Решение № 4450 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2011 г.

Решение № 4450 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Момчил Венциславов Миланов от гр. София срещу решение № 59 от 11.02.2011 г., постановено по адм. дело № 906/2010 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 39 от 28.05.2009 г. на Началника на РУ - Пордим при ОД на МВР Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Началника на РУ Пордим при ОД на МВР Плевен не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № 39 от 28.05.2009 г. на Началника на РУ - Пордим при ОД на МВР Плевен, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца за това, че на 4.04.2009 г. на път I-3, близо до с. Тотлебен при извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекторат" - МВР е установено, че Миланов е бил без поставен бадж и служебната му карта не е била закопчана с игла към джоба на якето му, с което е нарушил чл. 132, т. 1 от Инструкция № Iз-2295/08.12.2006 г. за ППД в МВР и чл. 23, ал. 4 от Инструкция № Iз-435 от 15.03.2007 г. за вида, издаването, ползването, подмяната, отчета и съхраняването на служебните документи за самоличност на служителите от МВР, и на картите и пропуските, издавани на държавните служители от други ведомства. Дисциплинарно наказващия орган приел, че това представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР) и му наложил наказаните, посочено по-горе. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. В касационната жалба не се оспорват установените факти от съда, но се навеждат доводи, че неизпълнението на задължението баджа да е поставен на външната страна на джоба, а с оглед опазването му от изгубване или повреждане от атмосферни влияния била наложена практика да се носи прибран, които са неотносими в това производство, което има за предмет да провери законосъобразността на първоинстанционното решение. Освен това носенето на баджа в джоба обезсмисля целта на същия, която безспорно е легитимацията на държавния служител от МВР, извършващ контрол по пътищата да е лесно установима от страна на проверяваните. При правилно установена фактическа обстановка АС Плевен е формирал законосъобразен извод, че в случая, посочените в обжалваната пред него заповед нарушения, са извършени от касатора. От така установеното съдът намира, че решението е материално законосъобразно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение