Решение № 10312 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 598/2016 г.

ВАСIV отделение05.10.2016 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 6703 от 3.11.2015 г. по адм. д. № 922/2015 г. на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА "С. П." ООД, ЕИК ********* да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски в размер на 300 (триста) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 10312 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 598/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. П., в качеството му на законен представител на "С. П." ООД, гр. С. против решение № 6703 от 3.11.2015 г. по адм. д. № 922/2015 г. на Административен съд С.-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против уведомителното писмо, издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в обжалваната му част. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Навеждат се доводи, че при постановяването му съдът е допуснал нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, съдът неправилно е възприел за мотивирано издаденото уведомително писмо, като сочи противоречие между колона 4 от Таблицата на стр. 4 от него с основанието, посочено от съда - чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60 ЕО - за земеделски земи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013, наричана само "Наредба № 3". На следващо място се твърди, че решението е издадено в противоречие с материалния закон - § 1, т. 3а ДР на Наредба № 3. Според изложеното в касационната жалба никъде в наредбата не се сочел начинът на трайно ползване на заявената за подпомагане земя, което съдът в решението си е направил. На последно място се твърди, че решението било неясно и вътрешно противоречиво, а освен това теренните проверки, които били извършвани на физическите блокове, върху които са били разположени заявените парцели за подпомагане, са незаконосъобразни, според решение № 7501 от 22.06.2015 г. постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 4327/2015 г., с което се отменя чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. По изложените съображения и в представените от адвокат Йончева - пълномощник на касатора - писмени бележки се моли съда, да отмени решението и уведомителното писмо в обжалваната му част. В писмените бележки се съдържа искане за присъждане на направените разноски. От изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител, е постъпило писмено становище на подадената касационна жалба, в което се посочва, че тя е неоснователна, а съдебното решение - правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е съобразено с материалния закон, като се позовава на § 1, т. 3а ДР на Наредба № 3, както и на чл. 1, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища, наричана само "Наредба № 5", в сила от 19.03.2014 г. и отменена, обн. в ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г. Прокурорът посочва, че от заключението на съдебно-техническата експертиза е било установено, че част от парцелите заявени за подпомагане - 1,46 ха попадат в горска територия и 0,10 ха попадат в храсти и затревени територии, или общо недопустимата за подпомагане площ е била в размер на 1,56 ха. Заключението не е било оспорено от страните. Освен това прокурорът счита, че уведомителното писмо е било мотивирано, защото словесната част към таблиците и те представляват едно цяло, което съдържа фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от "С. П." ООД срещу уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4709 от 27.11.2014 г., на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60 ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. Съдът е счел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. Отхвърлил я е като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е заявило за подпомагане две БЗС-та в защитена зона по Натура 2000 с обща площ в размер на 21,23 ха, за които се е следвало сума за подпомагане в размер на 6165,96 лв. След извършена административна проверка на заявените за подпомагане парцели е било установено, че БЗС № 15309-162-2 и БЗС № 15309-163-2 излизат извън площите, допустими за подпомагане, която констатация е направена на лист 45 от делото. На заявените площи за подпомагане е била извършена и административна проверка по реда на чл. 37 ЗПЗП. При нея е било установено, че част от заявената площ за подпомагане не подлежи на подпомагане и се явява наддекларирана в размер на 1,56 ха. Установената площ с еднакво ниво на подпомагане е определена в размер на 19,67 ха, санкционираната площ е в размер на 3,12 ха, представляваща 7,93% защото попада в рамките между 3% до 20% според чл. 16 от Регламент 65/2011 г. При това положение оторизираната сума е в размер на 4806,72 лв. Разликата между поисканата сума и оторизираната е в размер на 1359,24 лв. Уведомителното писмо е било обжалвано за този размер сума, за която е отказано финансово подпомагане. Съдът е допуснал изслушване на първоначално и допълнително заключение на вещо лице. Двете заключения са били приети от страните без оспорване. От заключението на вещото лице съдът е установил, че дружеството, което е регистрирано като земеделски стопанин, е заявило по марка 213 два парцела, които са се намирали в землището на гр. Г. и са попадали в защитена зона BG 0002005 - П. От БЗС № 15309-162-2-1, заявен като естествена ливада 0,66 ха попада в горска територия (ГТ), а за БЗС № 15309-163-2-1, заявен като пасище - 0,90 ха са били недопустими за подпомагане. От тях 0,80 ха са попадали в ГТ, а 0,10 ха са попадали във физически блок с начин на трайно ползване Храсти и затревена територия (ХЗТ). Вещото лице в заключението си е потвърдило фактическото установяване, отразено в уведомителното писмо. При това фактическо установяване съдът е приел, че уведомителното писмо е било валидно, издадено от компетентен орган при спазване на изискването за форма, в съответствие с материалния закон, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не е подлежало на отмяна на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Поради това съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от уведомителното писмо. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е възприел като основание за незаплащане на част от поисканото подпомагане с само нормата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 3, според която кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, което правно основание съпоставя с таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо, колона 4. В таблицата на стр. 2, колона 6 е посочена установената площ, след извършване на административни проверки. В писмената част за същата колона са изброени причините, поради което е отказано подпомагане. На стр. 5 е посочена и причината за отказ от подпомагане - чл. 12, т. 1 от Наредба № 3. В таблицата на стр. 4 в колона 4 е посочена установената площ, като е посочено какво включва тази установена площ. Няма разлика между двете установявания, каквато не се установява и от приетата експертиза. Неоснователно е и оплакването, че съдебното решение противоречи на материалния закон. Това твърдение е аргументирано с неточното цитиране от съда на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3. Поддържа се, че в тази наредба няма посочени кодове и начин на трайно ползване на земеделската земя. Твърдението е неоснователно и се опровергава от разпоредбата на § 1, т. 3а. Според тази норма "допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по СЕПП физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000. Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Следователно за заявените пасища за подпомагане по мярка 213, Натура 2000 не се прилага, а се взема предвид допустимостта на физическия блок, като подпомагането е свързано с начина на трайно ползване на земеделските парцели, което съвпада с това на физическия блок. За да е допустима площта за подпомагане по мярка 213 за постоянното пасище е необходимо тази площ да попада във физически блок с начин на трайно ползване за съответното пасище. Така с писмо изх. № 13-1791 от 2.03.2012 г. на заместник-министъра на земеделието и храните са приети за допустими два основно начина на трайно ползване - "Пасища, мери и ливади" /ПМЛ/ и "Смесено земеползване" /СЗ/. В случая значение имат и критериите за класифициране на земеделската земя, като постоянно пасище, така както са посочени в чл. 5 от Наредба № 5, отменена, но действала към момента на издаване на уведомителното писмо. Според тази норма, като постоянно пасище се класифицира използвана земеделска площ, която се ползва постоянно за 5 или повече години за отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване. Тези критерии са приложими на основание чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5, който разписва, че критериите и условията за допустимост се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по изброени схеми и мерки за плащане на площ, сред които и тази по т. 5 - мярката за подпомагане по Наредба № 3 за условията и реда за прилагане на мярка 213. В случая е установено, че част от двата парцела, заявени за подпомагане, попадат във физически блок, част от който е извън допустимите за подпомагане площи, защото тези части попадат в ГТ и ХЗТ. За това установяване са били извършени две специализирани теренни проверки, протоколите от които са приложени към заключението на експерта. А както се посочи, заключението е прието от страните без оспорване. Неоснователно е и твърдението, че понятието "теренни проверки", което се съдържа в чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (наричана само "Наредба 105") е отменено с решение на Върховния административен съд, поради което извършените специализирани теренни проверки са незаконосъобразни. Вярно е, че посочените норми от Наредба № 105 са отменени, но отмяната им е обнародвана в ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г. Отмяната действа занапред, поради което към момента на извършването на специализираните теренни проверки, и двете през 2013 г., нормите са съществували, били са част от действащото право и са били приложими. В този ред на мисли следва да се посочи, че с изменението и допълнението на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. е създадена нова ал. 4 на чл. 33, в която на законно нива е закрепено извършването на специализирани теренни проверки. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение за което не се установяват допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на адвокат пълномощника на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи по аргумент от чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. "С. П." ООД ще следва да заплати на ДФЗ възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

6