Решение № 15366 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2013 г.

Решение № 15366 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Цвятков Иванов от гр. Ловеч, чрез процесуалния представител адв. Константинов, против решение № 77 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 299/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за съществено процесуално нарушение, доколкото съдът не е изследвал въпроса подписал ли е жалбоподателят отмененото експертно решение (ЕР) на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - Ловеч. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени оспорения административен акт. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО - ТП на НОИ) - Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Ловеч е решение № 48 от 24.09.2012 г. на директора на РУСО - Ловеч, с което са оставени без уважение жалбите на д-р Боряна Василева Хинова и д-р Иван Цвятков Иванов и е потвърдено разпореждане № 58 от 05.04.2006 г., издадено от началник отдел "КПК" при ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч на основание чл. 110, ал. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 10.03.2006 г., с който лекарите Боряна Василева Хинова, Димитър Пенчев Димитров и Иван Цвятков Иванов в качеството им на членове на ТЕЛК - Ловеч са задължени солидарно да възстановят сума с общ размер 2772,91 лв. (главница 1665,17 лв. и лихва 1107,74 лв. до 22.02.2006 г.). Задължението произтича от причинена щета на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) от неправомерно изплатени лични социални пенсии за инвалидност през периода 15.04.2001 г. - 30.11.2003 г. на лицето Камелия Миткова Огнянова съгласно EР на ТЕЛК № 2688/12.07.2001 г., отменено с експертно решение на НЕЛК № 0032/021/23.02.2004 г. С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на Иван Цвятков Иванов срещу оспореното решение № 48/24.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч, с което е оставено в сила разпореждане № 58/05.04.2006 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ- Ловеч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършените въз основа на отмененото ЕР на ТЕЛК - Общи заболявания № 2688/109/12.07.2001 г. осигурителни плащания, с което са нанесени щети на държавното обществено осигуряване в установения в ревизионния акт размер - главница и лихва. От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че ЕР на ТЕЛК № 2688 от заседание № 109/12.07.2001 г. на Обща ТЕЛК - Ловеч е издадено и подписано от жалбоподателя като чл. на комисията. С разпореждане на Камелия Миткова Огнянова е отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 15.04.2001 г. поради определената с ЕР № 2688/2001 г. на ТЕЛК - Общи заболявания - Ловеч от тази дата инвалидност с трайна неработоспособност 85 %. Приел е, че с експертно решение № 0032/021/23.02.2004 г. на НЕЛК - София това експертно решение е отменено изцяло по оценка на работоспособността, като лицето е определено като работоспособно. След получаване решението на НЕЛК, контролните органи на РУСО са издали ревизионен акт № 1 от 10.03.2006 г. г., срещу солидарно задължените лица д-р Боряна Хинова, д-р Димитър Димитров и д-р Иван Цвятков Иванов, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК, за сумите 1665,17 лв. главница и 1107,74 лв. лихва, представляваща изплатената на Камелия Огнянова пенсия за инвалидност. В този ревизионен акт изрично е посочено кое ЕР на ТЕЛК - гр. Ловеч е отменено, както и ЕР на НЕЛК, с което това е извършено. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 17.03.2006 г. Жалбоподателят е подал възражение срещу него, по което финансовият ревизор се е произнесъл съгласно изискванията на чл. 110, ал. 2 от КСО с мотивирано заключение, с което е потвърдил ревизионния акт. Издадено е разпореждане № 58/05.04.2006 г., на основание чл. 110, ал. 1 от КСО за събиране на сумата общо от 2772,91 лв. по ревизионния акт вх. № 1/10.03.2006 г. (пореден № 58/05.04.2006 г.), което е връчено на жалбоподателя на 14.04.2006 г. по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО - по пощата с обратна разписка. С жалба от 25.04.2006 г. д-р Иванов е оспорил по административен ред издаденото разпореждане с твърдения, че е налице висящо наказателно производство по следствено дело № 116/2004 г. на НСлСл. Въз основа на подадената жалба директорът на РУСО - Ловеч е постановил решение № 21/17.05.2006 г., с което на основание чл. 13, ал. 5 от ЗАП (отм.) e спрял административното производство по обжалването по административен ред на разпореждане № 58/05.04.2006 г. до произнасяне на следствието и прокуратурата по образуваните пред тях дела. След възобновяването му горестоящият административен орган е издал оспореното в първоинстанционното производство решение № 48 от 24.09.2012 г. Установено е по делото, че с влязла в сила на 08.12.2008 г. присъда № 127/2008 г. по нохд № 3914/2007 г. по описа на РС - Плевен Камелия Миткова Огнянова е призната за виновна в това, че в периода 15.04.2001 г. - 30.11.2003 г. в гр. Плевен при условията на продължавано престъпление чрез използване на документ с невярно съдържание експертно решение № 2668/12.07.2001 г., издадено от ТЕЛК-Ловеч, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пенсия от НОИ РУСО Плевен общо в размер на 1665.17 лв. с намерение да го присвои, за което е осъдена на глоба в размер на 200 лв. в полза на държавата. Съдът е установил, че сумата от неправилно изплатените пенсии и лихвите върху нея не са събирани по принудителен ред от Камелия Огнянова. Приел е, позовавайки се на чл. 114 и чл. 115 от ЗЗД и при отчитане на спецификата на вземането и спирането на административното производство, че в случая не е изтекла 5-годишната погасителна давност, считано от датата на откриване на дееца - 19.01.2006 г., както и абсолютната давност по чл. 115, ал. 1 от КСО. Решението е правилно. Отговорността, предвидена в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. В тези случаи осигурителният орган е извършил неправомерно разходи за изплатената пенсия, отпусната въз основа на отменения акт на медицинската експертиза, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но лицето е получило пенсии по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК. Тоест, наличието на отменен акт на медицинската експертиза и на причинени вреди на държавното обществено осигуряване от него, съставляват достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. След като в случая са налице изплатени пенсии на основание отменен акт на медицинската експертиза, издаден от д-р Боряна Хинова, д-р Димитър Димитров и жалбоподателя д-р Иван Иванов, то посочените лица носят отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Тази отговорност произтича от закона и е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя е независима от реализирането на наказателната отговорност. В този смисъл за спора е ирелевантно обстоятелството, че по нохд № 145/2006 г. на ОС - Ловеч жалбоподателят не е подсъдим и не е осъден за съставяне на документ с невярно съдържание - отмененото ЕР на ТЕЛК № 2688/12.07.2001 г., в какъвто смисъл е изложеният в касационната жалба довод. Отделно от това по делото е установено, че сумите по ревизионния акт не са събрани от Камелия Миткова Огнянова, поради което няма пречка да се претендират от лекарите, издали отмененото експертно решение, въз основа на което лицето е получавало пенсия за инвалидност за времето от 15.04.2001 г. до 30.11.2003 г. без правно основание. Следователно, налице е пряка причинна връзка между поведението на жалбоподателя в качеството му на участник в състава на ТЕЛК - Ловеч, постановил отмененото експертно решение и отпуснатата неправомерно пенсия за инвалидност. Последната представлява щета за ДОО. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че съдът не е съобразил задължителната сила на решение на ТЕЛК, постановено на 12.07.2001 г., отменено впоследствие от НЕЛК, в нарушение на чл. 17 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, действал към този момент. Съгласно установения ред от чл. 16 от КСО, в сила до 31.12.2004 г., обжалванията срещу решенията на териториалната експертна лекарска комисия се правят в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Правото на жалба принадлежи на всички заинтересовани лица и органи. По силата на чл. 17 от КСО (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) задължителни за всички лица, органи и организации в страната са тези решения на органите по експертизата на работоспособността, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан. Същият текст е възпроизведен в разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето (обн. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.). В случая обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от КСО (отм.), съгласно която органите по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти, като това правомощие не е обвързано със срок. Такъв тримесечен срок от издаването им е въведен с нормата на чл. 113 от Закона за здравето, който в случая е неприложим. Решението на НЕЛК е постановено на 23.02.2004 г., т. е. при действието на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО, която не предвижда срок за отмяна на неправилното ЕР на ТЕЛК от горестоящия орган. Доводът, че по делото не е установен факта на подписване на отмененото решение на ТЕЛК от жалбоподателя, също не може да бъде споделен. Няма спор, че съшият е един от неговите издатели като чл. на комисията. Твърдение, че подписът срещу неговото име не е на жалбоподателя, не е наведено нито в жалбата срещу оспорения административен акт, нито в хода на първоинстанционното производство. Оспорването на подписа върху отмененото ЕР на ТЕЛК не е направено от същия по предвидения процесуален ред, поради което съдът не е имал задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страната, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства и правилно е приел за установен посочения факт, а именно, че отмененото ЕР е подписано от жалбоподателя. Възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Недопустимо е едва в касационната жалба да се въвеждат нови твърдения в насока, че това обстоятелство не е изследвано. Предмет на касационен контрол в настоящото производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право. Съгласно въведената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Изводите на Административен съд - Ловеч за наличие на предпоставките за реализиране на имуществената отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, въз основа на отменен акт на медицинската експертиза, издаден и подписан от него, са направени при правилно установена фактическа обстановка и са обосновани от доказателствата по делото. Направеното възражение, че съдът не е отчел множеството нарушения при издаване на оспореното решение, доколкото в същото и в потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите е посочен ревизионен акт с различен номер и дата на издаване, е неоснователно. В приложения по делото ревизионен акт, който е връчен на жалбоподателя, се съдържа точно посочване кое ЕР на ТЕЛК - гр. Ловеч е отменено, както и ЕР на НЕЛК, с което това е извършено. Очевидно става въпрос за един конкретен ревизионен акт, поради което твърдението в касационната жалба за неяснота в тази насока, е неоснователно. Описването на ревизионния акт с различни номера и дати при изпращането му до задължените лица и след изготвяне на заключение от финансовия ревизор въз основа на направените от тях възражения, не се отразява на законосъобразността на оспореното решение и не създава съмнение кой е ревизионният акт, предмет на разпореждане № 58/05.04.2006 г. и оспореното решение. Като достига до извод за законосъобразност на решение № 48/24.09.2012 г., Административен съд - Ловеч постановява обоснован съдебен акт в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение