Решение № 4106 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2012 г.

Решение № 4106 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол, против решение № 117 от 8.10.2012 г. по адм. дело № 156 по описа за 2012 г. на Ямболския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 10-16 от 11.05.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 0-28-000-00-00488769 от 13.03.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 4, ал. 4 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Ваня Стойкова Стойкова от гр. София е оспорила касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Ямболския административен съд е решение № 10-16 от 11.05.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 0-28-000-00-00488769 от 13.03.2012 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на самоосигуряващото се лице Ваня Стойкова Стойкова от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 5.02.2012 г. до 17.03.2012 г. по болничен лист № 0264786 от 16.02.2012 г. с диагноза "раждане". Според изложените мотиви жалбоподателката не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като декларацията за започната на 1.11.2010 г. трудова дейност като самонаето лице (собственик на ЕООД "Ексимпо - Трейд") с избран вид на осигуряването за изминалия период е била подадена на 16.02.2012 г. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата е уважена, е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 48а от КСО, която урежда правото на парично обезщетение за бременност и раждане. Съдът неправилно е осъществил инцидентен контрол за съответствие на подзаконовата разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ) с по-високата по степен разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на КСО и е стигнал до извод, че избраният от самоосигуряващите се лица вид на осигуряването следва да се преценява с оглед размерите на внесените осигурителни вноски за изминалото време, а не с оглед изискванията на подзаконовия нормативен акт. Правото по чл. 48а от КСО на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради бременност и раждане възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, при условие, че имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В разглеждания случай няма спор относно факта, че до 5.02.2012 г. - датата на настъпване на осигурителното събитие - ответницата по касация има придобит осигурителен стаж с продължителност повече от 12 месеца като осигурена за общо заболяване и майчинство. Спорът е относно качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода на временна неработоспособност по болничен лист № 0264786 от 16.02.2012 г. за периода от 5.02.2012 г. до 17.03.2012 г. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова дейност като собственици на дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 10 от КСО. Към датата на възникване на осигурителното събитие действащата разпоредба на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧ (редакция - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) е предвиждала видът на осигуряването да се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. С изр. 3 изрично е пояснено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - задължителните осигурени рискове. Така създадената подзаконова нормативна регламентация не влиза в противоречие със законовата норма на чл. 4, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 10 от КСО редът, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, вкл. редът, по който упражняват правото на избор на осигуряването, се определя с наредба. Установеният с наредбата регистрационен режим има за цел да постигне правна сигурност в административните правоотношения между самоосигуряващите си лица и осигурителния орган и финансова отчетност при определяне и плащане на осигурителните задължения. С чл. 5, ал. 4 от КСО е предвидено задължение за самоосигуряващите се лица периодично да представят в Националната агенция за приходите данни и декларации за осигурителния доход и осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. По силата на ал. 6 на чл. 5 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. В изпълнение на законовата делегация е издадена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Редът и начинът за определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход е уреден в чл. 6, ал. 8 от КСО. По делото няма данни относно подаваните от ответницата по касация справки към годишните данъчни декларации по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2010 г. и 2011 г. Подзаконовата процесуална норма на чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧ не влиза в противоречие и с допълнителната норма на § 1, т. 3, изр. 3 от КСО, която съответства на чл. 9, ал. 3, т. 4 от КСО за условията за зачитане на осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица. Те придобиват осигурителни права, вкл. за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО само за времето, за което са внесли дължимите осигурителни вноски. Това означава, че самоосигуряващите се лица придобиват осигурителни права за общо заболяване и майчинство не само с изпълнение на задължението да изберат вида на на осигуряването по нормативно установения ред, но и с внасяне на дължимите осигурителни вноски. За да приложат по-високия по степен нормативен акт при спазване на правилото на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, правораздавателните органи следва да установят пряко и явно противоречие между двата различни по степен актове. В случая такова противоречие не се е налице, поради което съдът е следвало да приложи нормативните изисквания на наредбата. Към 5.02.2012 г. ответницата по касация не е подала декларация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Това е направено едва на 16.02.2012 г. с подаване на декларация, в която е заявила, че упражнява трудова дейност от 1.11.2010 г. и е заявила, "че ще се осигурявам за: всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица". Правото на избор на вида осигуряването не може да бъде упражнено за минало време, а за съответната година може да се упражни до края на месец януари. Поради това самоосигуряващото се лице е подлежало на осигуряване само за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО. Неотносимо към настоящия спор е твърдяното от ответницата по касация обстоятелство за отпуснато от РУСО - Ямбол парично обезщетение за бременност и раждане, считано от 1.05.2012 г. Оспорените административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение поради неизпълнение на материалноправното условие по чл. 48а от КСО, са законосъобразни и като ги е отменил, Ямболският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,