Решение № 3583 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2018 г.

Решение № 3583 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145, ал. ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от АПК. Образувано е по жалба на "Тора"ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя на дружество Т. Т., против решение № 36/15.03.2018 г. на министъра на околната среда и водите (МОСВ), с което на основание чл. 97, ал. 1 от АПК е отменено решение № 132/06.12.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР) за изменение на данни, вписани в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118 г, ал. 3, т. 1 от Закона за водите (ЗВ). Жалбоподателят възразява относно законосъобразността на акта като поддържа, че МОСВ, в производство по чл. 81 и сл. от АПК, при липса на надлежно искане от страна на дружеството служебно е отменил решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР, в необжалваната му част, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118 г, ал. 3, т. 1 от ЗВ (Регистъра) относно вписванията в графа 9 - "с. Баново" и в графа 11 - "№ 02662.6.87 (част от имот със стар кадастрален № 006018)". Направено е оплакване, че МОСВ като краен резултат, чрез цялостната отмяна на решението на БДЧР е постановил акт, чрез който остава неразрешен въпросът за верността на вписванията в Регистъра, поставен чрез жалбата на дружеството относно вписването му като собственик на процесните водовземни съоръжения. Ответната страна – МОСВ чрез процесуалния си представител юрк. Т., поддържа, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като с Решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР е направено произнасяне по обстоятелства, по които би следвало да се произнесе съд при наличие на висящ спор за собственост между жалбоподателя и заинтересованата страна. Заинтересованата страна – "Манекс сън" АД, представлявана от адв. И., поддържа, че жалбата е неоснователна. Посочва, че "Манекс сън"АД правилно и законосъобразно е вписан в надлежните регистри като собственик на каптираните извори, ведно с прилежащата санитарна охранителна зона. Върховния административен съд, трето отделение, като прецени, че не са налице основания за недопустимост на производството, възникнали след постановяването определение от 27.06.2018 г. по делото, с което съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата, намира, че спорът следва да бъде разрешен по същество. Предмет на оспорване е решение № 36/15.03.2018 г. на МОСВ, с което на основание чл. 97, ал. 1 от АПК е отменено решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР за изменение на данни, вписани в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118 г, ал. 3, т. 1 от ЗВ, с което е допуснато поправка в Регистъра по чл. 115 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредбата) на грешка относно номера на недвижим имот и населеното място, в който са разположени каптирани извори "Калиманци 1, 2 и 3", вписани с код и № по ред: 565, 566 и 567, чрез заличаване на данните в графите: 9 – "населено място", и 11 – "имот №" и на тяхно място вписанeто в графа 9 - "с. Баново" и в графа 11 - "№ 02662.6.87 (част от имот със стар кадастрален № 006018)". По отношение искането на "Тора" ЕООД да бъде вписан като собственик на каптираните извори, директорът на БДЧР е отказал промяната в Регистъра. Решение № 36/15.03.2018 г. на МОСВ е постановено в производство по чл. 81 от АПК по повод на жалба от 10.01.2018 г. на "Тора" ЕООД против решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР. Видно от тази жалбата, същата, макар и да не съдържа ясно формулиран петитум, че е насочена против неблагоприятната за дружеството част на решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР, то от изложеното в нея е видно, че се обжалва в неблагоприятната за страната част. Достатъчно е да се отбележи, че видно от фактическите и правни съображения изложени в жалбата, същата е насочена против "... извода на компетентния орган, че "Манекс Сън" АД е собственик на каптирани извори "Калиманци 1, 2 и 3", тъй като този извод е в противоречие с нормата на чл. 30 от ЗВ и не кореспондира със събраните писмени доказателства". Липсата на правни и фактически съображения относно законосъобразността на допуснатите от БДЧР поправки в Регистъра е обстоятелство ясно свидетелстващо, че решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР, в тази му благоприятна за дружеството част, не е въведена като предмет на оспорване пред МОСВ. В този смисъл съдът намира за установено, че жалбата от 10.01.2018 г. на "Тора" ЕООД е насочена против решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР, в частта, с която е директорът на БДЧР е отказал промяната в Регистъра чрез вписване на дружеството като собственик на процесните извори, респ. намира за установено, че жалбата не е насочена против решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР, в частта му, с която е допуснато изменение в Регистъра. Видно от Решение № 36/15.03.2018 г. на МОСВ, административният орган не е отчел правилно предметния обхват на жалбата и е постановил общо отменително решение по чл. 97, ал. 1 от АПК. Така като краен правен резултат, МОСВ е отменил, от една страна допуснатата от БДЧР промяна в регистъра относно на данните по чл. 115, ал. 1, т. 2 от Наредбата за имота, в който са изградени съоръженията, а от друга е отменил отказа на БДЧР да допусне промяна в регистъра относно данните по чл. 115, ал. 1, т. 2 от Наредбата, касаещи собственика на съоръженията. От така установената фактическа обстановка настоящия състав приема, че Решение № 36/15.03.2018 г. на МОСВ е издадено от компетентен орган по см. на чл. 150, ал. 1 и чл. 154 от ЗВ във вр. с чл. 93, ал. 1 от АПК, но е незаконосъобразно по отношение допусната от БДЧР промяна в регистъра относно на данните по чл. 115, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно правната уредба на оспорването на административните актове по административен ред, съдържаща се в глава VІ от АПК, диспозитивното начало в защитата на правата на засегнатите лица е несъмнено. Съгласно чл. 83, ал. 1 от АПК, жалби срещу административните актове могат да подават заинтересованите лица. Съгласно чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването. Двете норми в своето съвместно тълкуване въвеждат като абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на производството по оспорване наличието на правен интерес, както и изключват възможността да служебен контрол за законосъобразност на административния акт, както е процедирано в конкретния случай - извършена е проверка на цялото Решение № 132 от 06.12.2017 г. постановено от директора на БДЧР. Пререшаването на въпрос в ход на производство по глава VІ от АПК, разрешен от компетентен долустоящ административен орган, при липса на искане от страна на оспорващата страна или при липса на правен интерес у същата, по своя правен резултат представлява прикрито изземване на компетентност, който резултат е в пряко нарушение на принципа за самостоятелност на административните органи, установен в чл. 10, ал. 1 от АПК. При така изложените правни съображения и с оглед установения по делото факт, че обективните предели на отмяната, постановена с Решение № 36/15.03.2018 г. на МОСВ, обхващат и неоспорената от дружеството "Тора"ЕООД част на решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР, касаеща допуснатите по нейно искане промени на данните по чл. 115, ал. 1, т. 2 от Наредбата за имота, в който са изградени процесните водовземни съоръжения, съдът намира, че МОСВ се е произнесъл по непредявено искане и не е съобразил реално въведения предмет на търсената защита по реда на глава VІ от АПК. Така направеното произнасяне представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като пряко засяга правото на защита на оспорващата страна. Що се касае до законосъобразността на Решение № 36/15.03.2018 г. на МОСВ, в частта му, касаеща отказа на БДЧР да допусне изменение в Регистъра относно данните по чл. 115, ал. 1, т. 3 от Наредбата за собственика на съоръженията, съдът намира, че и в тази си част, актът на МОСВ е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Видно от мотивите към административно-контролния акт на МОСВ, се установява, че липсва извод за неправилност на отказа на БДЧР за вписване на "Тора"ЕООД като собственик на процесните водовземни съоръжения, който отказ е същинският предмет на жалбата на посоченото дружество до МОСВ. Този извод, съдът прави въз основа на фактическите и правни установявания, поради които е отменено решението на БДЧР. МОСВ е приел, че на основание чл. 115, ал. 2 от Наредбата, промени в Регистъра на данните по ал. 1, т. 3, 4 и т. 5, буква "ж" се извършват по заявление на собственика на съоръженията. Приел е, че доколкото "Манекс сън"АД "вече е идентифицирано като собственик на каптираните извори.... промени в данните по отношение на местоположението на съоръженията... могат да се извършат по заявление от посоченото дружество, каквото в случая не е налице". Останалите мотиви на МОСВ са изцяло свързани с приетата като незаконосъобразна "корекция в Регистъра", допусната с решението на БДЧР т. е., в мотивите на акта се приема, че е недопустимо "Тора" ЕООД да инициира производство за промяна на данните в Регистъра относно собствеността на съоръженията. При така изложеното, съдът намира, че липсва корелация и логическа обоснованост между изложените мотиви в акта на МОСВ и разпоредителната му част, с която се отменя решението на БДЧР. Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК (ред. преди ДВ, бр. 77/18 г.) компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Нормата е ясна и предполага отмяна на акта само ако е установена неговата незаконосъобразност, респ. отхвърляне на жалбата при неоснователност на оспорването. Установеното от съда разминаване между съдържанието на мотивите и разпоредителната му част по отношение спора за законосъобразност на отказа за вписване на "Тора" ЕООД като собственик на съоръженията, се преценява като липса на мотиви към акта и нарушение на чл. 97, ал. 1 от АПК, изискващ надлежно "мотивирано решение". Нарушението е съществено, тъй като по своя резултат не позволява възприемане на реалното волеизявление на административния орган. При така изложеното и на основание чл. 146, т. 3 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, обжалваният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на МОСВ за ново произнасяне по жалбата на "Тора" ЕООД против решение № 132/06.12.2017 г. на БДЧР, в частта му, с която е отказана промяната в Регистъра по отношение данните за собственика на каптирани извори "Калиманци 1, 2 и 3", вписани с код и № по ред: 565, 566 и 567. На основание чл. 174 от АПК, съдът намира, че новото произнасяне по върнатата преписка следва да бъде извършено в едномесечен срок от получаването й. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски при основателност на възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2400 лева с ДДС. Съдът намира, че нито фактическата или правната сложност на делото, нито процесуалното му развитие предполагат уважаване на пълния размер на възнаграждението, който съществено се отличава от обичайните възнаграждения по оспорване на административни актове без пряк материален интерес. В този смисъл, дължимото от ответната страна възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено до общата сума от 1000 лева, а заплатената от дружество държавна такса от 50 лева се присъди в пълен размер. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение