Решение № 5289 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2011 г.

Решение № 5289 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Янков Профиров, от гр. Бургас, против решение № 71 от 19.04.2011 г., постановено по адм. дело № 30/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорения административен акт бъде отменен. Ответникът - Иван Радев Иванов - главен полицай на длъжност младши разузнавач при РУ на МВР - Ямбол не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил жалбата на Петко Янков Профиров против заповед № 8/13.01.2011 г., издадена от Иван Радев Иванов - главен полицай на длъжност младши разузнавач при РУ на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно наличие на данни за извършено от касатора престъпление по чл. 196а от НК. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът на касатора за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради наличие на предходни две заповеди за налагане на същата принудителна административна мярка са неоснователни. Правилно съдът е посочил, че се касае за самостоятелни административни актове, които са издадени от различни органи и при различни фактически обстоятелства и същите подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Заповедта от 11.01.2011 г. е издадена от полицейски орган при 02 РУП на МВР гр. Бургас поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 195 от НК, а заповедта от 12.01.2011 г. е издадена от полицейски орган при РУП Несебър поради наличие на данни за престъпление по чл. 194 от НК. Ето защо доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед поради наличие на предходни заповеди, с които е наложена същата принудителна административна мярка, са неоснователни. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Ямбол решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,