Решение № 13144 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. В. Г. от гр. Казанлък, посочен в жалбата като наследник по закон на А. Х. Б. с [ЕГН], подадена чрез адв. Н. Димитров и адв. Г. Радков, с която се оспорва Решение 1643/17.05.2024 г., постановено по адм. дело 170/2024 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Национална експертна лекарска комисия чрез процесуален представител юрк. Александров оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, Агенция за хората с увреждания, ПИМК ООД, ТП на НОИ Пловдив и РД Социално подпомагане - Пловдив не се представляват и не ангажират становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, конституирано като страна и взело участие в първоинстанционното производство, приключило с постановяване на обжалваното съдебно решение, което е неблагоприятно за нея, тъй като подадената жалба срещу административния акт е отхвърлена. Касационната жалба е основателна, но не по посочените в нея съображения. С Решение 1643/17.05.2024 г., постановено по адм. дело 170/2024г. Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. В. Г., подадена в качеството му на наследник на А. Х. Б. от гр. Карлово, срещу Експертно решение 609 от зас. 169/28.11.2023 год. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. С първоинстанционното решение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НЕЛК гр. София разноски в размер на 100.00 /сто/ лв. От приложеното в административната преписка Удостоверение за наследници изх. 1956/19.09.2022 г. /л.158/ обаче е видно, че подателят на жалбата Р. В. Г. не е наследник на А. Х. Б.. Такъв е Р. Б., която е съпруга на наследодателя. Същата е предоставила пълномощно на Р. В. Г. /л.106 от адм. преписка/, за когото може да се направи извод, че е неин син от предходен брак, тъй като е посочила това обстоятелство в обясненията си, дадени във връзка с развилото се административно производство /л.103-105 от адм. преписка/. С горното пълномощно обаче същата не оправомощава Р. Г. с права, свързани с подаване на жалби пред съд, респективно с процесуално представителство по съдебни производства. От своя страна Р. Г., видно от пълномощно на л.5 от първоинстанционното производство, е упълномощил адвокатите Н. Н. Димитров и Г. Г. Радков за подаване на жалба срещу процесния административен акт и процесуално представителство пред първоинстанционния съд, но в така съставеното пълномощно липсва посочване, че действа в качеството на пълномощник на майка си, а същото е издадено в лично качество и по-конкретно на пострадало лице от трудова злополука , каквото той всъщност няма. Пълномощното, с което е подадена касационната жалба също изхожда от Р. Г. в лично качество, а не като пълномощник на майка си, а и както вече бе посочено по - горе, Р. Б. не го е упълномощавала с права, свързани с подаване на жалби пред съд, респективно с процесуално представителство по съдебни производства. С оглед тези съображения подадената жалба Р. В. Г., послужила за основание за образуване на първоинстанционното производство е процесуално недопустима, тъй като оспорващият е действал в лично качество, а не като пълномощник на майка си. Той не е адресат на обжалвания административен акт, за него не е налице право да го оспори по аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК и респективно и за него не е налице правен интерес от оспорването му, поради което подадената жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане от съда, а делото да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 от АПК. Като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника Национална експертна лекарска комисия следва бъдат присъдени разноски в общ размер на 250 лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в производството пред АС Стара Загора и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение