Решение № 3315 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2010 г.

Решение № 3315 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "SOLMAZ DIS TICARET VE NAKLIYAT TURISM SANAYI LIMITED SIRKETI"/ "Солмаз" ООД/, със седалище Република Турция, гр. Истанбул, чрез адв. Таня Коларова, пълномощник на управителя Йълмаз Солмаз, срещу решение № 262/15.06.2010 г., постановено по адм. дело № 197/2010 г. по описа на АС гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на "Солмаз" ООД срещу решение № 5000-0035/27.07.2009 г. на Началника на Митнически пункт /МП/ Капитан Андреево, потвърдено с решение № 8000-0977/1.09.2009 г. на Началника на Митница Свиленград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречия с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че са незаконосъобразни изводите на съда относно наличието на компетентност на издателя на оспорения акт, липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и относно наличието на изложени в акта фактически и правни основания за издаването му. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 5000-0035/27.07.2009 г. на Началника на Митнически пункт /МП/ Капитан Андреево, потвърдено с решение № 8000-0977/1.09.2009 г. на Началника на Митница Свиленград. Ответникът по касационната жалба - Началник на МП Капитан Андреево не взема становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея отменителни касационни основания, и при служебна проверка относно валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на обжалваното решение приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, при наличие на редовно упълномощаване, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, предвид следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Хасково по адм. Дело № 197/2010 г. е било решение № 5000-0035/27.07.2009 г. на Началника на Митнически пункт /МП/ Капитан Андреево, потвърдено с решение № 8000-0977/1.09.2009 г. на Началника на Митница Свиленград, с което решение е определен размера на възникнало на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 214 МК вносно митническо задължение по карнет ТИР № ХЕ59040001 за мито в размер на 73 456 лв., ДДС в размер на 137 118 лв. и лихвите върху тях, за титуляра на ТИР карнета - "Солмаз" ООД. За да отхвърли жалба срещу оспорения пред него административен акт на митническите органи, първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, при наличие на правни и фактически основания. Приел е по същество, че не е била приключила редовно транзитната операция, тъй като не били представени пред получаващата митница нито стоката, нито ТИР карнета. Приел е за установено, че стоката по ТИР карнета е отклонена от митнически надзор, при което е възникнало вносно митническо задължение. Така постановеното решение е правилно. Наведено е касационно оплакване за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради направените в него незаконосъобразни изводи, за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и за наличие на териториална некомпетентност на митническите органи, издали оспореното и потвърждаващото го митнически решения. Първоинстанционният съд е приел, че издателят на оспореното решение е митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗМ, а съгласно чл. 215 от приложимия Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение за стоки, въведени под митнически режим, който не е приключил, възниква на мястото, където стоките са поставени по съответния митнически режим или са въведени на територията на Общността под този режим. В процесния случай е безспорно установено, че стоките по ТИР карнет № 59040001 са поставени под митнически режим "транзит" на МП Капитан Андреево. Правилно съдът е приел, че приложим в случая е § 3 на чл. 215, който е специален по отношение на мястото, на което възниква митническо задължение, когато е налице като условие - неприключване на митнически режим. При приключването на митнически режим чрез злоупотреба или измама, или при отклонение на стоки от митнически надзор, отново се прилага същия режим като последиците са реално на неприключила операция. В случая е налице нередовно приключване на митнически режим, поради което за място на възникване на митническото задължение следва да се приеме мястото, където стоката е била поставена под този режим, в случая - МП Капитан Андреево. Правилно е съобразено, че оспореният митнически акт е мотивиран, съдържа фактически и правни основания като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По преписката са налице данни, че на два пъти с писма от 24.10.2008 г. и 27.07.2009 г. титулярът на митнически режим - "Солмаз" ООД, е уведомяван от митническите органи, по реда на чл. 455а, § 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Комисията и чл. 11, ал. 1 от Обяснителни бележки към него от Конвенция ТИР, 1975 г. за това, че митническият режим "транзит" по описания по-горе ТИР карнет, не е приключен, не е представена документация за това, надлежно подпечатана и заверена от митнически органи. Уведомена по същия ред е и гарантиращата организация АЕБТРИ - писмо от 27.07.2009 г. Обоснован е изводът, че е спазена процедурата. Освен това жалбоподателят се позовава на неучастие в административното производство с оглед на това, че бил лишен от възможността да ангажира допълнителни доказателства, установяващи приключване на транзитната операция. Такива доказателства обаче не са били представени от него, както пред административните органи, така и в хода на съдебното производство. Не е било проявена процесуална активност за събиране на доказателства относно ползващите жалбоподателя и настоящ касатор факти по приключване на транзитната операция. Тази връзка настоящата инстанция намира за принципно неоснователно касационното оплакване, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, тъй като не били събрани достатъчно доказателства относно нередовното приключване на карнета. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса като е приел, че доказателствена тежест за установяване редовното приключване на транзитната операция има лицето-титуляр на режима, което в случая не е доказало релевантните за това факти. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, основният спор по същество, наведен със заявените в жалбите оплаквания, е приключена ли е редовно транзитната операция в ПМУ в Румъния, която операция е задействана по ТИР карнета на 22.08.2008 г. в МП "Капитан Андреево", с предмет стока с произход от Турция. От данните по делото се установява, че процесният ТИР карнет не е приключен по съответния ред, който извод се основава на резултата от извършената проверка от компетентен митнически орган на друга държава членка на ЕС - Република Румъния, както и на липсата на доказателства, опровергаващи удостовереното от румънските митнически органи. Според чл. 96, § 1 на приложимия Регламент № 2913/92 г. /МКО/, титулярът на режима външен транзит в Общността трябва да представи стоките в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране и да спазва разпоредбите за режима външен транзит в Общността. В Талони 1 и 2 на процесния Карнет ТИР е удостоверено чрез направено отбелязване в кл. 2 от талон 2, пристигане на стоката в посоченото МУ и изправност на митническите пломби и знаци за идентификация, положени са митнически подпис и печат. До издаване на процесния митнически акт на 27.07.2009 г. доказателства за приключване на транзитната операция не са получени в отправното митническо учреждение. Пред съда е представен и формуляр ТС21, издаден в процедура по последваща проверка, в който на 25.08.2009 г. е удостоверено от румънските митници, че процесният карнет не е представян пред тези власти, печатът върху талон № 2 на карнета изглежда неистински или подправен, подписът не е на отговорния служител на компетентния орган. Посоченото удостоверяване има официален характер като следва да се съобразява в съответствие с разпоредбата на чл. 454б, § 1, буква г) от РПМК, съгласно която получаващото митническо учреждение трябва да оформи карнета ТИР по обичайния начин, като попълни талон № 2 и задържи отрязък № 2. След оформянето получаващото митническо учреждение трябва да върне карнета ТИР на титуляра или негов представител. След като получаващото митническо учреждение не разполага с отрязък № 2 на ТИР карнета, както и на данни, че формулярът изобщо е представян пред него, изводът на първоинстанционния съд за нередовно завършване на операцията пред получаващата митница, е обоснован. Получаването на стоката от получателя по фактурата - "Реал Ентерпрайс С. Р. Л", придружаваща износа, е без правно значение за редовното приключване на митническата операция "транзит". Както правилно е приел съда съгласно т. 2 и 3 от ТР № 3/25.03.2003 г. на ВАС операцията се счита за редовно приключена, когато стоката е представена пред получаваща митница, манифестирана и декларирана пред нея или за нея е дадено митническо направление и е положен подпис и печат на отрязък № 2 от кочан 2 на карнета ТИР. В случая няма данни стоката да е представена пред получаващата митница, поради което следва да се приеме, че операцията е приключена чрез злоупотреба или измама като не са представени каквито и да било доказателства за обратното. Законосъобразен е и изводът, че при нередовно приключване на митнически режими или изобщо при неприключване на такъв режим за титуляра е възникнало вносно митническо задължение за заплащане на мито и ДДС. Размерът на вносните задължения не е бил спорен. Съобразно изложеното, касационната жалба като неоснователна следва да се отхвърли, а решението на АС-Хасково следва да бъде оставено в сила. Няма данни ответникът по касационната жалба да е направил разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение