Решение № 6818 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Маг ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Попов и адв. Генков, срещу решение 254 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело 219/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът, началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Кюстендил не ангажира становище по жалбата. Ответникът "Еко анализ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Андонова, излага становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок и от надлежна страна, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Маг ООД срещу заповед 18-6909/19.06.2023г., издадена от началника на СГКК - Кюстендил, с която на основание чл.54, ал.4 във връзка с ал.1, чл.51, ал.1, т.2 и чл.29, ал.1, т.3 от ЗКИР и чл.29, ал.4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е одобрено изменение на действащата КККР на гр.Бобов дол /одобрена със заповед РД-18-10-27/08.04.2013г./, състоящо се в нанасяне на нови обекти, а именно: 1. сграда с идентификатор 04501.101.1.80 с площ 18кв.м.,промишлена сграда; 2. сграда с идентификатор 04501.101.1.81 с площ 36кв.м., промишлена сграда и 2. сграда с идентификатор 04501.101.1.82 с площ 15кв.м., промишлена сграда. Прието е, че производството е инициирано от надлежна страна, която установява права върху заявените за нанасяне в КК три сгради , а именно: от "Еко анализ" ЕООД със заявление вх.01-280730/18.05.2023г. с приложено Постановление за възлагане на недвижим имот 0456/2003/ 004328/17.08.2009г. на публичен изпълнител при РД София на Агенцията за държавни вземания, АДС 22/28.06.1999г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР от 24.04.2023г. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че процесните сгради попадат под естакадата, обозначена с номер 53 от приетия по делото чертеж на промишлена площадка на надземния рудничен комплекс - попада в границите на Обогатителната фабрика за въглища. Сградите са съществували към момента на одобряване на първоначалната КККР през 2013г., но не са нанесени в КККР. Прието е от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.54, ал.4 от ЗКИР, на съответно правно основание /чл.54, ал.1 и ал.4 във връзка с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР и §1, т.16 от ДР ЗКИР/, и при спазена процедура. Обсъдени са разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.23 от ЗКИР и е прието, че с оспорената заповед е извършено законосъобразно изменение на КК на гр.Бобов дол чрез отстраняване на непълнота , изразяваща се в нанасяне на три нови обекти на кадастъра сгради в собствения на оспорващото дружество имот с идентификатор 04501.101.1 , построени през 1967г. и съществуващи към момента на одобряване на КККР на гр.Бобов дол през 2013г. Доводите за наличие на индиция за спор на собственост между заявителя на изменението на КК "Еко анализ" ЕООД и подалия възражение собственик на имота, в който се намират сградите Маг ООД, са възприети като неоснователни, с мотив, че Маг ООД не представя противопоставими документи за собственост върху сградите, а позоваването на чл.92 от ЗС не е достатъчно за легитимацията на дружеството като собственик на сградите. Освен това с оспорената заповед не са вписани нови данни за собственост в КР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на кадастралната карта, при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР/след изм. ДВ, бр. 57 от 2016 г/, съгласно която норма основание за отказ за допускане на изменението е установено от органа "застъпване" на права, сочещо на спор за собственост, което в случая не е налице. В тази връзка от административният орган е изпълнено задължението за уведомяване на заинтересованите страни, Маг ООД е подало възражение, но във връзка с него не е установено застъпване на собственически права, т. е. не е налице основание за постановяване на отказ за изменение на КК по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Въпреки, че сградите са нанесени в собствения на Маг ООД имот, то не е установено засягане на площта му, тъй като новите обекти са нанесени по съществуващ външен контур сградите са фактически съществуващи от 1967г. От приетата по делото експертиза е видно, че новонанесените три сгради с идентификатори 04501.101.1.80, 04501.101.1.81 и 04501.101.1.82 отговарят на фактическите очертания на място. Освен това изменението в описания вид е в унисон с изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР за основните кадастрални данни - "идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки". Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че е налице "непълнота и грешка" по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като новонанесените сгради , макар и съществуващи на място към момента на одобряване на първоначалната КК не са отразени в нея, т.е. налице е непълнота на КК. Освен това е безспорно обстоятелството, че тези обекти на кадастъра съществуват на място, поради което няма основание да не бъдат отразени в кадастъра. Възражения за нанасянето на сградите не по съществуващи на място граници /очертания/ в процеса не се навеждат, както и такива за промяната им след изработване и одобряване на първоначалната КККР. С оглед на това се явяват правилни мотивите в съдебното решение за наличие на правното основание на оспорената заповед и липсата на "индиция за спор за собственост". Отделно от това, следва да се има предвид, че КК няма конститутивно действие, а само констативно такова отразява съществуващото фактическо състояние. Именно поради това се явява неоснователно позоваването от касатора на настъпилия след издаване на заповедта факт на завеждане на исково производство за собственост. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че заявлението за процедираното изменение на КК е подадено от нелегитимно лице - следвало да бъде подадено от собственика на поземления имот. ЗКИР прави разграничение между поземлен имот и недвижим имот, тъй като съгласно чл.23 от ЗКИР недвижимите имоти - обекти на кадастъра са: поземлен имот; сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Основна единица на кадастъра е поземленият имот, който съгласно дефиницията на чл.24, ал.2 ЗКИР съставлява част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Сградите съставляват отделни обекти на кадастъра , съгласно дадената дефиниция в §1, т.1б от ДР на ЗКИР във връзка с Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията на ответника "Еко анализ" ЕООД за присъждане на разноските за настоящата инстанция, които възлизат на сумата 5000лв договорено и реално заплатено адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024г. Възражение за прекомерност не е заявено от касатора. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК