Решение № 2566 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2012 г.

Решение № 2566 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Драгомиров Иванов от гр. София, против решение № 580 от 7.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3938 от 2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган при 03 РУП на СДВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 994/27.04.2011 г. на полицейски орган при 03 РУП на СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Александър Драгомиров Иванов е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като по делото се установило, че след надлежно предупреждение касаторът съзнателно е попречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, като в същата не са посочени фактически основания за издаването й. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест. По несъмнен начин по делото е установено, че тези хипотези не са били налице спрямо Александър Иванов. Правилно съдът е приел, че фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат в докладна записка на издателя на административния акт, но същите сочат на друго правно основание за постановяване на заповедта, а именно чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на акта с оглед фактическите и правни основания за издаването му, но същият не може да замени посоченото от административния орган правно основание за издаването му. Следователно е налице противоречие на фактическото и правно основание за издаване на заповедта, което води до нейната незаконосъобразност. В случая не е установено и спрямо жалбоподателя да е налице правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С факта на подаване на жалбата срещу заповедта за задържане Иванов е оспорил и наличието на фактическо и правно основание за издаването й. Освен от приложената докладна записка по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват фактическото основание за постановяване на акта. Посочените обстоятелства не могат да бъдат установени и с показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същият е издател на обжалвания административен акт и като такъв по силата на чл. 153, ал. 1 от АПК е страна по делото, поради което не може да бъде разпитан в качеството му на свидетел. Неговите показания имат характер на твърдения, които подлежат на доказване по предвидения за това в закона ред. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при липса на материалноправните предпоставки на посоченото в заповедта правно основание за издаването й - чл. 63, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Приложените към административната преписка материали сочат на извод за приложимост на чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР, но това основание не е посочено в оспорената заповед и не е обосновано, нито фактически, нито правно. Ето защо изводът на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма е незаконосъобразен и необоснован. Нарушението на предписаната от закона форма при издаване на заповедта води и до невъзможност жалбоподателя да реализира правото си на защита, както и до невъзможност съдът да провери съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби на закона. Следователно административния акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Неправилно съдът е обсъждал наличието на хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 2 за издаване на заповедта за задържане, тъй като в същата не са посочени правно и фактическо основание за наличие на тази хипотеза. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди СДВР да заплати на Александър Драгомиров Иванов направените по делото разноски в размер на 1005 лв., от които 5 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв., изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,