Решение № 1226 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2009 г.

Решение № 1226 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Джаров - Яков Джаров" против Решение № 800 от 16.06.2009 г. постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 911/08 г. с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт /РА/ № 1300-1022/22.02.08 г. издаден от ТД на НАП - Пазарджик и потвърден с Решение № 322/24.04.08 г. на директор на дирекция "ОУИ". Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение, като от обстоятелствената и част следва, че релевираните касационни основания са посочените в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора, правилно е прието от съда, че стойността върху която следва да се начисли ДДС е цената по която автомобилът е заведен в счетоводството на жалбоподателя, както и, че жалбоподателят не бил доказал, че пазарната цена на превозното средство е пазарната цената на автомобила, изчислена по методите в чл. 20 от ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване на решението. Досежно основателността и съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА с номер, посочен по-горе в частта, в която на ревизирания субект, той и жалбоподател в съдебното производство е определен допълнително ДДС за периода м. 06.2006 г. Определеният допълнително ДДС е резултат на следните фактически констатации на органите по приходите: през м. 06.06 г. ревизираният субект е издал фактура № 1306/22.06.06 г. с предмет на доставката - продажба на автомобил марка "Пежо" модел "Партнер" с данъчна основа на фактурата- 833,33 лв. и ДДС - 166,67 лв. Констатирано е, че този автомобил е придобит като нов от ревизирания субект по силата на лизингов договор сключен на 07.08.01 г. с цена на автомобила 24 248 лв. и платен ДДС върху стойността му 4 849,60 лв. Констатирано е също така, че търговецът е станал собственик на автомобила в резултат на покупката му от лизингодателя една година по- късно, а именно на 29.08.02 г. Органите по приходите са приели наличието на хипотезата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС, която гласи - "Данъчната основа при облагаемите доставки на стоки, за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос." Направен е извод, че автомобилът е продаден на цена по-ниска от придобивната му и върху установената разлика е доначислен ДДС. В жалбата си по административен ред, жалбоподателят е поддържал, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 29, ал. 7 от ЗДДС. Директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив е счел за основателно възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 7 от ЗДДС, но е приел, че жалбоподателят не бил ангажирал доказателства, че продажната цена по фактурата е именно пазарната цена на стоката към този момент. В хода на съдебното обжалване, по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-автотехническа експертиза, която е дала основно и допълнително заключение, които не са оспорени от страните и са приети от съда. В основното заключение е определена средната справедлива пазарна стойност по метода на "Пазарните аналози" на автомобила към м. 06.06 г. възлизаща на 10 779,59 лв. При определянето на тази стойност, вещото лице е взело предвид цена на автомобил - аналог според проучени и приети оферти на вторичния пазар, надценка на дилъра на вторичния пазар и коефициент на корекция за физическо износване. Към този момент е определена и справедливата пазарна стойност на автомобила по "ценови метод" в размер на 9 163,20 лв. За изчисляването на тази стойност, вещото лице е взело предвид справедливата остатъчна стойност на процесния автомобил, която е изчислена, чрез умножение на стойността на автомобила в ново състояние и нормативния коефициент за остатъчната стойност на автомобила в зависимост от годината на производството. Справедливата остатъчна стойност е умножена с корекционен коефициент, отразяващ съотношението евро/лев към деня на оценката, корекционния коефициент, отразяващ пазарната конюнктура и корекционния коефициент, отразяващ резултатите от огледа. С допълнително заключение, вещото лице е дало пазарната стойност на автомобила, сравнявайки конкретни сделки с тази марка със същите параметри, към м. 06.06 г. при нотариус или "София Франс Ауто" АД. За целите на оценката, вещото лице е извършило справка на шест нотариални кантори в гр. Пловдив, от които е получило информация за една единствена сделка с предмет аналогичен на предмета на спорната фактура и в "София Франс Ауто" АД, като резултатите от изследването /продажните цени на автомобилите/ е дал в табличен вид. Средната пазарна стойност по метода на сравнение към м. 06.06 г. е 1 575 лв. Административният съд е приел, че лизинговият договор между жалбоподателя и "София Франс Ауто" ЕАД, сключен на 07.08.2001 г. е договор за финансов лизинг. Първоинстанционният съд съобразявайки разпоредбата на счетоводен стандарт 17 " Лизинг" и счетоводен стандарт 16 "Дълготрайни материални активи" е приел, че цената на придобиване на автомобила е лизинговата цена с изваден от нея размер на ДДС, по която същият счетоводно е заведен при жалбоподателя. Съдът е приел, че по делото не е доказано изключението на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.), както и като неотносима оценката на автомобила, дадена по методите на новата наредба /от 2006 г./, тъй като тази наредба била неприложима за настоящия казус. Решението на административния съд е неправилно в една част. Както правилно е прието от директора на дирекция "ОУИ"- Пловдив, а и от първоинстанционния съд, в конкретния казус е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 7 от ЗДДС, която регламентира, че разпоредбата на ал. 6, т. 1 не се прилага по отношение на доставка на леки автомобили, освен ако при вноса им в страната са били нови. Установено е по делото, а и между страните няма спор, че при вноса на процесния автомобил в България, той е бил нов. На въпроса относно пазарната стойност на процесния автомобил към момента на продажбата му по спорната фактура, съдът неправилно е приел, че тя не е доказана по делото. Релевантно, относимо и годно доказателство в тази насока е основното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, в частта относно дадената стойност на автомобила по метода на "пазарните аналози". Видно от заключението е, че то е резултат на проучвания на приети оферти на вторичния пазар, на автомобили от въпросната марка към месечния период, през който е станала и въпросната продажба, поради което определената по този начин стойност на автомобила от вещото лице, следва да се прецени като обективна и реалистична, съответстваща на конюнктурата на пазара към този момент. Кредитирайки основното заключение следва да се приеме, че пазарната стойност на процесния автомобил е доказана и тя е именно сочената от вещото лице пазарна стойност по метода на "пазарните аналози" - 10 779,59 лв. Според настоящия съдебен състав, допълнителното заключение не отразява обективно пазарната стойност на процесния автомобил към момента на продажбата му с въпросната фактура. Това е така, тъй като за да определи пазарната стойност на автомобила по метода на сравнение на подобни сделки, вещото лице е съобразило най-вече стойността на автомобилите по продажби, извършени от "София Франс Ауто" ЕАД. Изхождайки от цената на процесния автомобил, посочена в договора за покупко-продажба между "София Франс Ауто" ЕАД и жалбоподателя, а именно 1000 лв. и обстоятелството, че този договор е сключен една година след сключването на лизинговия договор между същите страни за същия автомобил, в който се сочи като справедлива цена на лизинговото имущество сумата 13 389,30 евро, и предвид липсата на доводи за станали събития в рамките на тази една година, водещи до драстична промяна в стойността на автомобила, настоящият съдебен състав счита, че продажните цените на автомобилите, съобщени на вещото лице от представител на "София Франс Ауто" ЕАД не биха могли да служат като критерий за обективни цени на автомобилите от посочената марка за посочения период. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че органите по приходите незаконосъобразно и неправилно са завишили данъчната основа на фактурата, удостоверяваща продажбата на автомобила с разликата от 9946,26 лв. /10 779,59-833,33/ и са определили ДДС върху размера над тази разлика. Дължимия ДДС върху 9946,26 лв. е 1989,25 лв. РА над този размер се явява незаконосъобразен, включително и в частта относно начислената лихва за забава върху разликата над този размер до пълния определен с РА. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е преценил неправилно събраните по делото доказателства, в резултата на което е приложил неправилно и материалния закон. Решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА относно определения допълнително ДДС в размер на разликата над 1 989,25 лв. и е начислената лихва върху тази разлика, а вместо това следва да се отмени и РА в посочените части. С оглед изхода на спора следва да се измени решението на първоинстанционния съд и в частта относно присъдените разноски. Предвид изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски /и за двете инстанции/ в размер на 300 лв. а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 304 лв. След компенсация, жалбоподателят дължи на ответника разноски в размер на 4 лева. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата на 4 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен съд