Решение № 6723 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11867/2015 г.

Решение № 6723 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11867/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. С., чрез адв. Перпелиев като процесуален представител, против решение № 5570 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело № 398/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Д. Д. С. срещу уведомление изх. № 24-22737/08.12.2014 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София, обективиращо отказ за издаване на скица по заявление рег. № 01-304253 от 08.12.2014 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното уведомление съставлява изричен отказ да се извърши исканата административна услуга. По същество е обосновал извод, че отказът е издаден от компетентен орган при условията на заместване, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че имот с идентификатор 11884.5956.87, предмет на заявлението, попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за която има одобрен план на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. Войнеговци, район Нови Искър, невлязъл в сила по отношение на този имот, поради което същият може да бъде нанесен в кадастралната карта едва след влизането в сила на ПНИ съгласно чл. 28б, ал. 11 ППЗСПЗЗ и затова скица не може да бъде издадена. Позовал се е на разпоредбата на чл. 46 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като е посочил, че за територията със земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е обособен самостоятелен кадастрален район. Обжалваното решение е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че със заявление рег. № 01-304253 от 08.12.2014 г. жалбоподателката Д. С. е поискала издаване на скица за поземлени имот с идентификатор 11884.5956.87 по действащата кадастрална карта на с. Войнеговци, район Нови Искър, необходима за производство по обстоятелствена проверка, за което е представено удостоверение изх. № 238/04.12.2014 г. на нотариус И. Д. Твърди, че наследодателят й Д. Г. С. е бил ползвател на имота съгласно ПМС № 21/1963 г. С уведомление изх. № 24-22737/08.12.2014 г. на началника на СГКК - София е отговорено, че исканата скица може да бъде издадена след влизане в сила на ПНИ и представяне на данни за одобряването му по отношение на посочения поземлен имот, тъй като същият попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че по своята правна същност оспореното уведомление представлява изричен отказ по искането на С. да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" ДР ЗА. Отказът да се издаде скица на посочения поземлен имот е приравнен на отказ за издаването на индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 3 във вр. с § 8 ПЗР АПК. Правният интерес за жалбоподателката е установен с искането й до административния орган за издаване на документ от значение за признаване на права по отношение на имот с идентификатор 11884.5956.87, за който заявителят желае да проведе производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Направеният в обжалваното решение извод, че оспореното уведомление, подписано от С. П. "за началник СГКК - София", е валиден акт е необоснован. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган при условията на заместване съгласно заповед № РД-13-355/02.12.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, без да даде указания на административния орган, че следва да докаже конкретните обстоятелства и периода на отсъствие на началника на СГКК - София. Доказателства за причините за отсъствие на ответника за времето 08.12. - 09.12.2014 г. не са представени по делото. По този въпрос от съществено значение за действителността на оспорения акт съдът не е събрал доказателства и не е изложил мотиви, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е разгледал спора при неизяснена фактическа обстановка относно наличието на компетентност за издателя на акта. По делото не е спорно, че имотът, предмет на искането за издаване на скица, се намира в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и че кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Войнеговци, район Нови Искър, Столична община са одобрени през 2012 г. Със заповед № РД-15-025/17.02.2014 г. на областния управител на област София е одобрен ПНИ на с. Войнеговци, район Нови Искър, който не е влязъл в сила по отношение на процесния имот поради подадени две възражения и висящ спор по гр. дело № 21758/2014 г. на СРС, образувано по оспорване на жалбоподателката Спасова. Настоящият състав счита, че попадането на определен имот в територия, за която не е влязъл в сила план на новообразуваните имоти не съставлява пречка за провеждане на охранителното производство по чл. 587 ГПК, в което нотариусът е компетентният орган да извърши преценка дали заявителят е собственик на този имот или не. Обстоятелството, че ПНИ, одобрен след влизане в сила на кадастралната карта и регистри (§ 4к, ал. 11 ПЗР ЗСПЗЗ), не е влязъл в сила по отношение на имот с идентификатор 11884.5956.87, не обуславя основание за отказ за извършване на административна услуга. Според становището на административния орган, след като имотът попада в територия със земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ без одобрен план на новообразуваните имоти, то в кадастралната карта е нанесена границата на тази територия, обособена като самостоятелен кадастрален район съгласно чл. 46 от Наредба № 3/2005 г. Съдът е възприел тези аргументи без да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отделно от това не е съобразил, че в случая се иска издаване на скица за имот с посочен идентификатор по одобрената кадастрална карта. Обстоятелството, че ПНИ не е влязъл в сила по отношение на посочения имот, не води до еднозначния извод, че същият не е нанесен и за него няма данни в други предходни планове или такива, съставени по реда на ЗСПЗЗ и съхранявани в СГКК - София. Съдът не е извършил проверка относно нанасянето на имота в одобрената кадастрална карта с посочения в заявлението идентификатор, както и бил ли е нанесен по предходен план с № 239 с описаните в удостоверението на нотариуса съседи или в други планове, карти и регистри. Като не е изследвал тези относими за спора факти и обстоятелства, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Касационният състав може да се произнася с решение по съществото на спора при приети за установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства, които в случая не са изследвани и няма произнасяне. От изложеното следва, че като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като делото не може да бъде решено по същество с оглед липсата на доказателства за компетентността на издателя на акта и поради неизследване на въпроса относно нанасянето на ПИ с идентификатор 11884.5956.87 в одобрената кадастрална карта или в предходни планове, следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. По направените за тази инстанция разноски следва да се произнесе административният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение