Решение № 9678 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2018 г.

ВАСIII отделение24.06.2019 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 897/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9678 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково против решение № 20 от 08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 897/2017 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му при постановяване на друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на протестираната от същия прокурор заповед. Ответникът – кмет на Община Хасково, не взема становище по касационната жалба. Ответникът – М. Вангелова, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест и правилност на обжалваното решение. Касационния протест е процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура Хасково срещу заповед на кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 66, ал. 3 от Наредбата за управление и разпореждане с общинска собственост е наредено да се доплати посочената в нея сума, представляваща стойността на надвишеното отстъпено право на строеж за конкретен обект в полза на М. Вангелова с искане за обявяване на нищожността и. С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста За да постанови резултат съдът е приел, че не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт. Решението е валидно допустимо и правилно. В съответствие с установеното по делото, изхождайки от съдържанието на оспорената пред съда заповед е прието от първоинстанционния съд, че тя не съдържа волеизявление за отстъпване право на строеж. Със заповедта е разпоредено внасяне на определена сума, като задължение, произтичащо от отстъпено право на строеж в надвишен обем. Посочването и като основание в последващ договор, с който такова право е отстъпено не основава друг извод. В касационния протест не се отрича, че заповедта не съдържа разпоредителна част с която се учредява вещно право, а несъществуващото разпореждане не може да бъде изведено чрез тълкуване. Независимо от това следва да се посочи неоснователността на доводите в касационния протест, че процедурата по издаване на заповед по чл. 38, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), на каквото се приравнява протестираната, изисква предварително решение на общинския съвет по чл. 37, ал. 1 ЗОбС. Процедурата по чл. 37, ал. 1 ЗОбС е неприложима при учредяване на вещно право по чл. 38, ал. 2 от с. з., която разпоредба съдържа законово изключение от общия принцип. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените правни последици. При неустановяването на такъв порок в случая правилно с обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед не е нищожна. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 37, ал. 1