Решение № 7270 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 179/2021 г.

Решение № 7270 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 179/2021 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на К. С., гр. Мадан, обл. Смолян чрез адв. С. против Решение № 321/06.11.2020 г. по адм. дело № 221/2020 по описа на Административен съд - гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата и срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002119006543-091-001/14.04.2020 г. на ТД на НАП, издаден от З. В. - Началник на сектор, възложил ревизията и В. К. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 302/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Заявява се искане за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез пълномощника си по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд – Смолян като валидно и допустимо, но неправилно. С РА № Р-16002119006543-091-001/14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, е ангажирана отговорността на ревизираното лице - К. С. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2, от ДОПК за дължими и невнесени задължения от "Строй-Тис-Смолян" ЕООД в общ размер19838, 66 лв. и дължима лихва в размер на 4806. 86 лв. за периода: 01.02.2017 г. - 30.04.2017 г., 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. Тезата на ревизиращия екип е, че С. в качеството си на управител на "Строй-Тис-Смолян" ЕООД е отчуждила имущество на задълженото лице по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци в посочените по-горе размери. Административният съд е приел, че законосъобразно с РА на ревизираното лице са определени процесните публични задължения. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решениe като неправилно. В първоинстанционното производство е установено, че след смъртта на съпруга си, С. е поела управлението на Строй Тис ЕООД, като за покриване на част от задълженията към кредитори е извършила продажба на част от ДМА, като продажбите са надлежно осчетоводени в Строй - Тис ЕООД, като в дневниците за продажби е посочен и дължимият ДДС. Основателно е касационното оплакване, че в случая не се установява хипотезата "укриване на факти и обстоятелства " по смисъла на 19, ал. 1 от ДОПК. Установено по делото е, че дружеството е отразило данъчния резултат от процесните сделки според изискванията на ЗДДС, издавайки данъчни фактури и отразявайки същите в СД и дневниците за покупки по ЗДДС - обстоятелство, което не е спорно по делото - същото е констатирано в РД и е потвърдено категорично от заключението на ССЕ /стр. 2 таблица/. В последната е посочено, че в дружество "Строй - тис" ЕООД "за разпоредителните сделки са издадени подробно описаните по номера и дати фактури, които са включени по периоди в справки декларации по ЗДДС. Дружеството е отразило размера на ДДС като задължение към бюджета за периода 01. 02. -30.11.2017 г., отчитайки задължения за ДДС в общ размер на 19 838, 67 лв, - стр. 4 от заключението на ССЕ. На следващо място от страна на органите, издали РД и РА, не е доказано какви са пазарните цени на процесните отчуждени активи по определението в т. 8 на пар. 1 от ДР на ДОПК. Същите е следвало да бъдат определени в хода на ревизията по методите, посочени в т. 10 на пар. 1 от ДР на ДОПК, съответно по реда, регламентиран в Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагането на методите за определяне на пазарните цени. Не е представено по делото, тъй като не е приобщено към доказателствата в ревизията, заключение на експерт – оценител, определящо пазарна цена на активите като първоначална цена по реда на чл. 235 вр. чл. 241, ал. 1 ДОПК по посочените по-горе методи в производството по принудително изпълнение, нито е установена от ревизиращия екип датата, на която е била направена оценка, а тя следва да е доказана като размер към датата на извършената продажба на активите. Такива доказателства не се представят и в касационното производство, въпреки несъгласието на касатора с мотивите в оспореното от него първоинстанционно решение. Първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не представя доказателства за пазарната оценка по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, нито е дал указания на ответника да представи като част от преписката всички документи, на които се прави позоваване в РД, нито е назначил служебно експертиза за определянето й по реда на чл. 171, ал. 2, предложение последно АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, но касаторът не твърди неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения. В резултат на продажбата на материалните активи обаче не са платени не процесните задължения на дружеството, посочени в РА, а именно за ДДС за периода м. февруари – м. ноември 2017 г., а такива, установени за периоди преди 27.04.2015 г., когато са наложени запорите като обезпечение, т. е. липсва причинна връзка между процесната продажба и непогасяването на посочените в РА задължения. В този смисъл отговорността на ревизираното лице не може да бъде ангажирана по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК за процесните задължения, възникнали след датата на продажбата. Освен това с парите от продажбата на активите са погасени задължения на Строй - Тис ЕООД към банката, която при едно бъдещо исково производство би удовлетворила вземането си по реда на ЗЗД преди останалите кредитори. Елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са регламентирани от законодателя кумулативно, т. е. липсата на един от тях е достатъчна, за да не бъде тя ангажирана. Именно поради това, дори и при недоказана пазарна цена, въз основа която да се направи преценка за това дали имуществото е отчуждено по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на нарушения на някои съдопроизводствени правила, в случая дори и да имаше направени доводи за това в касационната жалба, връщането на делото за ново разглеждане с цел изясняване на посочените факти, не би променило крайния извод за незаконосъобразност на РА поради липсата на последния елемент – причинна връзка между отчуждаването и непогасяването на процесните задължения, посочени в РД и РА. По изложените съображения решението на Административен съд – Смолян следва да бъде отменено, съответно и обжалвания ревизионен акт. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции съгласно приложените списъци за направени разноски и доказателствата към тях. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение