Решение № 992 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2015 г.

Решение № 992 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Георгиев Чалъков от гр. Ямбол, против Решение № 1/08.01.2015 г., постановено по адм. дело № 165/2014 г., по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу АУЗД № 00001751/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите към Община Ямбол, с който са установени задължения по декларация вх. № 1234/13.03.2008 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Директор на Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община Ямбол, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в жалбата, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Ангел Георгиев Чалъков срещу АУЗД № 00001751/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите към Община Ямбол, с който са установени задължения по декларация вх. № 1234/13.03.2008 г. за данък върху превозните средства, заедно с начислените лихви за просрочие за периода 01.01.2008 г. до 19.03.2011 г., възлизащи общо на стойност 435.12 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят има качеството на задължено лице по ЗМДТ, предвид факта, че е декларирал собственост на МПС, за което са установени местни задължения. Съобразно датата на издаване на акта не е изтекла предвидената погасителна давност за нито едно от задълженията за периода 2008 - 2011 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък срок. Съдът е изложил съображения, че непосочването на правното основание, при наличие на изложени фактически основания не представлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на оспорения акт. Решението е правилно. Административен съд Ямбол е отговорил подробно на всички възражения, като се е съобразил с доказателствата по делото. Неоснователно е възражението за неправилно определяне на задължения за данък МПС върху процесното превозно средство. Както административния орган, така и съдът в своите мотиви правилно са определили вида на превозното средство, съобразно техническите му характеристики. Съдът правилно е констатирал, че въпреки непосочването на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Ямбол и чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ, изчисленията на задълженията като краен резултат съответстват на предписаното от закона и наредбата. Съобразно датата на издаване на АУЗД № 00001751/30.07.2013 г., не е изтекла 5 - годишната погасителна давност за нито едно от задълженията за периода 2008 - 2011 г. Актът обхваща период от 01.01.2008 г. до 19.03.2011 г., за който данъкът върху превозните средства е дължим. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Ямбол съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение