Решение № 1404 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2007 г.

Решение № 1404 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Д. Х. Е. от гр. Г., против въззивното решение № 218 от 8 юни 2007 г., постановено по в. гр. д. № 22 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2006 г. с което са определени квотите, при които да се извърши делба на земеделски имот, допуснат до делба с решение № 119 от 19 април 2004 г., постановено по гр. д. № 451 по описа на окръжния съд в гр. Д. за 2003 г. и е отхвърлен искът за делба по отношение на С. Й. С. С. се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът изтъква, че Й. Д. Г. не е била съпруга на общия наследодател, но съдът не е отразил това в диспозитива на решението; тя не е внасяла в ТКЗС 48 декара земи, а 46 декара земя са владяни от майката на касатора и сестра й Е. С., поради което тази част трябва да се дели на три; Г. И. не е имала право да води дело срещу касатора, поради което му дължи сторените ненужно 1000 лева разходи; квотите на съделителите не са разпределени правилно. Допълнително в писмени бележки касаторът сочи, че иска разделяне на съсобственото имущество на четири равни дяла. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че липсват данни за сключен брак между Д, поради което както Й., така и синът й С., не са наследници на Д. Ц.; при смъртта си наследодателят е оставил четири законни наследника, които имат равни права; неоснователно се твърдяло от касатора, че в коленете на С. и Е. следва да се определи по-голям дял, защото това възражение било свързано със спор за материално право към минал момент, който не може да се разглежда в делбеното производство; съдът е разпределил квотите в колената на наследниците. Решението е постановено след отмяна на предходно решение на касационния съд от петчленен състав на гражданската колегия на ВКС по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.). Решеното е отменено в частта относно квотите, при които е допусната делбата и по отношение на съделителя С. Съдът е сезиран с иск за делба на наследствен земеделски имот. Имотът е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. Ц., починал през 1951 г. Между Д. Ц. и Й. Д. Г. не е установено да е сключван брак. Наследници на Д. са дъщерите му Г., М., Е. и С. Касаторът е наследник на С., починала през 1995 г., заедно със сестра си Р. Е. Наследници на Е. Д. са К. и Д. К., а на М. Д. - П. П., П. Я. и Й. П. Атакуваното решение е правилно. Въззивният съд в решението си правилно е приел, че липсват доказателства Й. Д. Г. да е била съпруга на общия наследодател, поради което и синът й С. С. е изключен като участник в съсобствеността. Макар и да е вярно, че съдът не е отразил липсата на брак между Д. в диспозитива на решението, делбата е допусната само между наследниците на Д. Ц. - дъщерята Г. и наследниците на останалите три покойни нейни сестри. Неотразяването на липсата на брак не влияе на правата на съделителите в този процес, така както са отразени в диспозитива на решението. Невярно е още, че квотите на съделителите не са разпределени правилно. При определяне на размера на съсобствения дял на всеки от съделителите съдът е взел предвид полагащата му се част по силата на наследяването. Освен това съдът е постъпил точно така, както иска съделителят - разпределил е съсобственият имот на четири равни дяла, съответно разпределени вътре в тях на наследниците на покойните сестри. Основателно въззивният съд е посочил, че спорове за материално право не могат да бъдат разглеждани в делбения процес. Тези спорове касаят собствеността към момента на внасянето на земите в ТКСЗ и следва да бъдат разгледани в отделно производство. Ето защо и не може да се разгледа твърдението на касатора, че майка му сестра й Е. са владели 46 декара, поради което тази част е следвало да се дели на три. Дали Г. И. е имала право да води дело срещу касатора, както и дължимостта на сторените от него разноски по това дело, е неотносимо към разглеждания спор. Съдът може да се произнася по доводи на страните само във връзка с конкретния правен спор, който в случая е иск за делба на възстановен съсобствен земеделски имот. Спорове и твърдения по повод други дела и други правоотношения дори между страните по разглежданото дело, не могат да станат предмет на разискване в рамките на настоящото производство. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение