Решение № 7656 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2019 г.

Решение № 7656 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Марица, чрез юрк. Пенева против решение № 1337 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 695/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответницата П. Минчева, чрез адв. Драгиева, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване правилността на обжалваното решение. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението и се отхвърли оспорването на заповед № РД-09-242/18.02.2019 г. на кмета на Община Марица. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-09-242/18.02.2019 г. на кмета на Община Марица, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация строеж "Паянтова постройка", находяща се в имот общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 № по КК и КР на с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив. Прието е, че разпореденият за забрана за ползване строеж не е идентифициран по местонахождение, тъй като в имота са налични няколко постройки, както и че липсват мотиви и установявания за евентуална търпимост на сградата по § 16 от ПР на ЗУТ. С подробни мотиви за вида на оспорения административен акт, последиците от него и допуснато нарушение по чл. 178 ЗУТ във вр. с чл. 59 АПК е обосновано незаконосъобразността на заповедта. Така постановеното решение е обосновано, правилно и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводът на административния съд за наличие на съществен порок по отношение индивидуализацията на процесната "Паянтова постройка" е съответен на доказателствата по делото, които сочат на "неясен предмет" на процесната заповед. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК и то от категорията на съществените. При издаване на заповедта по чл. 178, ал. 1 и 6 от ЗУТ административният орган, извън липсата на надлежно въвеждане в експлоатация на проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на забрана за ползване обект води до невъзможност за изпълнение на разпоредените със заповедта правни и фактически последици, а отделно от това съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност само на това основание. Обоснован е и извода за липса на установявания и мотиви за евентуална търпимост на постройката по § 16 от ПР на ЗУТ. Доводът в тази насока по касационната жалба, че въпроса за търпимостта е извън обхвата на производството по чл. 178 ЗУТ е неоснователен, тъй като нормата на ал. 1, § 16 изрично визира, че търпимия строеж не подлежи на премахване и забрана за ползване. /"Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване"/. Неоснователно е възражението за липса на означено местонахождение на процесната постройка, поради вида на бланката на констативния акт и надлежното обозначение на строежа в Констативен акт № 6/08.01.2019 г., тъй като последния е част от друга процедура – производство по чл. 225а ЗУТ. Индивидуализацията на забранената за ползване и достъп постройка по чл. 178 ЗУТ може да бъде описана и без ръчно и ориентировъчно изчертана скица, поради което вида на бланката на констативния акт не е с водещо значение при индивидуализацията на обекта. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид своевременно и надлежно заявената от ответницата претенция за разноски и изхода на делото, Община Марица дължи направените от Минчева разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 600 лв- адв. възнаграждение, реално заплатено от Български Хелзинкски Комитет. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,