Решение № 5074 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2016 г.

Решение № 5074 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Д. срещу решение № 66/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 18/2016 г. по описа на Административен съд - Д. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Ответникът - С. В. Н. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 27/21.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Д. и потвърденото с него разпореждане № 5702058032/30.10.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Д., с което на С. В. Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преписката е изпратена на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Д. за ново произнасяне по заявление с вх. № МП-12966/17.10.2014 г. на С. В. Н. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. При постановяване на обжалваното съдебно решение е установена следната фактическа обстановка: С. В. Н. подава заявление с вх. № МП-12966/17.10.2014 г. в ТП на НОИ - Д. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5 от ПЗР на КСО. По това заявление има постановен отказ с разпореждане № 5702058032/07.11.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Д. Като мотив в разпореждането е посочено, че към момента на освобождаване от учителска длъжност (16.10.2014 г.) Н. няма навършена възраст три години по-рано от възрастта за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО, която според органа тя ще навърши на 05.06.2019 г. Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Д., който с решение № 29/21.11.2014 г. отхвърля жалбата със същия мотив, че по отношение на жалбоподателката не са налице условията както на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, така и на § 5 от ПЗР на КСО. Решението и потвърденото с него разпореждане са обжалвани пред Административен съд - Д. С решение № 7/30.01.2015 г. по адм. дело № 616/2014 г. първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. С решение № 10102/01.10.2015 г. по адм. дело № 3051/2015 г. Върховният административен съд на Р. Б., VI отделение, отменя решението на Добричкия административен съд и вместо него постановява ново по същество, с което отменя решението на директора на ТП на НОИ - Д. и разпореждането на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Д. и връща делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. В мотивите към решението е прието, че административният орган и съдът неправилно са тълкували и приложили материалния закон и Н. има право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (понастоящем отменен, ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). При повторното разглеждане на въпроса по същество пенсионният орган постановява нов отказ, но вече с друг мотив, че към датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ - Д. (17.10.2014 г.) няма прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 94, ал. 2 от КСО, в редакцията му към 31.12.2014 г., и чл. 19, ал. 5 от НПОС. Първоинстанционният съд обосновава своите изводи за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ - Д., позовавайки се на решение от 05.11.2014 г. по дело № С-103/13 (С. С. срещу Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване"), съгласно което Съдът на Европейския съюз приема, че чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, алинея 1 от Кодекса за социално осигуряване (съответстваща на горецитираната ал. 2 от чл. 94 от КСО), според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка (трудова) дейност. Първоинстанционният съд извежда, че от горепосоченото решение на СЕС се установява, че прекратяването на осигуряването не следва да се въвежда като допълнително изискване за отпускане на пенсия. Правото на пенсия трябва да може да се упражни, считано от придобиването му (чрез достигане на определена възраст и стаж), без оглед на това дали лицето е с прекратено осигуряване, в какъвто смисъл е и последвалата законодателна промяна. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че въпросът налице ли е прекратяване на осигуряването на жалбоподателката или не е, е без значение за спора и не подлежи на обсъждане от съда. В заключение е установено, че като са разгледали и основали актовете си единствено и само на липсата на прекратено осигуряване по чл. 94, ал. 2 от КСО (отм.), ръководителят по пенсионното осигуряване, а след него и директорът на ТП на НОИ - Д. са действали в нарушение на материалния закон и на гарантираните с ДФЕС основни права и свободи. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК, и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. С Решение от 5 ноември 2014 г. по дело C-103/13 (С. С. срещу Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване") Съдът на Европейския съюз (СЕС) е приел, че национална разпоредба като цитираната по-горе може да възпрепятства или да разубеди лицата, които получават пенсия за старост в съответствие с българското законодателство, да упражняват професионална дейност в друга държава членка и следователно представлява ограничение на свободното движение, и по-специално на свободата на установяване по чл. 49 ДФЕС. Освен това българското законодателство позволява едновременното извършване на професионална дейност, която е източник на доходи, и получаване на пенсия за старост. Създаденото изискване за прекратяване на осигуряването не е обосновано от цел от общ интерес, чието осъществяване може да гарантира. Член 49 ДФЕС (Договорът за функционирането на Европейския съюз) не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, алинея 2 от Кодекса за социално осигуряване, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност (в разглеждания случай - в Италия). Съгласно чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Р. Б. При конфликт между правото на ЕС и на отделната държава членка въпросът се решава на базата на двата основни принципа, характеризиращи правната система на ЕС: предимство на правото на ЕС и директния му ефект. Според императивното правило на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а между страните не се спори, че към датите на постановените решение № 27/21.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Д. и потвърденото с него разпореждане № 5702058032/30.10.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Д., действащият закон е било правилото на чл. 94, ал. 1 КСО, според което пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а когато документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Предвид изложеното първоинстанционният съд, постановявайки своето решение, не е допуснал нарушение на процесуалните правила, обусловили неправилното приложение на материалния закон. С оглед на горното, като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, Административен съд - Д. е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,