Решение № 564 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2012 г.

Решение № 564 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Тонка Иванова, като пълномощник на съпруга си Мирослав Иванов, гр. Пловдив, подадена от адв. Стойчев срещу решение № 1243 от 29.05.2012 г. по адм. дело № 1882/2010 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът Областен управител на област Пловдив, в писмено възражение, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Пловдив досежно имот с идентификатор 56784.511.829.За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като имотът е отразен в картата и записан в регистъра на представилата доказателства за собственост заинтересована страна Областна управа - Пловдив, съгласно данните по чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В съответствие със заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, е извода за правилно заснемане границите на имота, които са материализирани на място и заснети в този си непроменен вид и в предходния кадастър от 2000 г. /стар ПИ 829/. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорения по съдебен ред административен акт - заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, т. е. за одобряване на първоначална кадастрална карта, в което производство приоритет имат материализираните на място граници пред нанасянията в действащите планове. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тази процедура е спазена, като имота е нанесен по горните данни и е вписан в регистъра на представилия документ за собственост субект. Не е установено и застъпване на права, което да сочи на наличен спор за собственост. Безспорно е установено и заснемането на имота точно по съществуващите, материализирани на място граници - ограда, които не са променяни, считано от заснемането от 2000 г. Възраженията на жалбоподателя са насочени срещу пречките за реализиране уличната регулация по ПУП, което е ирелевантно по отношение законосъобразността на приетата по чл. 49 ЗКИР кадастрална карта, тъй като последната заснема актуалното състояние на имота, но не "отменя" действащия ПУП. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение