Решение № 6058 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13928/2017 г.

Решение № 6058 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13928/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от административния ръководител - председателя на Районен съд Б., против решение № 1725/03.11.2017 г., постановено по адм. дело № 639/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменен отказ, обективиран в писмо изх. № 357/17.10.2016 г. на и. ф. председателя на Районен съд - Б. да бъдат изплатени суми за допълнително материално стимулиране /ДМС/ на съдия Е. П. Н. за 2014 г. по нейно искане от 2016 г. и е изпратена преписката на административния ръководител, председателя на Районен съд Б. за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Оспорва се решението на Административен съд Б. като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за невъзможност за изплащане на допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ на съдия Н. поради това, че бюджетната година 2014 г. е изтекла. Цитира произнасяне по този въпрос на Комисията по правни въпроси по Протокол № 15 от 11.04.2016 г., където е цитиран чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на ВСС /ПОИСДТВ/, а именно, че такова се дължи само в рамките на съответната бюджетна година. Поддържа също, че не е компетентен да се произнесе по искането на Е. Н., а по-горестоящия административен орган. Ответникът по жалбата - съдия Е. П. Н. от Районен съд Б., редовно уведомена, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изрично в рамките на крайния съдебен акт по адм. д. № 5537/2017 г. - Решение № 1165/04.02.2016 г. по адм. д. № 5527/2017 г. и в решението по същото дело, с което е отхвърлено искането на Н. за тълкуване на това решение, е посочено, че компетентният орган да определи допълнителното трудово възнаграждение /ДТВ/ и по отношение на съдия Н., като е било определено такова на всички други съдии в РС Б., е на тогавашния ръководител на районния съд, както и че ДТВ е дължимо. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд Б. по жалба на Е. П. Н. - съдия в Районен съд Б. е отменен отказ обективиран в писмо изх. № 357/17.10.2016 г. на председателя на Районен съд Б. да определи допълнителното трудово възнаграждение на съдия Н. за 2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че с отказа неправилно е прието, че не са налице основания за отказ от изплащане на допълнително трудово възнаграждение на Е. Н. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Като основание за постановяване на отказа е цитиран чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне на средства за допълнителни трудови възнаграждения, според който лицето с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство няма право на допълнително възнаграждение, а в случая е било образувано и водено такова производство против Е. Н. по дисциплинарно дело № 20/2014 г. ВСС. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че през 2014 г. Н. е работила като съдия и е била административен ръководител на Районен съд Б.. Безспорно е също, че по предложение на председателя на Окръжен съд Б. с вх. № 11-06-308/02.04.2014 г., с решение на Висшия съдебен съвет по т. 22.1 от протокол № 19 от заседание на 24.04.2014 г. против Е. Н., в качеството й на председател на Районен съд Б., е образувано дисциплинарно производство по дисциплинарно дело № 20/2014 г. С решение по т. 46 от протокол № 2 от заседание на 15.01.2015 г. на Висшия съдебен съвет е отхвърлено предложението на председателя на Окръжен съд Б. за налагане на дисциплинарно наказание на Н. Решение по т. 46 от протокол 2/15.01.2015 г. на ВСС е потвърдено с решение № 5976/25.05.2015 г. по адм. дело № 1553/2015 г. на ВАС, шесто отделение, оставено в сила с решение № 14164/22.12.2015 г. по адм. дело № 8731/2015 г. на ВАС, петчленен състав. С писмо изх. № 585/15.12.2014 г. на зам. председателя на О. Б., действащ по заместване на председателя на същия съд, е отказано определяне за изплащане на допълнително възнаграждение за 2014 г. С решение № 371/18.03.2015 г. по адм. д. № 930/2014 г. е отхвърлена жалбата на Н. срещу писмо изх. № 585/15.12.2014 г. на председателя на Окръжен съд Б.. С решение № 1165/04.02.2016 г. по адм. д. № 5537/2015 г. състав на ВАС - шесто отделение е отменил решението на Административен съд Б. и вместо него е постановена отмяната на обективирания в писмо изх. № 585/5.12.2014 г. отказ да бъде определено за изплащане ДТВ за 2014 г. на Н. Върховният административен съд в решение № 1165/04.02.2016 г. по адм. д. № 5537/2015 г. е постановил, че в конкретния случай поведението на Е. Н., което е квалифицирано от вносителя на предложението за образуване на дисциплинарно производство - председателят на Окръжен съд Б. като дисциплинарно нарушение, е осъществено през 2012 г. Към датата на постановяване на писмо изх. № 585/15.12.2014 г., е било налице само образувано дисциплинарно производство по предложението на председателя на окръжния съд и с това формално е било изпълнено едно от отрицателните условия по чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ. По тази причина и тълкувайки разпоредбите на чл. 5, а. 2 от ПОИСДТВ и чл. 142, ал. 1 от АПК, ВАС е приел, че когато има само образувано дисциплинарно производство, за да се откаже определянето за изплащане на допълнително възнаграждение на основание чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ, следва това дисциплинарно производство да е образувано за поведение на магистрата, което е осъществено през периода, за който се преценява дали се дължи допълнително възнаграждение. Противното би довело до неоснователно лишаване на магистрата от правото му да получи допълнително възнаграждение за период от време, през който обективно е постигнал високи резултати по смисъла на чл. 3 от правилата, без да е разяснено допълнително в същите правила или в друг предварително обявен акт на Висшия съдебен съвет. При така установените факти, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая с влязъл в сила съдебен акт на Върховен административен съд е отменен отказ от определяне на допълнително трудово възнаграждение за изплащане на ответницата по касация за 2014 г., т. е. спорът относно това дали следва такова възнаграждение да бъде определено и изплатено на Н. е разрешен със сила на присъдено нещо. С оглед на това, въпросът е недопустимо да бъде преразглеждан и решаван отново в настоящото съдебно производство. Правилно е становището на първоинстанционния съд относно компетентността на председателя на Районен съд Б. да се произнесе по искането за определяне на ДТВ за ответницата по касация. С чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., е предвидено определяне на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал. 2 условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с договорите и вътрешните правила по ал. 1. На основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата Висшият съдебен съвет с решение по протокол № 34/27.10.2011 г. е приел Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ). С чл. 7, ал. 1 от ПОИСДТВ правомощието за определяне размерите на допълнителните възнаграждения на магистратите е предоставено на административните им ръководители. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ПОИСДТВ, административните ръководители на органите на съдебната власт преди изплащане на допълнителни възнаграждения по чл. 3 уведомяват Висшия съдебен съвет. Административен съд Б. не е възприел с основание възражението, че определянето на допълнително трудово възнаграждение е ограничено само в рамките на съответната бюджетна година, с оглед позоваването от касатора на § 3 от допълнителните и заключителни разпоредби на ПОИСДТВ. Според тази разпоредба, средствата за допълнителни възнаграждения на административните ръководители, лицата по чл. 7, ал. 2 и ал. 3, съдии и други изброени в разпоредбата се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт. Меродавно в случая е решението по т. 7.1. по Протокол № 28/28.06.2016 г. на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС по повод искането на Н., с което е прието, че не са налице обстоятелства, които да налагат промяна на Правилата за определяне на средства за допълнителни трудови възнаграждения, като с т. 7.2. е прието, че е налице влязло в сила съдебно решение, което следва да бъде изпълнено от административния ръководител, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Следва да бъде съобразено и решение по т. 28 от Протокол № 36/28.09.2016 г. на Комисия "Бюджет и финанси" по писмо от и. ф. председателя на Районен съд Б., относно неизплатено допълнително трудово възнаграждение на съдия Н. за 2014 г., по което комисията е приела, че Районен съд Б. има достатъчно средства по § 01-00 "Заплати" за извършване на разхода. Правилен е изводът на Административен съд Б., че изложените в процесното писмо-отказ на председателя на Районен съд Б. мотиви относно приложението на § 3 от ДР на ПОИСДТВ са неотносими към направените от съдия Н. искания за определяне на допълнително трудово възнаграждение, тъй като същият касае начисляването и изплащането на вече определено ДТВ. Също така с решение от 14.11.2016 г. на Комисията по правни и институционални въпроси са дадени указания за тълкуване на правилата по искане от Е. Н., от които недвусмислено е посочено, кой е административният ръководител, компетентен да се произнесе, както и, че не съществува пречка от гледна точка на управление на бюджета на съдебната система да се изплати на съдията допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. от бюджета през следващата бюджетна година. Тези становища на комисиите по "Бюджет и финанси" и по правни и институционални въпроси, са споделени и в изложените мотиви на решение № 10465/10.08.2017 г. по адм. д. № 5537/2015 г., по описа на ВАС, шесто отделение постановено по искане за тълкуване на решение № 1165/04.02.2016 г. по същото административно дело. Предвид гореизложеното се налага изводът, че наведените в касационната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение са неоснователни. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение приема, че Административен съд Б. е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,