Решение № 11803 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2009 г.

ВАСПетчленен състав12.10.2009 г.докладчик Галина Карагьозова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 6741 от 22.05.2009 г., постановено по адм. дело № 10547/2008 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11803 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Здравко Емилов Краев от гр. София, чрез пълномощника му адв. Явор Хайтов, против решение № 6741 от 22.05.2009 г., постановено по адм. дело № 10547/2008 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отхвърлено оспорването му на разпоредбата на чл. III. 2, б. "в" от раздел Б "Диализна структура" от медицински стандарт "Диализно лечение", утвърден с Наредба № 10 от 26.03.2004 г., на министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр. 31 от 16.04.2004 г. От изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, в която са повторени оплакванията за противоречие на оспорената разпоредба с нормите на ЗЛЗ, може да се извлече оплакване за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отменена оспорената разпоредба или да бъде изменена като препратката в нормата бъде насочена към нормата на чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ. Представени са писмени бележки. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мандаджиева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представено е и писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е правилен и обоснован изводът на съда, че оспорената разпоредба на чл. III. 2, б. "в" от раздел Б "Диализна структура" от медицински стандарт "Диализно лечение", утвърден с Наредба № 10/26.03.2004 г. на МЗ не противоречи на нормативен акт от по-висока степен - на чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ и чл. 68, ал. 2 от ЗЛЗ поради което не са налице основания за нейната отмяна. Двете разпоредби - оспорената и чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ уреждат различни обществени отношения, свързани с управлението на определен вид лечебни структури по смисъла на ЗЛЗ. Първата се отнася за управлението на диализна клиника или отделение, които са звено в лечебно заведение за болнична помощ и определя изискванията, на които следва да отговаря нейният началник, препращайки към разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗЛЗ, където са конкретизирани изискванията към квалификацията на началник на клиника или отделение в лечебно заведение за болнична помощ. Втората се отнася за управлението и изискванията за квалификация на управляващия диализен център - лечебно заведение, съгласно чл. 10 от ЗЛЗ. В случая докато диализният център е самостоятелен специфичен вид лечебно заведение, то клиниката и отделението са структурни звена в друг вид лечебни заведения за болнична помощ. За всяко от тези организационни структури законодателят е предвидил различни изисквания към квалификацията на съответния ръководител. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и соченото отменително основание, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред тричленния състав на ВАС, настоящият касатор е оспорил нормата на чл. III. 2, б. "в" от раздел Б "Диализна структура" от медицински стандарт "Диализно лечение", утвърден с Наредба № 10/26.03.2004 г. на МЗ, твърдейки противоречие с нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗЛЗ, като е поискал препратката в същата да бъде към нормата на чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ. След обстоен анализ на нормите на медицинския стандарт и тези на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и по-специално на чл. 68, ал. 2 и чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ, съдът е приел, че не е налице твърдяното противоречие на оспорената норма от стандарта с тези на нормативния акт от по-висок ранг - ЗЛЗ. Съдът е посочил, че оспорената и противопоставените разпоредби уреждат различен кръг от обществени отношения. Видно от легалното определение на диализно лечение - чл. I от раздел А "Общи положения" на стандарта "Диализно лечение", това е продължително лечение на болни, при които една жизнено важна физиологична система - отделителната, практически не функционира; прилагат се методи на интензивно лечение; диализното лечение е неразделна част от лечебната дейност, осъществявана в рамките на профилната медицинска специалност "нефрология". За осъществяване на така дефинираното диализно лечение, в чл. III от същия раздел са предвидени лечебните заведения, в които то може да се осъществява. Това са - т. 1 лечебни заведения за болнична помощ и т. 2 диализни центрове. Съгласно т. 3 посочените медицински структури, представляват диализна структура по смисъла на стандарта - "диализна структура" е медицинска структура в рамките на лечебно заведение за болнична помощ (диализна клиника или отделение) и диализният център. По отношение медицинските структури в стандарта са въведени конкретните изисквания към тях - обем на дейност и др., в това число и изискванията по отношение броя и квалификацията на персонала. В оспорената разпоредба на т. III. 2, б. "в"от раздел Б "Диализна структура" е разписано изискването за квалификацията на началника на диализна клиника или отделение на заемане на съответната длъжност, като нормата препраща към изискванията на чл. 68, ал. 2 от ЗЛЗ. Съдът е приел, че това изискване не може да бъде относимо към диализния център, тъй като същият е съвсем различно лечебно заведение - в което един или няколко лекари с помощта на други специалисти осъществяват лечение, рехабилитация и наблюдения на болни с хронична бъбречна недостатъчност. Съгласно чл. 57 от ЗЛЗ лечебното заведение за болнична помощ се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности. В чл. 58, ал. 1 е регламентирано, че клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице - лекар, съответно лекар по дентална медицина, в което се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти и/или обучение на специализанти и/или продължителна квалификация. Съгласно чл. 58, ал. 2 в клиниката могат да се откриват отделения, когато това е предвидено в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, а според чл. 59, ал. 1 отделението е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната основна или профилна медицинска специалност, в която се извършва диагностично-лечебна дейност. От цитираните разпоредби съдът е приел, че става ясно, че диализният център е самостоятелно лечебно заведение, а клиниката и отделението са болнични звена по определена медицинска специалност в лечебното заведение за болнична помощ. В съответствие с тази съществена разлика между диализния център и клиниката (отделението в лечебно заведение за болнична помощ, в закона са регламентирани и различни изисквания за ръководителите им. Така, в чл. 28а, ал. 2 са предвидени изискванията за управител на диализния център, а в чл. 68, ал. 2 е предвиденото изискването за началник на клиника. Тъй като в оспорената разпоредба е регламентирано изискването за началник на диализна клиника или отделение, то правилно препращането е към чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ, където се съдържат изискванията за началник на клиника. Налице е препращане към законовата разпоредба, която урежда идентични обществени отношения, свързани с изискванията за квалификация на същата по вид медицинска структура - клиника в лечебно заведение за болнична помощ. Съответно съдът е приел, че правилно по отношение диализния център, който е самостоятелен вид лечебно заведение изискванията, въведени в стандарта са съобразени с нормата на чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ. В медицинския стандарт е дадено общо определение за диализна структура, в което са включени както медицинските структури в рамките на лечебно заведение за болнична помощ - диализна клиника или отделение, така и диализния център, но в последващите разпоредби на стандарта - раздел Б, чл. I, чл. II. 1., чл. II. 4 отделните структури - диализният център, диализното отделение и диализната клиника са разделени като различни нива, предвид обема на лечебната дейност осъществявана в тях. Съответно правилно към квалификацията на персонала в тези различни структура са предвидени различни изисквания. Съдът е извършил съпоставка и с регламентацията в Директива 2005/36 (ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно признаването на професионалните квалификации, като също е отхвърлил възраженията в тази насока. По отношение тези изводи липсват възражения в касационната жалба. Съдът е отхвърлил също така и възражението, че в медицинския стандарт е дадено неточно определение за диализно лечение, тъй като то по своята същност е лечение, което не е само в рамките на специалността нефрология. Съдът е приел, че този въпрос е извън предмета на спора, тъй като противопоставянето на националната програма "Медицински стандарти" на РБългария за 2008-2010 г. е с нормите на ЗЛЗ, като установяването на такова противоречие не е в компетентността на Върховния административен съд. По тези съображение е приел, че оспорването е неоснователно и го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените отменителни основания, които всъщност се основават на същите възражения за противоречие на оспорената норма от процесния медицински стандарт с нормите на ЗЛЗ. Неоснователно е възражението, че изискванията на медицинския стандарт отнасящи се до началника на диализния център за квалификация "нефрология" са незаконосъобразни и противоречащи на чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ. Цитирания текст постановява, че диализен център следва да се управлява от лекар с призната основна медицинска специалност и с най-малко две години трудов стаж в център по хемодиализа или отделение по хемодиализа. Възражението е плод на неправилно тълкуване на нормите на медицинския стандарт. В чл. III. 2 от стандарта, са въведени изискванията към квалификацията на персонала в диализна структура. Употребено е общото понятие диализна структура, в което се включват както диализна клиника или отделение, така и диализен център. Общото изискване е персоналът на диализната структура да има професионална квалификация, практически опит и умение в областна на диализното лечение, разбирано в смисъла, даден в легалното определение на стандарта и ЗЛЗ. В точки "в" и "г" на чл. III. 2 са диференцирани специалните изисквания към ръководителите на отделните видове диализни структури. В т. "в" е посочено, че началник на диализна клиника или отделение може да бъде правоспособен лекар, отговарящ на изискването за специалност по чл. 68, ал. 2 от ЗЛЗ, т. е. хабилитирано лице с призната медицинска специалност по профила на клиниката. Съответно в б. "г" е посочено, че управител (изпълнителен директор) на диализен център може да бъде правоспособен лекар с основна медицинска специалност и стаж в диализна структура не по-малко от две години, което изискване е идентично с това по чл. 28а, ал. 2 от ЗЛЗ. Не е налице съотношение на нормите на чл. 68 и чл. 28а от ЗЛЗ като на обща към специална норма, за да се твърди противоречие с общата, и да се изисква съответствие на чл. III. 2, б "в" от стандарта със специалната разпоредба на чл. 28а от ЗЛЗ. Нормите на закона уреждат различни изисквания, тъй като са относими към ръководителите на различни структури. Клиниките (отделенията са структури на лечебните заведения за болнична помощ и по характер са болнични звена по смисъла на чл. 58 и чл. 59 от ЗЛЗ, в които текстове също са посочени сродни изискванията на тези в чл. 68 от ЗЛЗ по отношение квалификацията на ръководителите им. Правилно в стандарта в б. "в", която е относима именно към ръководителите на клиники препращането е към чл. 68 от ЗЛЗ, въвеждащ общите изисквания за ръководител на клиника. От друга страна диализните центрове са самостоятелни лечебни заведения по смисъла на чл. 10 от ЗЛЗ и по отношение изискванията в б. "г", в съответствие със ЗЛЗ, препратката е към изискванията на чл. 28а, ал. 2, като в случая не е използвана законодателната техника на препратката, но текстът на чл. 28а, ал. 2 е възпроизведен почти дословно в цитирания текст на стандарта. Законодателят е предвидил в закона различни изисквания към квалификацията на съответния ръководител на различните медицински структури, като критиките към неговите текстове са извън предмета на спора. Правилно тричленният състав е посочил, че извън този предмет са и възражението относно дефинирането на специалностите нефрология и диализно лечение и определянето на последното като част от специалността нефрология. Оспореното решение е обосновано, като съдът правилно е тълкувал и съпоставил нормите на ЗЛЗ и тези на оспорения стандарт и в частност на разпоредбата на чл. III. 2, б. "в" от раздел Б "Диализна структура" от медицински стандарт "Диализно лечение", утвърден с Наредба № 10 от 26.03.2004 г. Не е налице соченото отменително основание - неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,

Цитирани разпоредби

1