безспорна връзка между издадени фактури и бъдещи доставки по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС от страна на процесния доставчик. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая е извършено заобикаляне на закона, което е основание за определяне на недействителни доставки между дружествата. По отношение на определените задължения по ЗКПО, правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно сключения между "Еколес 83" ЕООД и "Върбица лес груп" ЕООД договор за паричен заем от 08.03.2017 г. заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 380 000 лв. при лихва в размер на 0, 5% месечно. В този случай заемодателят е бил длъжен да начисли приход от лихва от датата на предоставянето на сумата по договора за заем и това следва от т. 8. 2, б. "а" от СС 18 "Приходи", според която приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Договорената лихва в размер на 0,5% е месечна (респ. годишната лихва е в размер на 6%, което се потвърждава и от заключението по СИЕ). Законосъобразно с РА са установени допълнителни задължения за корпоративен данък, като органът е начислил лихва в размер на 5%, която е по-благоприятна за ревизираното лице. "Еколес 83" ЕООД е следвало да начисли приход от лихвите, уговорени при сключването на договора за паричен заем, съответно е дължало корпоративен данък. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение