Решение № 5993 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2012 г.

Решение № 5993 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и чужденците /ЗУБ/. Делото е образувано по касационна жалба от Елена Миткова - юрисконсулт в Държавната агенция за бежанците / ДУБ / при Министерския съвет на Република България - гр. София, ул. "Монтивидео " № 21а, като пълномощник на Никола Казаков - председател на ДУБ, против решение № 2605 от 15.05.2012 год. постановено по адм. дело № 2412/2012 г. на Административен съд София - град., с което е отменено по жалба на Махмуд Юнес Хюсейн, гражданин на Ирак, решение № 123/15.02.2012 г. на председателя на ДУБ, в частта с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Постановено е делото, като преписка да се изпрати на председателя на ДУБ, за ново произнасяне по искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени с оспореното решение. С решението съдът е отхвърлил жалбата Махмуд Юнес Хюсейн срещу решение № 123/15.02.2012 г. на председателя на ДУБ в частта с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец и е осъдил ДУБ да му заплати 150 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. В жалбата се подържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква се, че съдът в обжалваната част на решението с, която е отменено решението с което се отказва хуманитарен статут, неправилно е тълкувал приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Счита се, че опасенията на търсещия закрила не почиват на никакви конкретно предприети неправомерни действия по отношение на него. Твърди се и, че съдът е нарушил нормата на чл. 92 от ЗУБ, като е осъдил ДАБ да заплати на ответника в настоящия процес сумата от 150 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба я оспорва и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и оспореното решение като законосъобразно и правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока посочен в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София - град е извършил задълбочен анализ на доказателствата относно предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и законосъобразно и правилно е оставил в сила решението на председателя на ДУБ в частта му с която се отказва предоставянето на статут на бежанец на чужденеца. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Верен е възприетият от съда извод, че изложените от лицето причини не представляват основание за приложението на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Махмуд Юнес Хюсейн твърди, че не е арестуван, не е съден в Ирак, не е бил чл. на въоръжена групировка, нито на политическа пария. В държавата си по произход не е бил преследван по причини на националност, раса, религия, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Съдът е изследвал тези обстоятелства и е направил правнообоснования извод, като е потвърдил решението на председателя на ДАБ в тази му част. Относно решението на административния съд в оспорената му част, настоящия състав намира, че то е обосновано при правилно приложение на материалния закон. Решаващия съд е обсъдил и възприел доказателствата обуславящи приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Прието е за доказано, че търсещият закрила в Ирак е укривал брат си, който е бил полицай и заради това е бил обект на заплахи от терористична организация, била е взривена къщата им в гр. Мосул - Ирак, получавал е множество заплахи за живота си, отвличан е, като му е налаган жесток побой от похитителите. Съдът е обсъдил и справки за актуалната обстановка в Ирак. Според тези справки в Ирак, в районите на Мосул и Киркук обстановката е несигурна. Стават чести терористични нападения срещу служители на органите на реда и на техни близки, като броят и на случайните жертви при масираните нападения непрекъснато расте. Анализирайки тези доказателства и като съобразил постановеното в мотивите към решение по дело № С-465/2007 год. на СЕО, Голям състав по тълкуването и прилагането чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ ЕО на съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съдът е направил законосъобразния извод за наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е правилно и в частта си в която съобразно изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, съобразявайки разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът е осъдил ДАБ да заплати 150 лв. за адвокатско възнаграждение. Правилно съдът е приел, че в настоящата хипотеза, не попадат предвидените в чл. 92 от ЗУБ разноски, защото се касае за адвокатско възнаграждение. По изложените съображение настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение