Решение № 14509 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2013 г.

Решение № 14509 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елин Георгиев Стоянов от гр. София срещу решение № 6449 от 13.05.2013 г., постановено по адм. дело № 11291/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Т-2333/19.07.2012 г. на министъра на външните работи. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (Закон за държавния служител) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на външните работи е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № Т-2333 от 19.07.2012 г., издадена от Министъра на външните работи, с която служебното правоотношение на Елин Георгиев Стоянов на длъжността "главен експерт", ранг I младши в Дирекция "Човешки ресурси", отдел "Задгранични представителства", сектор "Кадри на разпореждане", е прекратено, считано от 23.07.2012 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентния орган по чл. 30 от ЗДСл при спазване на административно - производствените изисквания по чл. 108 от ЗДСл и на материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. След извършена подробна преценка на събраните доказателства съдът е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Позовал се е на представените длъжностни разписания, с които структурата и общата численост на МВнР са приведени в съответствие с новия Устройствен правилник на МВнР, приет с Постановление № 365 от 27.12.2011 г. на Министерския съвет, в сила от 15.01.2012 г. Сектор "Кадри на разпореждане" в отдел "Задгранични представителства" на Дирекция "Човешки ресурси", фигуриращ в поименното разписание на длъжностите от 1.09.2011 г., не съществува по новоутвърденото длъжностно разписание от 14.05.2012 г., както и в поименното от 23.07.2012 г., като длъжностите в него, вкл. "главен експерт", са изцяло премахнати. Не фигурира сектор "Кадри на разпореждане" и в новосъздадената дирекция "Задгранични представителства". В Дирекция "Човешки ресурси" са сформирани три отдела: "Кариерно планиране и развитие", "Административно обслужване" и "Атестиране и работна заплата" с предвидени общо 8 бройки за длъжността "главен експерт". Действително липсва надлежно връчена длъжностна характеристика за съкратената длъжност "главен експерт" в закрития сектор "Кадри на разпореждане", но този факт не може да промени заключението за реално съкращаване на длъжността, след като посоченият сектор не съществува в новото длъжностно разписание, нито в Дирекция "Човешки ресурси", нито в новосъздадената "Задгранични представителства". Щатните бройки на длъжността "главен експерт" в новосформираната Дирекция "Задгранични представителства" са 79 при 109 бройки по старото длъжностно разписание на отдел "Задгранични представителства" към Дирекция "Човешки ресурси" на МвнР. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за извършено реално съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност и за неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. На основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжността органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. Понятието "длъжност в администрацията" включва два кумулативни елемента: нормативно определена позиция, която се заема по служебно или трудово правоотношение и система от функции, задължения и изисквания, които по правило са утвърдени с длъжностна характеристика. В случая длъжностна характеристика не е връчена, тъй като заеманата нормативно определена позиция по служебно правоотношение не е включвала специфични за длъжността функции, задължения и изисквания. От фактическа страна е установено, че служителите са заемали длъжността в сектор "Кадри на разпореждане" на отдел "Задгранични представителства" след завръщането им от задграничен мандат, като са изчаквали следващото задгранично назначение и през този период са се подлагали на атестиране. По отношение на касатора Стоянов е установено, че след завръщането му от задгранична командировка за времето от 3.01.2012 г. до 29.06.2012 г. е ползвал платен годишен отпуск, разрешен с изброените в обжалваното съдебно решение осем броя заповеди. От съществено значение в случая е обстоятелството, че по новите длъжностно разписание и поименно разписание сектор "Кадри на разпореждане" не съществува и всички длъжности в него са съкратени. Обстоятелството, че длъжност с наименование "главен експерт" съществува като нормативна позиция и в новото длъжностно разписание, не е породило задължение за органа по назначаването да извърши подбор между заемащите длъжността служители. Законът за държавния служител не въвежда такова задължение, а нормите на Кодекса на труда са неприложими при наличие на специална правна уредба на служебните правоотношения. Преценката кои от държавните служители на една и съща длъжност ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло в рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с процесуалния и материалния закон, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,