Решение № 14180 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3329/2013 г.

Решение № 14180 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3329/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби но директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП и Станимир Петков Димов от гр. Варна срещу решение № 97/16.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2633/2012 г. по описа на Варненския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 031103356/21.11.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 304/15.06.2012 г. на директора на същата дирекция за определени на Станимир Петков Димов от гр. Варна данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. над сумата 7 679,92 лв. и над сумата 2 008,93 лв. лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че "Пакс консулт" ЕООД е предоставил на ревизираното лице цялата сума по договора за заем - 160 000 лв., а не само 146 407,97 лв. Изложени са оплаквания, че съдът неправилно е определил данъчната основа за 2009 г., невключвайки в разходната част определени суми, които представляват разходи на семейството на Станимир Димов за покупка на апартамент, вноски за заем на Петя Димова към ВСК, покупка на МПС и екскурзия до Турция. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на Станимир Димов срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Станимир Петков Димов от гр. Варна в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Станимир Петков Димов от гр. Варна обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 031103356/21.11.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 304/15.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна частично за данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата между 7 679,92 лв. и 12 313,76 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, както и не е съобразено, че при извършване на ревизията са допуснати редица нарушения и пропуски, както на процесуалния, така и на материалния закони. Според касатора неправилно съдът не е включил в паричния поток предоставения му заем на 22.10.2003 г. от Ивайло Николов в размер на 20 000 лв., тъй като от доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза е установено, че заемодателят е притежавал сумата, за да я даде в заем, както и че тя реално е предадена съгласно чл. 240 ЗЗД. Същите оплаквания са изложени и относно твърденията на каса тора за дадени му от Радостин Механджиев 25 000 лири стерлинги по договор за поръчка от 27.06.2008 г. Изложени са доводи, че от презумпцията за вярност на констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, се ползват само тези, които са изградени въз върху доказателствата, събрани по време на ревизията и въз основа на относими факти и обстоятелства - ТР № 5/14.07.2004 г. на ОС на ВАС. Обжалва решението и в частта за разноските. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на Станимир Петков Димов. Ревизията на Станимир Димов е била проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради установено от приходните органи превишение на разходите над приходите. Първоинстанционният съд за да отхвърли частично жалбата на Станимир Димов срещу ревизионния акт за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата между 7 679,92 лв. и 12 313,76 лв. не е възприел твърденията на жалбоподателя, че в приходната част на паричния баланс до 2004 г. не следва да се включва сумата от 20 000 лв., за която той е изтъквал доводи, че я е получил в заем от Ивайло Николов от 22.10.2003 г. Обсъдени са от съда представените по делото договор от същата дата и разписка за получаване на сумата, които като частни свидетелстващи документи без достоверна дата, не може да се презумира доказателствената им сила. Относно разходната част на паричния баланс за 2004 г. съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е включило в нея изразходвани средства за закупуване на МПС - 11 250 лв., покупка на имот - 117,21 лв. (след деноминацията на лева) и разходи за издръжка на домакинство по данни от НСИ - 25 781,78 лв., но е счел, че липсват данни установената от експертизата касова наличност към 2004 г. да е в размер на 14 705,45 лв. Освен това според съда липсват доказателства, че тази сума е била налична към началото на отчетната 2008 г. Съдът за 2008 г. не е възприел твърденията на жалбоподателя за получени заем в размер от 8 000 лв. от Светлана Димитрова, дарение в размер от 90 000 лв. от дядо му Божил Янев и договора за поръчка с Радостин Механджиев за сумата от 25 000 лири стерлинги. За да обоснове този си извод съдът е приел, че посоченият заемодател Светлана Димитрова не е притежавал заемната сума, за да я предостави на жалбоподателя. Същото е прието и за договора с Юрий Перец по договор от 10.11.2008 г. в размер на 10 000 лв. Относно договора за дарение с дядото на жалбоподателя от 05.01.2008 г. в размер на 90 000 лв. съдът е приел, че липсват доказателства за произхода на сумата и къде е съхранявана преди да се предостави на жалбоподателя. За договора за поръчка с Радостин Механджиев съдът е изложил мотиви, подкрепящи установеното от приходните органи, че сумата от 25 000 лири стерлинги не е дадена като дарение по договора за поръчка, а представлява капаро за евентуален продавач и поради тази причина не представлява приход за жалбоподателя. Изяснено е от съда, че за 2008 г. ревизиращите органи са установили положително салдо и затова за посочената година не е определен данък. За ревизираната 2009 г. съдът не е възприел твърденията на жалбоподателя за получена сума от 20 000 лв. като заем, предоставен му от Ивайло Николов, тъй като от една страна не е доказано, че заемодателят е притежавал такава сума пари, която да предостави в заем, а от друга - не е доказано реалното предаването на сумата. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Ревизията на Станимир Димов е за период 2008 г. и 2009 г., като за първата година приходните органи са установили наличие на положително салдо и не са определили данък. Данъчно задължение по чл. 48 ЗДДФЛ е определено само за 2009 г. Предвид установеното положително салдо за 2008 г. в размер на 55170,42 лв., то е послужило като начално салдо към 01.01.2009 г. Законосъобразни са изводите на съда относно неприемането като годни доказателства представените от касатора договори за заем и разписки. Договорът за заем е реален, поради което не е достатъчно да съвпаднат волеизявленията на страните по него, че уговореното в него желаят да се сбъдне. Правното му действие се произвежда с предаването на сумата. Представените в в хода на съдебното производство договори и разписка правилно съдът е преценил като частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, а и същите не съдържат достоверна дата, поради което може да се съставят във всеки един момент. Наред с това, по делото не е установено заемодателите Ивайло Николов и Светла Димитрова да са имали възможността да предоставят такива суми в заем на касатора, предвид техните доходи. Правилно е преценен и договора за дарение на 90 000 лв. от дядото на касатора, тъй като и той не съдържа достоверна дата, както и не е доказано, че дарителят е притежавал такава сума, която да дари на внука си. В обясненията на касатора още при ревизията е посочено, че дядо му с оглед напредналата възраст не е в състояние да даде обяснения относно произхода и съхранението на тази парична сума. Законосъобразни са изводите на решаващия съд и относно сумата от 25 000 английски лири, за които касаторът твърди, че са му предоставени от Радостин Механджиев. Правилна е преценката на съда относно договора от 27.06.2008 г. за поръчка, че сумата от 25 000 английски лири е заложена като капаро при евентуален продавач, предвид на това, че касаторът се е задължил като изпълнител по този договор да намери продавач на жилищен имот за Радостин Механджиев - възложител. Затова и са законосъобразни изводите на съда, че посочената в договора сума не може да се третира като доход на касатора, тъй като тя не му е предоставена, а представлява капаро в случай, че се намери продавач на имот, на когото да се даде посочената сума като капаро. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението в тази обжалвана част е правилно и при извършената проверка не се установи да са налице сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на решението на посочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно в тази обжалвана част следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. За да отмени частично установеният от ревизията данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. на Станимир Димов, първоинстанционният съд е включил в приходната част на паричния му баланс сумата от 160 000 лв., като получен заем от "Пакс консулт" ЕООД. За да постанови този резултат съдът е приел за непоследователни действията на ревизиращите органи относно определянето на касовата наличност на заемодателя "Пакс консулт" ЕООД и установяването на същата само за 2007 г., а не за 2008 г., като се има предвид, че заемът е от 2009 г. и е от значение определянето на касовата наличност за 2008 г. В тази връзка за да постанови обжалвания от този касатор резултат, че цялата сума от 160 000 лв. е предоставена в заем на жалбоподателя, а не само признатата от ревизията 146 407,97 лв., съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила касова наличност на дружеството-заемодател към 31.12.2008 г. в размер на 161 948,04 лв., както и че сумата по заема е отразена счетоводно в дружеството и затова съдът я е прибавил към доходите на жалбоподателя. Решението в тази е правилно постановено. Спорът в тази част пред първоинстанционния съд е бил относно размера на сумата, която "Пакс Консулт" ЕООД е предоставил в заем на Станимир Димов - 160 000 лв., както е уговорена в договора за заем от 05.01.2009 г. или установената от приходните органи сума от 146 407,97 лв. Последната е приета от ревизията като единствено свободна сума, която дружеството към датата на договор за заем е могло да предостави на Димов. Следователно, няма спор между страните, че е налице заемно правоотношение, но се спори само по сумата, която реално е предоставена. В ревизионната преписка се съдържа РКО от 05.01.2009 г. за сумата, която е договорена - 160 000 лв. Приходните органи за да приемат другата сума - 146 407,97 лв. са се позовали на извършената от тях проверка, обективирана в протокол № 1102305/10.03.2011 г., както и проверка по ГДД от 1999 г. до 2006 г. на дружеството-заемодател, както и платежни документи за платени данъци. Въз основа на тази документална проверка приходните органи са констатирали, че дружеството за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. има неотчетени покупки в размер на 15 553,11 лв. и изразходваните за тях средства не били отчетени по с/ка 501 "Каса", поради което тази сума е приспадната от договорената заемна сума и е получена сумата от 146 407,97 лв., която според приходните органи е могла да бъде предоставена в заем на Станимир Димов. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която след извършена проверка в счетоводството на "Пакс консулт" ЕООД вещото лице е констатирало, че заемната сума от 160 000 лв. е отразена счетоводно - дебит с/ка 498 "Други дебитори" и кредит с/ка 501 "Каса в лева" за сумата от 160 000 лв. Според заключението, проследявайки движението на средствата в "Пакс консулт" ЕООД е констатирано, че към 31.12.2008 г., респ. към 01.01.2009 г. е налице касова наличност в размер на 161 948,04 лв. Въз основа на експертизата, първоинстанционният съд правилно е приел, че договорената заемна сума е била налична при заемодателя и тя е предоставена на Станимир Димов на 05.01.2009 г. Приходната администрация е следвало да оспори това заключение пред първоинстанционния съд, за да обори констатацията, че не 160 000 лв., а 146 407,97 лв. е била реално предадената сума на заемателя. Вещото лице е изслушано в съдебно заседание на 05.11.2012 г., но оспорване на експертизата от процесуалния представител на дирекция "ОДОП" не е направено. Оплакванията в касационната жалба на практика представляват оспорване на съдебно-счетоводната експертиза, което в касационната съдебна инстанция е недопустимо. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд също не страда от пороците, посочени от този касатор и затова като правилно постановено при спазване на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила в посочената по-горе обжалвана част. С оглед изхода на делото решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила и в частта за разноските. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,