Решение № 10689 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2010 г.

Решение № 10689 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Георги Стоянов - пълномощник на Недялко Йотков Недялков, Станка Йотова Симова и Стана Неделчева Иванова, всичките от гр. София, срещу решение № 672 от 8.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1171 по описа за 2008 г. на Административен съд-Плевен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите в настоящото производство срещу мълчаливия отказ на Общинска служба по земеделие (ОСЗ)-Червен бряг да им връчи решение № 10-Б от 29.08.2002 г. на Поземлена комисия - Червен бряг. В касационната жалба се съдържат оплаквания за допуснати нарушения съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени мълчаливия отказ за връчване на решението, а ОСЗ-Червен бряг се задължи да го връчи. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. От ответната по касационната жалба страна е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище, че не е налице мълчалив отказ на общинската служба да връчи посочените решения. Заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че от данните по делото е видно, че решенията на ОСЗ-Червен бряг не са връчени на всички заинтересовани страни по реда на ГПК, а само на един от наследниците. Счита, че се касае за отказ от извършване на фактическо действие, което административния орган е длъжен да извърши по силата на законово задължение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Плевен е бил сезиран с жалба, подадена от касаторите в настоящото производство, срещу мълчаливия отказ на ОСЗ-Червен бряг да им връчи решение № 10-Б от 29.08.2002 г. Решението е постановено от бившата поземлена комисия и с него наследниците на Неделчо Хинков Неделчев са обезщетени за 12. 200 дка земеделска земя на стойност 6503 лв. с 6503 броя поименни компенсационни бонове. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за безспорно установено, че след направено искане до ОСЗ-Червен бряг за връчване на решението, то не е било връчено. На следващо място съдът е приел, че заявителят по преписка № 504 от 1992 г. е Йото Неделчев Хинков, който е починал на 1.09.2001 г. Един от наследниците на общия наследодател Неделчо Хинков Неделчев - Георги Хинков Хинков - е заявил пред ОСЗ-Червен бряг факта на смъртта на заявителя, което е станало с молба от 3.09.2002 г., като се е подписал и под решението, връчването на което е отказано на наследниците на Йото Неделчев Хинков, който е бил наследник на общия наследодател-Неделчо Хинков Неделчев. При така възприетите факти съдът е направил изводи от правна страна, че се касае за мълчалив отказ на административния орган да извърши фактическо действие, което е бил длъжен да извърши по силата на закон. На следващо място е приел, че страни по административното правоотношение по земеделската реституция са съответната ОСЗ и заявителят за възстановяване на собствеността. В производството по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма заинтересовани страни, което е отклонение от типичното развитие на производството по реда на ЗАП (отм.) и АПК, като е изложил аргументи в подкрепа на извода си в чл. 14 ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че процесното решение е връчено на един от наследниците на общия наследодател. Като необжалвано поради което е влязло в законна сила. Направил е правен извод, че отказа да се извърши фактическото действие е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Както правилно е приел и съдът административното правоотношение по земеделската реституция се развива между ОСЗ и заявителя на земеделските земи, който в повечето случаи е един от наследниците на общия наследодател. Подаденото заявление от един наследник, ползва и останалите - чл. 14 ППЗСПЗЗ. Поради това, когато се възстановява правото на собственост на бившия собственик, решението на ОСЗ ползва всички наследници. То се издава и на името на бившия собственик на земята. За ОСЗ не съществува задължение да издирва адресите на останалите наследници на общия наследодател и да им съобщава постановените от нея решения, които по правната си същност са индивидуални административни актове. Върху наследниците на общия наследодател тежи и задължението да уведомят ОСЗ за смъртта на заявителя, за да може на някой друг от тях да се връчват решенията. В това административно правоотношение няма трети страни или заинтересовани. За тях е предвидена възможността да защитят правата си по предвидения ред в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по постановени решения по адм. д. № 12620/2008 г., адм. д. № 14385/2008 г. и адм. д. № 9430/2009 г. Приложените решения към касационната жалба, за които се твърди, че сочат на различен резултат, постановен от този в обжалваното решение, предмет на настоящата касационна проверка, се отнасят до хипотезата, когато решението на ОСЗ не е връчено на никой от наследниците. И този факт е приет за безспорен. Конкретният казус не е такъв. От данните по делото безспорно е установено, че решението на ОСЗ е връчено на един от другите наследници на общия наследодател Неделко Хинков Неделчев - Георги Хинков Хинков, подал молба до ОСЗ на 3.09.2002 г. Решението на съда е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането от касаторите за присъждане на направените разноски ще следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение