Решение № 4550 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез юрисконсулт Георгиев срещу Решение 141 от 06.07.2023г. по адм. дело 77/2023г. по описа на АС-Кюстендил. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен бил извода на съда за немотивираност на административния акт, необосновано съдът не е кредитирал приложеното становище от административния орган с изх.02-100-6500/1304#3 от 16.03.2023г..Излагат се съображения, че оспореното уведомително писмо е издадено при правилно приложение на материалния закон. Моли да се отмени решението на АС-Кюстендил и да се остави в сила Уведомителното писмо, претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400лв. и платена ДТ, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище. Ответникът по касационната жалба-С. Пандурски, редовно призован не се явява и не изпраща представител в с.з. В писмен отговор на касационната жалба изразява становище за липса на касационни основания, моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, претендира разноски. В молба от 12.03.2024г. заявява, че оспорва касационната жалба, няма доказателствени искания, представя списък за разноските, които моли да бъдат присъдени. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, предлага да се остави в сила съдебното решение на първата инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол, счита същата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт първоинстанционния съд е отменил по жалба на С. Пандурски ,Уведомително писмо с изх.02-100-6500/1304 от 18.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г. в частта, с която е отказано изплащане по заявена схема ПНДЖ 3 и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но не е мотивирано, допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Решението е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от С. Пандурски срещу Уведомително писмо с изх.02-100-6500/1304 от 18.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Решението е правилно. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че поясненията към колона 3 за извършените намаления не съставляват мотиви на административния орган, тъй като същите представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания без никаква конкретика. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Липсата на мотиви е нарушение на законоустановената форма и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Недопустимо е мотивите за издаване на обжалвания акт да се представят от административния орган в хода на съдебното производство под формата на становище. Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на производството по издаване на административния акт и неговото съобщаване от твърдения на страните или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното обжалване, чрез които да се изясняват фактически основания за издаване на акта. Изложените от решаващият съд мотиви в тази насока се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Липсата на мотиви в оспорения административен акт е достатъчно основание за неговата отмяна. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1000лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита от адв. Табутова. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,