Решение № 167 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 222/2009 г.

Решение № 167 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 222/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. С. от г. В. срещу въззивното решение от 11.11.08 г. по т. д. № 829/07 г. на ОС-г. В.

Касаторът Т. Г. С. от г. В. обжалва решението, в частта му с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 200 лв. до 8000 лв.

Касаторът Т. Г. С. поддържа в касационната жалба, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с чл. 30, ал. 7 ЗТ. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай са налице отменителните основания по чл. 281 т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба К. М., действаща като [фирма]-г. В. поддържа, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на туроператора за обезщетение за морални вреди. С определение № 450/23.07.09 г. по т. д. № 222/09 г. на ВКС-ТК втората касационна жалба-тази на К. М., действаща като [фирма]-г. В. не е допусната до касационно обжалване.

Касационната жалба на Т. Г. С. от г. В. е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ПЗР ГПК. Тя е допусната до касационно обжалване с цит. определение № 450/23.07.09 г. по т. д. № 222/09 г. на ВКС-ТК, постановено на основание чл. 288 ГПК.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 ГПК приема следното:

Материалноправните въпроси от значение за правилността на решението се свеждат до това възникнало ли е за ищеца в конкретния случай право на обезщетение и какви са неговите предели, а именно дължи ли се от туроператора обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на задължения по договора между страните от 7.09.05 г. за туристическа услуга.

Съгласно приложимото национално право - чл. 30, ал. 7 от Закона за туризма /ЗТ/ (И. ДВ, бр. 39 от 2004 г., предишна ал. 6, бр. 42 от 2007 г.) туроператорът пряко или чрез туристическия агент предоставя на потребителя оригинал на застрахователната полица по застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста" преди началото на пътуването.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че оригинал на застрахователната полица № [ЕГН], обективираща договор за групова застраховка "помощ при пътуване", сключена между [фирма] и [фирма], включваща и медицинските разходи при болест и злополука на туриста не е бил предоставен преди началото на пътуването на пострадалите от инцидента Т. Г. С. - ищец по делото и свидетеля Г. Й. Д., обстоятелство което сочи на неизпълнение на конкретно договорно задължение на туроператора [фирма]-организатор по смисъла на чл. 2, т. 2 от Директива № 90/314/Е. от 13.06.1990 г. Това задължение освен законово е и договорно, тъй като произтича пряко от императивната разпоредба на чл. 30, ал. 7 ЗТ - арг. от чл. 26, ал. 1 предл. I-во ЗЗД.

Според постоянната практика на Върховния съд /ВС/ и на Върховния касационен съд/ВКС/границите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорни задължения съгласно чл. 82 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ включва обезщетение само за имуществени вреди, което обхваща претърпяната загуба и пропусната печалба, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Неимуществените/моралните/ вреди не са включени в границите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорни задължения според действащото национално право. Те са включени единствено в границите на гражданската деликатна отговорност /чл. 45 - чл. 54 ЗЗД/, каквато не е налице в разглеждания случай, тъй като договорната отговорност изключва правната възможност да се реализира деликатна отговорност.

Отговорността на туроператора е предмет на правно регулиране и на общностното право, обективирано в Директива № 90/314/Е. от 13.06.1990 г., обстоятелство което наложи настоящия състав да отправи до Съда на европейските общности на основание чл. 628 ГПК и чл. 629, ал. 3 ГПК преюдициално запитване за произнасяне по следните въпроси:

1. Приложими ли са разпоредбите на Директива № 90/314/Е. от 13.06.1990 г. за конкретния случай, предмет на т. д. № 222/2009 г. на ВКС, Търговска колегия /ТК/.

1. Следва ли да носи отговорност за неимуществени/морални/ вреди туроператора - [фирма]-организатор по смисъла на чл. 2, т. 2 от Директива № 90/314/Е. от 13.06.1990 г. за неизпълнение на задължение по договора от 7.09.05 г. за организирано пътуване с маршрут г. В. - г. И. - г. В. за периода 22.09.05 г. до 26.09.05 г., който е "туристически пакет" по смисъла на чл. 2 от Директива № 90/314/Е. от 13.06.1990 г.

С определение от 11.05.11 г. по дело С-32/10 С. - Л. прие, че той съгласно своята постоянна практика е компетентен да тълкува разпоредбите на Директивите на Е. само относно тяхното прилагане в държавата-членка, от момента на нейното присъединяване в Европейския съюз, в който смисъл са Решение от 10.01.06 г. по дело Yonos С-302/04, R., Решение от 14.06.07 г. по дело Telefonika 02, Сzech R., C-64/06 и др.

В конкретния случай спорното правоотношение между страните по делото е породено от договор, сключен на 7.09.05 г. за организирано туристическо пътуване. Претърпените от ищеца морални вреди са пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение на задължение по този договор, обстоятелство което изключва ангажиране на гражданска отговорност за морални вреди от другата страна по договора [фирма].

Като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

На ответника по касационната жалба [фирма] не следва да се присъждат разноски за тази инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Водим от горното на основание чл. 293, ал. 1 ГПК ВКС-ТК