Решение № 475 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 133/2016 г.

Решение № 475 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 133/2016 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалба срещу решение № 1511/22.10.2015 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 421/2015 г. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да заплати на А. И. Н. 1082 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие противоправното бездействие на длъжностни лица на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и достатъчно слънчева светлина и приток на свеж въздух в килията, почистване и дезинфекция на спалното помещение, както и препарати за това, достатъчно отопление през зимния сезон, чист и здрав матрак и възглавница, санитарно-битови условия, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, спално помещение без паразити в периода на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора Б. от 03.09.2013 г. до 26.02.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-26.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер - 53 100 лева, както и иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за неадекватно медицинско обслужване. Административният съд е осъдил ГДИН да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 37, 17 лева. Касационната жалба на А. Н. е срещу частта от съдебното решение, с което единият иск е частично отхвърлен, а другият изцяло. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете, претендират се и разноски. Касационната жалба на ГДИН е насочена срещу осъдителната част на съдебното решение, както и в частта, в която съдът е преценил като неоснователна претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете. Наведените касационни основания от този касатор са всичките по чл. 209, т. 3 АПК- неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на разноски на ответника, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Този касатор оспорва другата касационна жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Николов и за частична основателност на касационната жалба на ГДИН. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността на касационните жалби, съдът приема следното: Производството пред административния съд е образувано по подадената от А. И. Н. искова молба срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева на ден за периода от 03.09.2013 г. до 26.02.15 г. за понесени неимуществени вреди, в резултат на лошите условия на живот при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в З.-Б., ведно със законната лихва. В исковата молба, ищецът конкретизира, в какво се изразяват тези лоши условия-недостатъчна жилищна площ, необезопасяването на качването и слизането от леглата в килията, ограничено естествено осветление, недостатъчен приток на чист въздух и липса на възможност за проветряване, липса на санитарен възел и достъп до течаща вода в спалното помещение, невъзможност да ходи по голяма и малка нужда през голяма част от денонощието и единствената възможност да върши това в кофа, която е в спалното помещение, невъзможност за поддържане на добра лична хигиена, лоша хигиена в баните и тоалетните, слабо осветление, липса на топлоподаване, липса на хигиена в столовата, наличие на хлебарки и дървеници, нискокалорична храна, приготвена в разрез със санитарно-хигиенните изисквания. В исковата молба се твърди, че в резултат на гореописаните условия, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. В исковата молба, ищецът се е оплакал и от липсата на адекватно медицинско обслужване в резултат на което също твърди, че е понесъл страдание. В допълнителна уточняваща молба, ищецът е посочил, че размерът на претенцията му във връзка с лошите битови условия е 53100 лева, а размерът на претенцията му във връзка с нарушаване на изискванията за медицинско обслужване е 26550 лева. Административният съд установил, че ищецът е изтърпява наказание "лишаване от свобода" в З.-Б. в периода от 21.06.2013 г., през който последователно пребивава в приемното отделение в помещение № 306 с обща площ от 13,12 кв. заедно с още 5 лица съ средно полагаща се площ на всяко от 2,19 кв. м. След това от 10.09.2013 г. ищецът бил настанен в спално помещение № 109, в което средно полагащата се площ на лице е 2 кв. м., след което в още три спални помещения със средно полагаща се площ на всяко лице от 1,64 кв. м., 2,29 кв. м. и 1,39 кв. м. . За установяване на условията, в които лишените от свобода изтърпяват наказанията си в З.-Б. съдът се позовал на публикувания на страницата на Министерството на правосъдието доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, изготвен след посещение в затвори в страната, между които и З.-Б., в периода март-април 2014 г. Според записаното в доклада, затворът бил изключително пренаселен и с много лоши хигиенни условия. След ново посещение в З.-Б. през 2015 г. комитетът направил изявление, че материалните условия в затворите продължават да се влошават. Съдът е събрал по делото и свидетелски показания на други две лица, изтърпяващи наказанието си в същия затвор, за които показания, съдът е посочил, че дват сходна информация относно изключително лошите материални условия на живот в този затвор. От правна страна съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които не са изпълнили задълженията си, предвидени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за неговото приложение, за осигуряване на условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство на лишените от свобода. В спалните помещения нямало достатъчно жилищно площ, липсвали постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през нощта, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчно приток на естествена светлина и отопление, условия за поддържане на лична хигиена, не се почиствали спалните помещения, столовата и санитарните възли, вследствие на което ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания и реални рискове за физическото му здраве вследствие на нехигиеничната обстановка, в която бил принуден да живее. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е конкретизирал вида на претърпените от него вреди, като е изтъкнал, че всеки човек би имал негативни емоционални преживявания при липсата на дневна светлина, чист въздух, достатъчно жизнена площ, хигиенизирана среда. Поради това, съдът е направил извод, че изключително лошите материални условия в затвора за съответния период представляват нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, способно да породи стрес и емоционално страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Съдът е посочил, че същите изводи относно ефекта на битовите условия в затвора Б. върху психическото и физическото здраве на затворниците се съдържат и в докладите на КПИ за 2012 и 2014 години. Съобразно естеството на увреждането, степента на понесените емоционални страдания и периода на престой на ищеца в тези условия, съдът е преценил като справедливо обезщетението в размер на 1082 лева за целия претендиран период от 541 дни. Административният съд е счел за недоказани твърденията, че ищецът понесъл вреди от неосигуряване на адекватно и навременно медицинско обслужване и лечение. Съдът е посочил, че ищецът не е конкретизирал случаи, в които правото му на получаване на медицински грижи е било нарушено., както и че липсвали твърдения за нарушаване на правата на ищеца, свързани с ненавременно предоставени медицински грижи. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд е изяснил относимите факти, обсъдил е всички събрани доказателства и доводите на страните. Съдът е направил обосновани фактически констатации и е изложил логически и правно издържани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция. По делото е установено бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряване на нормални битови условия за изтърпяване на наказанието, така че лишените от свобода да разполагат с необходимата жилищна площ, да обитават помещения с достатъчен достъп на дневна светлина и чист въздух. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически дискомфорт и чувства на притесненост и угнетеност. Негативните преживявания на лишения от свобода вследствие на неблагоприятната жилищна среда превишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането, както правилно е приел административния съд, поради което подлежат на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Определеният размер на обезщетението не е в нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и е съобразен с конкретните обстоятелства по делото. При отсъствието на поддържаните касационни основания в подадените две касационни жалби, решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд