Решение № 6801 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2011 г.

Решение № 6801 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба, подадена от Лиляна Евлогиева Величкова, от гр. София, чрез процесуалния й представител адвокат Албена Добрева, против решение № 2684/3.06.2011 г. по адм. дело № 1480/2011 г. на Административен съд - София град, II отделение, 22 - ри състав. В допълнителна молба от 4.07.2011 г. са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Аксиния Каменова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по просрочена жалба, подадена от Лиляна Евлогиева Величкова срещу отказ № РД-54-435/5.10.2000 г. на кмета на Столична община, поради което е разгледано само в частта по искането за прогласяване на нищожността на административния акт /в този смисъл е и влязло в сила определение № 1197/23.03.2011 г. постановено по адм. дело № 1480/2011 г. на АССГ/. С обжалваното съдебно решение № 2684/2011 г. е отхвърлена жалбата на Лиляна Евлогиева Величкова, по която се претендира прогласяване на нищожността на отказ № РД-54-435/5.10.2000 г. на кмета на Столична община, издаден във връзка с искания за отмяна на отчуждаването на недвижим имот пл. № 126 от кв. 29, м. "Горни Богров", предявени от лица в кръга на наследниците на Евлоги Бонев Пешов, в т. ч. и жалбоподателката в първоинстанционното производство. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и при постановяването му не са допуснати други тежки нарушения, обуславящи извод за неговата нищожност. Оспореният пред Административен съд - София град отказ е постановен по мотиви, че не са налице условията по чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., отчуждената сграда е съборена, а мероприятието за което е отчужден имота - реализирано, както и че не е налице градоустройствена възможност за възстановяване на собствеността върху имота, като са съобразени данните от предложение на комисията, назначена със заповед № РД-09-1139/16.12.1999 г. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Жалбоподателят в първоинстанционното производство е поискал да бъде прогласен за нищожен отказ № РД-54-435/5.10.2000 г. на кмета на Столична община, след изтичане на законоустановения срок за оспорването му по съдебен ред. Отказът е издаден от компетентен орган, като нито в подадената жалба са изтъкнати, нито при осъществената от съда проверка са констатирани съществени нарушения при постановяването му, които да обуславят извод за неговата нищожност. Предвид установеното от фактическа и правна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че искането за прогласяване на нищожността на оспорения административен акт е неоснователно, а оттам и че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Произнасянето на кмета на общината е предоставено от искане за отмяна на отчуждаването при условията на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗДС, а отказът - издаден именно от сезирания и компетентен да се произнесе според чл. 4 от с. з., административен орган, в изискуемата от закона форма. Наред с горното и във връзка с наведените от касатора оплаквания, следва да се отбележи, че твърденията за материална незаконосъобразност на процесния административен акт са ирелевантни за дължимата от първата инстанция преценка по искането за прогласяване на неговата нищожност, предвид подаването на жалбата след изтичане на преклузивния срок за оспорването му. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на съда следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна, предявено чрез представляващия я в настоящото производство юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., която сума Лиляна Величкова следва да бъде осъдена да заплати на Столична община на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,