Решение № 9959 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2017 г.
ВАСIII отделение26.07.2017 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 20.01.2017 г., по адм. дело № 11328/2016 г. на Административния съд С. град, първо адм. отделение, 37 състав в обжалваната му част, а именно в частта, в която по жалба на С. И., лично и като представител на малолетните й деца П. А. и С. В. е отменено решение № 7443 от 30.08.2016 г. на председателя на ДАБ, в частта, в която на жалбоподателите е отказан бежански статут и преписката в посочената част е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне. . Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9959 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против Решение № 436 от 20.01.2017 г., по адм. дело № 11328/2016 г. на Административен съд С. град (АССГ), първо адм. отделение, 37 състав в частта, в която по жалба на С. И., лично и като представител на малолетните й деца П. А. и С. В. е отменено решение № 7443 от 30.08.2016 г. на председателя на ДАБ, в частта, в която на жалбоподателите е отказан бежански статут и преписката в посочената част е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне. Касаторът релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответната страна - С. И. лично и като законен представител на малолетните П. А. и С. В., граждани на Украйна, редовно призована, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението на административния съд, съдът, в производство по чл. 145 - 178 от АПК, вр. чл 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил по жалба на С. И., лично и като представител на малолетните й деца П. А. и С. В., граждани на Украйна, Решение № 7443/30.08.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта относно отказа за предоставяне на бежански статут и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. По отношение на чл. 9 от ЗУБ, съдът е заключил, че административният орган законосъобразно е достигнал до извода за липса на предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут. За да постанови решението си в обжалваната част, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ, в частта, в която е отказано предоставянето на бежански статут на жалбоподателката и малолетните й деца е неправилно, като постановено при нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е намерил в неизясняването на факти и обстоятелства от значение за спора, а именно твърденията на жалбоподателката за заплахи за семейството й, основаващи се на произхода на съпруга й, както и фактите във връзка с твърденията й, че са били политически преследвани във връзка с отказа на съпруга й да отиде в казармата и приеме повиквателна за армията. Съдът е приел, че с решението на ДАБ, в частта, в която се отказва предоставянето на беженски стутат е нарушен и материалния закон - чл. 8, ал. 1, вр. с ал. 2 и ал. 3, т. 3 ЗУБ, тъй като от историята, разказана от жалбоподателката се установявало, че семейството й е било преследвано от недържавни субекти във връзка с българския произход на съпруга й, а институциите по чл. 8, ал. 1 и 2 ЗУБ не са им оказали съдействие и закрила. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част като правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него. Както административният орган, така и административният съд, не са спазили изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - неизпълнение на изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство, образувано по молбата за предоставяне на закрила на жалбоподателите, двама от които са малолетни деца, административният орган е уведомил съответната дирекция "Социално подпомагане" и от там е изпратен социален работник, или е представен доклад от съответната дирекция. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е нарушена императивна разпоредба, което е достатъчно да се отмени оспорения акт, без да се разглежда спора по същество и преписката се върне на органа за ново произнасяне след изпълнение на задълженията за него, произтичащи от разпоредбите в Закона за закрила на детето. В конкретния случай, поради липса на жалба от страна на физическите лица срещу решението на съда, в частта, в която се отхвърля жалбата им срещу отказа за предоставянето им на хуманитарен стутат, то решението на ДАБ в тази част е влязло в сила, поради което изпратената преписката следва да се разгледа отново единствено в частта, в която се претендира бежански статут при спазване на изискванията на Закона за закрила на детето по отношение на непълнолетните молители. По тези съображения, без да преценява спора по същество, касационната инстанция преценява като правилно като краен резултат, решението на административния съд в обжалваната му част, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд