Решение № 5808 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6737/2017 г.
ВАСII отделение03.05.2018 г.докладчик Мартин Аврамов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/31.03.2017 г. на Административен съд - К. по адм. дело № 121/2016 г. ОСЪЖДА община Ч. да заплати на Районната потребителна кооперация "П." сумата от 1000 (хиляда) лева съдебни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5808 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6737/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Ч. срещу Решение № 31/31.03.2017 г. на Административен съд - К. по адм. дело № 121/2016 г., с което е обявена нищожността на негова Заповед № 402/07.07.2016 г., нареждаща, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, премахването на незаконен строеж "Едноетажна постройка" в УПИ I-17, кв. 21 по ПУП на с. Ч. с извършител Районна производителна кооперация "П.".
Ответникът - РПК "П.", с. Ч., е на становище за неоснователност на оспорването.
Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за правилност на решението.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
- За премахването на същия строеж е била издадена Заповед № ДК-02-ЮЦР-593/17.10.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, която е отменена с влязло в сила Решение № 91/17.05.2012 г. по адм. дело № 27/2012 г. на Административен съд - К.. В мотивите на това решение съдът е приел строежът за търпим по смисъла на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ.
- По силата на чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК нищожни са всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият акт не поражда правни последици. Предпоставка за приложението на разпоредбата е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като в отменения акт, т. е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. Акт с различен предмет би могъл да бъде правомерно издаден единствено при настъпване на нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда порок на волеизявлението на органа.
- а. С новата заповед е преразгледан въпрос, разрешен с влязло в сила съдебно решение и то - при липсата на твърдение за новонастъпили факти относно състоянието на строежа, които биха изключили идентичността му с този, предмет на заповедта на началника на РДНСК - ЮЦР от 2011 г. Съдебната й отмяна действа по отношение на всички - чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, на още по-голямо основание и спрямо административния орган, върху който по силата на закона е преминала компетентността по издаването на акт за премахването на строежи от съответната категория.
б. Силата на пресъдено нещо по незаконосъобразността на предходната заповед е преклудирала правомощието да се разпореди отново премахването на обекта. Търпимостта е юридически факт с изключващо въобще възможността за премахването на строежа действие - § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ, независимо от конкретната хипотеза по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, вкл. и ако с втората заповед е добавено ново основание. Същевременно тя е и част от обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с отменителното съдебно решение (което не е обсъдено от административния орган, нито е припознато като факт).
- Аргумент за различна позиция не може да се черпи с позоваване на необвързващата сила на мотивите на съдебния акт, респ. с необявяването в диспозитива на съдебното решение по адм. дело № 27/2012 г. на АС - К. на търпимостта на строежа. Постановеното от съда отговаря на дължимото според чл. 172, ал. 2 АПК. Квалификацията на обекта като търпим и свързаното с нея отричане на основанието за премахването му е елемент от индивидуализацията на правния спор, а тя по същество се извършва с мотивите на съдебното решение. Конститутивният ефект от отмяната на заповедта, следващ от диспозитива на решението, имплицитно включва в себе си установителното действие на правораздавателния акт, очертаващо съдържанието на правоотношението между страните, в частност - и по въпроса за търпимостта на строежа.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответната страна ще бъде присъдено заявеното своевременно и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение