Решение № 15723 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12796/2016 г.

Решение № 15723 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12796/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П. против решение № 418/04.10.2016 г., постановено по адм. д. 691/2016 г. по описа на Административен съд - П. (АС - П.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в касационната жалба и писмена молба. Не претендира разноски. О. И. Д. Христанова, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 418/04.10.2016 г., постановено по адм. д. 691/2016 г. по описа на АС - П. отменено решение № 17/25.07.2016 г. на кмета на О. П., с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление № РД-44-230-1/22.04.2016 г. от И. Х. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че кметът на О. П. е задължен субект по чл. 3 ат Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а отказът е незаконосъобразен, защото поисканата информация е обществена и не са изложени същински мотиви относно липсата на "надделяващ обществен интерес". Съдът подробно е обосновал извод, че в случая не е приложим специалния Закон за устройство на територията (ЗУТ). Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и неправилно АС-П. не е съобразил изричното несъгласие на С. В. П. да бъде предоставена исканата информация. Правилно и в съответствие със закона и съдебната практика първоинстанционният съд е обосновал извод, че при наличието на законоустановена презумция за наличие на надделяващ обществен интерес (§ 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ) задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. В случая в оспореното пред АС - П. решение за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация липсват същински мотиви, а само констатация, че не е налице надделяващ обществен интерес, което не е достатъчно за опровергаване на законовата презумция. Допълнително изрично следва да бъде споделена и аргументацията в обжалваното съдебно решение относно правното значение на противопоставянето на трето лице при условията на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Действително ЗУТ съдържа специални правила за издаване на строителни книжа и установяване на незаконно строителство като този ред е приложим за участниците в тези производствата и не е в конкуренция със ЗДОИ. Логиката на разграничението се съдържа в общите правила на АПК (чл. 12) и правилно е съобразена от първоинстанционният съд. Тълкуването на закона по отношение разпределението на доказателствената тежест в съответствие с § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, направено от първоинстанционният съд е в синхрон с установената съдебна практика, според която правния интерес и целта, за която се иска достъп до обществена информация не са процесуални предпоставки за възникване правото на достъп и субектите по чл. 3 от ЗДОИ трябва да се произнесат след преценка относно всички аспекти на това право. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,